А внушителната фигура на норманеца сякаш растеше пред очите му като орел, който наперва пера, преди да се спусне върху беззащитната си жертва. Той се спря на три крачки от ъгъла, където нещастният евреин сега се бе свил на мъничка купчинка, и направи знак на един от робите да се приближи. Черният му помощник пристъпи напред, извади от кошницата големи везни и грамове, сложи ги пред краката на Фрон де Бьоф и се оттегли на почтително разстояние, където вече стоеше другарят му.
Движенията на тези хора бяха бавни и тържествени, като че ли душите им бяха изпълнени с предчувствия за ужас и жестокост. Фрон де Бьоф сам започна, като се обърна към злочестия си пленник.
— Най-проклето куче от проклета раса — каза той и дълбокият му сърдит глас пробуди ехото в сводовете на тъмницата, — виждаш ли тези везни?
— Нещастният евреин отвърна със слаб глас:
— Да.
— На същите тези везни — продължи безмилостният барон — ти ще отмериш хиляда сребърни лири според точната И справедлива мярка на Лондонската кула.
— Свети Авраме! — отвърна евреинът, чийто глас се възвърна при тази страшна опасност. — Де се е чувало да се иска такова нещо? Де се е чуло някога, па дори и в приказките на менестрелите, за сума от хиляда сребърни лири? Чий човешки поглед е бил някога ощастливен да види такова огромно съкровище? Претърси къщата ми и къщите на всичките ми сънародници и в стените на целия град Йорк не ще намериш дори една десета от огромната сума, за която говориш.
— Аз съм разбран човек — рече Фрон де Бьоф — и ако няма сребро, не ще откажа да приема злато. Срещу една златна марка за всеки шест лири сребро ти ще избавиш невярното си тяло от такова наказание, каквото никога не си си представял.
— Смили се над мене, благородни рицарю — извика Исак, — аз съм стар, беден и безпомощен. Не е достойно да тържествуваш над мен. Не е велико дело да смачкаш един червей.
— Наистина ти може да си стар — отговори рицарят, — за срам на тези, които са ти позволили да побелееш в лихварство и мошеничество. Може и да си слаб, защото кой ли евреин има здрава ръка и смело сърце? Но добре известно е, че си богат.
— Заклевам ти се, благородни рицарю — рече евреинът, — във всичко, в което вярвам, и във всичко, в което и двамата вярваме…
— Не произнасяй лъжлива клетва — прекъсна го норманецът — и недей оставя упорството ти да реши твоята съдба, преди да видиш и да обмислиш добре какво те чака. Недей си мисли, че ти говоря само да те изплаша и да се възползувам от долното малодушие, което си наследил от племето си. Заклевам ти се в това, в което ти не вярваш, в евангелието на нашата църква и в ключовете, които й са дадени, за да обвързва и освобождава, че решението ми е твърдо и неотменно. Тази тъмница не е място за шеги. Пленници, десет хиляди пъти по-знатни от теб, са умирали сред тези стени и никой не е узнал съдбата им! Но за тебе е отредена дълга и бавна смърт, в сравнение с която тяхната е била щастие.
Той пак даде знак на робите да се приближат и им каза нещо на собствения им език, той също бе ходил в Палестина и там може би се бе научил на жестокост. Сарацините извадиха от кошниците си дървени въглища, духало и шише със зехтин. Единият запали огън с кремък и стомана, а другият сложи въглищата в голямата ръждясала скара, за която вече споменахме, и започна да надува духалото, докато горивото се разжари.
— Виждаш ли Исак — каза Фрон де Бьоф, — железните колове над разжарените въглища! На това топло ложе ще лежиш ти гол като на пухено легло. Един от тези роби ще поддържа огъня под теб, а другият ще маже проклетото ти тяло с масло, за да не загори печеното. Сега избирай между това парещо легло и хилядата сребърни лири, защото кълна се в главата на баща си, ти нямаш друг избор.
— Не е възможно — извика злочестият евреин, — не е възможно да говориш сериозно. Добрият бог, творец на цялата природа, никога не е създавал сърце, способно на такава жестокост.
— Не се уповавай на това, Исак — рече Фрон де Бьоф, — защото ще направиш съдбоносна грешка. Нима мислиш, че аз, който съм виждал как се плячкосват градове и как загиват в тях от огън, меч и вода хиляди мои сънародници християни, ще трепна и ще се откажа от намерението си поради виковете и писъците на един-единствен проклет евреин? Нима, мислиш, че тези черни роби, които не познават друг закон, родина и съвест освен волята на своя господар, които употребяват отрова, клада, кама или въже, щом им смигне той, мислиш ли, че те ще имат милост към теб, когато дори не разбират езика, на който ги молиш? Бъди разумен, старче: освободи се от една част от излишното си богатство. Върни на един християнин част от това, което си придобил с лихварство от неговите братя по вяра. Твоята хитрост може скоро пак да издуе отънялата ти кесия, но нито врач, нито лекарства ще могат да ти върнат изгорялата кожа и плът, ако веднъж те прострем на тези железа. Казвам ти, отброй тука откупа си и бъди щастлив, че с това можеш да се отървеш от една тъмница, от която малцина са излезли, за да разкажат тайните й. Няма да си хабя повече думите — избирай между жалките си пари и своята плът и кръв и каквото ти избереш, това ще бъде.
— Тогаз, нека Аврам, Яков и всички отци на племето ми да ми се притекат на помощ — рече Исак. — Аз не мога да избирам, защото нямам средства да задоволя прекомерните ти искания.
— Хванете го и го съблечете, роби — заповяда рицарят — и нека му помогнат отците на неговото племе, ако могат.
Помощниците му, подчинявайки се по-скоро на очите и на ръката на барона, отколкото на думите му, пак пристъпиха напред, хванаха нещастния Исак, вдигнаха го грубо от земята и като го държаха здраво помежду си, зачакаха по-нататъшния знак на коравосърдечния барон. Бедният евреин гледаше и тях, и Фрон де Бьоф с надежда да открие по лицата им някакъв признак на умилостивяване; но по лицето на барона още играеше същата студена, полуядна, полусаркастична усмивка, с която бе започнал жестоките си слова, а дивите очи на сарацините, мрачно облещени под тъмните им вежди, придобиваха още по-зловещ израз от белия кръг, заобикалящ зеницата, и издаваха по-скоро удоволствие от наближаващата сцена, отколкото неохота да вземат пряко или косвено участие в нея. Тогава евреинът погледна разжареното огнище, където щяха скоро да го разпънат, и виждайки, че няма изгледи мъчителите му да се смилят, решителността му се огъна.
— Ще платя хилядата сребърни лири — каза той и прибави след минутна пауза, — тоест ще ги платя с помощта на моите събратя, защото трябва да се моля като просяк на вратите на синагогата, за да събера тази нечувана сума. Къде и кога трябва да я предам?
— Тук — каза Фрон де Бьоф, — тук трябва да се предаде. Тук трябва да се претегли — да се претегли и преброи на този тъмничен под. Да не мислиш, че ще те пусна, преди да си осигуря откупа ти?
— А каква гаранция ще имам — запита евреинът, — че ще бъда освободен, след като бъде платен откупът?
— Думата на един нормански благородник, мръсни лихварю, честта на един нормански благородник, която е по-чиста от златото и среброто на цялото ти племе.
— Прося извинение, благородни господарю — рече Исак плахо, — но защо трябва да разчитам тъй сляпо на думата на човек, който не дава никаква вяра на моята?
— Защото нямаш друг избор, евреино — отвърна строго рицарят. — Ако сега ти се намираше в съкровищницата си в Йорк и аз те молех да ми дадеш назаем пари, ти щеше да диктуваш и срока на изплащането, и гаранцията. Но тази тъмница е моята съкровищница. Тук ти си в ръцете ми и аз вече не ще благоволя да повтарям условията, при които ще ти дам свободата.
Евреинът изпъшка тежко.
— Поне — каза той, — поне ми върни заедно със собствената свобода и свободата на моите спътници. Те ме презираха като евреин и все пак се смилиха над бедите ми и именно защото се забавиха по пътя, за да ми помогнат, трябва сега да споделят злото с мен. Пък и те може би ще дадат нещо за откупа ми.
— Ако говориш за онези саксонски простаци — каза Фрон де Бьоф, — техният откуп зависи от други условия. Предупреждавам те, евреино, да се грижиш за собствените си работи и да не се месиш в чуждите.
— Значи, тогава — продължи Исак — ще освободите мен и ранения ми приятел?
— Втори път ли трябва да ти препоръчвам, сине Израилев — каза Фрон де Бьоф, — да си гледаш своите работи и да не се месиш в чуждите? Щом вече си направил избора си, остава само да платиш откупа, и то в
