могъл да й вдъхне такава несъкрушима гордост и решителност. Но къде е Фрон де Бьоф? Звукът на рога се разнася все по-силно и по-силно.
— Предполагам, че води преговори с евреина — отвърна де Брейси хладнокръвно. — Може би виковете на Исак са заглушили звука на рога. Ти сигурно знаеш от опит, сър Брайън, че когато един евреин се разделя с богатството си при такива условия, каквито вероятно нашият приятел Фрон де Бьоф му предлага, той надава вой, който може да заглуши двадесет рога и още толкова тръби. Но ние ще накараме слугите да го повикат.
Скоро при тях дойде и Фрон де Бьоф, чиято деспотична жестокост бе прекъсната, както вече е известно на читателя, и който се беше забавил само колкото да даде някои необходими нареждания.
— Хайде да видим каква е причината за този проклет шум — каза Фрон де Бьоф. — Ето едно писмо. Ако не съм сбъркал, то е написано на саксонски.
Той го огледа, като го обърна наопаки, сякаш наистина се надяваше по този начин да проумее съдържанието му, после го подаде на де Брейси.
— Може да съдържа и магически заклинания — отде да знам! — каза де Брейси, който имаше пълен дял от невежеството, характерно за тогавашните рицари. — Нашият капелан се помъчи да ме научи да пиша, но всичките ми букви имаха форма на глави на стрели и острия на копия, така че подстриганият старец124 се отказа от тази задача.
— Дай го на мен — каза тамплиерът. — Ние поне дотолкова сме свещеници, доколкото, освен храбростта си, имаме и известни познания.
— Нека тогава се възползуваме от свещеническите ти познания — каза де Брейси. — Какво пише в посланието?
— Това е официална покана за бой — отговори тамплиерът. — Но кълна се в светата витлеемска майка, ако това не е някаква глупава шега, то никога по-необикновено послание не е изпращано през моста на един баронски замък.
— Шега ли? — рече Фрон де Бьоф. — Бих искал да знам кой се осмелява да се шегува с мене по такъв въпрос. Прочети го, сър Брайън.
И тамплиерът прочете следното:
— „Аз, Уомба, синът на Безумния, шут на благородния свободен мъж Седрик от Ръдъруд, наречен Саксонеца, и аз, Гърт, синът на Беоулф, свинар…“
— Ти си луд — прекъсна го Фрон де Бьоф.
— Кълна се в свети Лука — отвърна тамплиерът, — така пише! — После той продължи: — „Аз, Гърт, син на Беоулф, свинар на гореспоменатия Седрик, с помощта на нашите съюзници и приятели, които се присъединяват към нас в тази наша борба, а именно смелият рицар, наречен засега Le Noir Faineant, и храбрият свободен селянин Роберт Локсли, познат под прякора «Разцепипръчката», осведомяваме вас, Реджиналд Фрон де Бьоф, и каквито съюзници и съучастници имате, че тъй като вие без повод и без открита вражда неправилно и насилствено пленихте особата на нашия лорд и господар гореспоменатия Седрик и благородната свободна девица лейди Роуина от Харгътстанди, и благородния свободен мъж Ателстън от Кънингзбърг, както и неколцина свободни мъже, техни слуги, както и неколцина техни крепостници, както и един евреин, на име Исак, от Йорк, заедно с дъщеря му, еврейка, и няколко коне и мулета, които благородни лица, заедно със слугите и крепостниците им, с конете и мулетата и гореспоменатия евреин и еврейка, са верни поданици на негово величество и мирно пътуваха по царския път, затова ние искаме и настояваме гореспоменатите благородни лица, а именно Седрик от Ръдъруд, Роуина от Харгътстанди, Ателстън от Кънингзбърг, с техните слуги, крепостници и прислужници, и с конете и мулетата им, и с гореспоменатия евреин и еврейка, заедно с цялото принадлежащо им имущество, да бъдат предадени един час след получаването на настоящото на нас или на тези, които ще определим, и то без да е нанесена каквато и да е вреда на тях или на имуществото им. Ако не сторите това, ние ви заявяваме, че ще ви считаме за разбойници и предатели и че залагаме нашите тела срещу вашите в битка, обсада или по какъвто и да е друг начин, и че ще направим всичко, за да ви увредим и унищожим. Затова нека бог ви закриля. Подписано от нас в навечерието на празника на свети Уитоулд, под големия дъб в Хартхил Уок. Горното бе написано от светия човек, служител на бога, света дева Мария и свети Дънстън, в параклиса на Копмънхърст.“
На края на този документ бе надраскана най-напред груба рисунка на петльова глава с гребен, над която имаше надпис, че този йероглиф стои вместо саморъчния подпис на Уомба, син на Безумния. Под тази почетна емблема имаше кръст — белегът на Гърт, син на Беоулф. После бяха изписани с едри смели букви думите Le Noir Faineant. И като заключение на всичко се мъдреше хубаво изрисувана стрела — емблемата на свободния селянин Локсли.
Рицарите изслушаха прочитането на този необикновен документ от край до край и после се спогледаха безмълвни и смаяни, сякаш съвсем недоумяваха какво може да значи всичко това. Де Брейси пръв наруши мълчанието, като избухна в неудържим смях, към който се присъедини, макар и по-сдържано, тамплиерът. Фрон де Бьоф, напротив, изглеждаше раздразнен от неуместното им весело настроение.
— Предупреждавам ви, драги господа — каза той, — че е по-добре да си помислите как да се държите при тези обстоятелства, отколкото да давате воля на такъв неуместен смях.
— Фрон де Бьоф още не се е успокоил след последното си падане — каза де Брейси на тамплиера. — Самата мисъл за покана за бой го плаши, па макар и да иде от шут и свинар.
— Кълна се в свети Архангел Михаил — отговори Фрон де Бьоф, — ще ми се да можеше ти сам да сърбаш попарата на това приключение, де Брейси. Тези типове нямаше да посмеят да действат с такова нечувано нахалство, ако не ги поддържат някои силни чети. В тази гора има достатъчно разбойници, на които не се нрави, че аз пазя сърните. Само за това, че хванах един-единствен от тях на местопрестъплението и го вързах за рогата на един див елен, който за пет минути го разкъса, по мене се изстреляха толкова стрели, колкото на състезанията в Ашби. Ей, слушай — обърна се той към един от прислужниците си, — изпрати ли да проверят каква сила стои зад тази знаменита покана за бой?
— В гората има събрани поне двеста души — отвърна един от присъстващите оръженосци.
— Сега я наредихме! — каза Фрон де Бьоф. — Ето какво спечелих, като ви услужих със замъка си, щом не умеете да свършите работата си тихичко, ами ми навлякохте тези оси на главата!
— Ами, оси! — рече де Брейси. — Търтеи без жило, тълпа безделници, дето са поели гората, защото ги мързи да си изкарват с труд прехраната, и предпочитат да унищожават дивеча.
— Без жило, а? — отвърна Фрон де Бьоф. — Раздвоените стрели, дълги цял аршин, които улучват цел не по-широка от френска жълтица, са дип хубаво жило!
— Засрами се, рицарю! — каза тамплиерът. — Да съберем хората си и да излезем насреща им. Един рицар, един войник даже стига за двадесет такива селяндури.
— Стига я, даже им е много! — додаде де Брейси. — Аз дори бих се срамувал да извадя копието си срещу им.
— Вярно — отвърна Фрон де Бьоф, — само че ако бяха черни турци или маври, господин тамплиере, или страхливи френски селяни, предоблестни де Брейси. Но те са свободни английски селяни, срещу които нямаме друго предимство освен оръжието и конете си, а от тях много полза няма да имаме в горските дъбрави. Да излезем насреща им, а? Та ние едва ли имаме достатъчно хора да защищаваме замъка! Най- добрите ми хора са в Йорк, където е и целият твой отряд, де Брейси. Тук имаме най-много двадесет души и шепата хора, които извършиха тази лудория.
— Ти какво, боиш ли се — попита тамплиерът, — че те могат да съберат достатъчно хора, за да се опитат да нападнат и превземат замъка?
— Не, сър Брайън — отвърна Фрон де Бьоф. — Тези разбойници наистина имат смел главатар, но без стенобитни машини, стълби и опитни водачи моят замък ще може да им устои.
— Изпрати пратеници при съседите си — каза тамплиерът. — Нека те съберат хората си и да дойдат да избавят трима рицари, обсадени от един шут и един свинар в баронския замък на Реджиналд Фрон де Бьоф!
— Ти се шегуваш, господин рицарю — отговори баронът. — Но при кого да изпратя? Малвоазен вече трябва да е в Йорк със своите наемници, там са и другите ми съюзници. И аз щях да бъда там, ако не беше тази дяволска история.
— Изпрати тогава в Йорк — каза де Брейси — и извикай нашите хора да се върнат тук. И ако онези там издържат при вида на моето развято знаме и на свободния ми отряд, ще ги призная за най-смелите
