Слугите, обременени с багажа, изненадани и ужасени от участта на господарите си, станаха лесна плячка за нападателите. Същата съдба постигна лейди Роуина в средата на колоната и евреина и дъщеря му в тила.
Никой от групата не успя да избяга освен Уомба, който сега прояви много повече смелост от хората с претенции за повече разум от неговия. Той се добра до меча на един от слугите, който твърде късно го вадеше с нерешителна ръка, и го размаха като лъв; така отблъсна неколцина, които тръгнаха към него, и направи смел, макар и безрезултатен опит да се притече на помощ на господаря си. Като видя безизходното си положение, шутът накрая скочи от коня си, втурна се в гъстака и благоприятствам от общата бъркотия, успя да избяга от полесражението.
Все пак, щом видя, че е вече вън от опасност, храбрият шут неведнаж се поколеба, размишлявайки дали да не Се върне и да стане пленник наред с един господар, когото искрено обичаше.
— Чувал съм да говорят, че свободата е благодат — си каза той, — но да щеше някой мъдър човек да ме научи какво да правя сега с тази свобода.
Докато гласно изричаше тези думи, съвсем наблизо някой с нисък, предпазлив глас извика: „Уомба!“, а същевременно едно куче, което се оказа Фангз, заподскача край него и взе да се умилква. „Гърт!“ също така предпазливо отвърна Уомба и миг по-късно свинарят стоеше пред него.
— Какво става? — попита той възбудено. — Какво означават всички тези викове и това дрънкане на мечове?
— Просто една шега на времето, в което живеем — отвърна Уомба. — Всички са пленени.
— Кои са пленени? — възкликна Гърт нетърпеливо.
— Господарят, господарката, Ателстън и Хундебърт, и Озуалд.
— Велики боже! — извика Гърт. — Че как така ги плениха и кой ги плени?
— Господарят бе повече от готов да се бие — обясни шутът, — а Ателстън — недостатъчно готов, докато всички останали въобще не бяха готови да се бият. Плениха го ония в зелените дрехи и с черните маски. И всички са се изпотръшкали на тревата като киселици, накапали, когато раздрусаш дървото, за да ги ядат свинете ти. Бих се смял на цялата тая работа, ако не ми беше до плач.
И той зарони сълзи на непресторена скръб. Лицето на Гърт светна.
— Уомба — каза той, — ти си въоръжен, пък и сърцето ти винаги си е било по-силно от акъла. Ние сме само двамина, но едно внезапно нападение от решителни като нас мъже може много да направи. Последвай ме!
— Накъде? И с каква цел? — попита го шутът.
— Да спасим Седрик.
— Но ти едва преди малко напусна службата си при него! — почуди се Уомба.
— Напуснах го — обясни Гърт — само докато му беше добре. Последвай ме.
Шутът тъкмо се канеше да го послуша, когато един трети човек неочаквано се появи при тях и заповяда и на двамата да не мърдат от местата си. Съдейки по облеклото и оръжието му, Уомба предположи, че той е някой от разбойниците, които току-що бяха нападнали неговия господар. Той обаче нямаше маска, а и блестящият колан, който носеше през рамо, с увисналия от него богато украсен рог, както и спокойният му властен тон и обноски помогнаха на Уомба, въпреки падащия здрач, да познае Локсли, свободния селянин, който) при толкова неблагоприятни обстоятелства бе спечелил наградата на състезанията по стрелба.
— Какво значи всичко това? — попита Локсли. — Или по-скоро кои са тия, дето са се отдали на грабеж и пленяват хора срещу откуп в тази гора?
— Погледни дрехите им на две крачки оттук — каза Уомба — и виж дали са дрехите на твоите чада, или не. Че те толкова си схождат с твоето облекло, колкото една грахова шушулка прилича на друга.
— Ей, сега ще узная — отвърна Локсли. — Пък, ако ви е мил животът, заповядвам ви да не мърдате от мястото си, докато не се върна. Послушайте ме за ваше добро и за доброто на господарите си. Но чакай, аз трябва колкото се може повече да приличам на тези мъже.
И той откопча колана с рога, свали перото от шапката си и ги даде на Уомба. Сетне измъкна от кесията си маска, заповяда им още веднъж да не мърдат оттам и тръгна, за да изпълни разузнавателните си намерения.
— Да останем ли тук, Гърт — попита Уомба, — или да се измъкнем? С моя глупашки акъл ще кажа, че на човек, който като него има под ръка всички разбойнически принадлежности, много не може да се вярва.
— Ако ще да е дяволът — каза Гърт, — нищо няма да изгубим, ако го дочакаме да се върне. Ако е от разбойниците, той навярно вече е бил тревога и ние не можем се отърва, нито можем да ги нападнем, нито да побегнем. Освен това, знам от скорошен личен опит, че пладнешките разбойници не са най-лошите хора, с които човек може да има вземане-даване.
Селянинът се върна след няколко минути.
— Приятелю Гърт — обърна се той към него. — Поразговорих се с онези мъже и разбрах кому служат и накъде са се запътили. Струва ми се, че няма опасност да упражнят насилие върху пленниците. Чиста глупост ще бъде трима мъже да се опитат да ги нападнат. Защото те са опитни бойци и като такива са поставили стражи, които да дадат тревога, щом се приближи някой. Но се надявам в най-скоро време да събера такъв отряд юнаци, които ще надхитрят всичките им предпазни мерки. Вие и двамата сте слуги, и то, струва ми се, верни слуги на Седрик Саксонеца, защитника на правата на англичаните. Сега когато е изпаднал в беда, ще се намерят английски десници, готови да му помогнат. Хайде, вървете с мен, докато събера повече хора.
После тръгна през гората много бързо, последван от шута и свинаря. Но на Уомба никак не бе присъщо да върви дълго, без да говори.
— Чини ми се — рече той, поглеждайки към пояса и ловджийския рог, който селянинът още носеше, — че видях как се изстреля стрелата, която спечели тази хубава награда, и то съвсем наскоро — по Коледа.
— Аз пък се кълна в най-святото си, че съм чувал гласа на добрия селянин, който спечели наградата, и съм го чувал и денем и нощем, и струва ми се, че луната не е остаряла оттогава досега с повече от три дни.
— Добри ми приятели — отвърна селянинът, — за делото, което сега започваме, няма никакво значение кой съм и що съм. Ако успея да освободя господаря ви, ще можете да ме считате за най-добрия приятел, който въобще сте имали. А дали ме знаят под едно или друго име, дали мога да изстрелвам стрелите си толкова добре, колкото някой кравар105 или по-добре от него, или обичам да се разхождам денем или на лунна светлина, това вас не ви засяга и затова няма какво да ви занимава.
— Главите ни са в устата на лъва — прошепна Уомба на Гърт. — Някак ще трябва да ги измъкнем.
— Шът, мълчи — рече му Гърт. — Не го дразни с глупостите си и аз искрено вярвам, че всичко ще излезе на добър край.
ГЛАВА XX
