— Ще мълча като риба — каза разбойникът — и вярвай ми, искрено скърбя за дъщеря ти. Но не мога с нищо да ти помогна. В открито поле копията на тамплиера са твърде силни в сравнение с моите стрели. Биха ни разпръснали като сламки. Ако знаех, че е Ребека, когато я отвличаше, можеше нещо да се направи. Но сега нямаш друг изход, освен да действаш само с хитрост. Кажи, да говоря ли за теб на абата?
— В името господне, Дикън, ако можеш, помогни ми да си прибера любимото чедо!
— Само не ме прекъсвай с неуместното си скъперничество — каза разбойникът, — пък аз ще преговарям с него, за да запазя интересите ти.
Тогава той остави евреина, който обаче го последва като сянка.
— Абате Еймър — обърна се към него водачът, — ела малко с мен тук под това дърво. Казват, че си обичал вино и дамски усмивки повече, отколкото подобава на сана ти, отче, но това не ми влиза в работата. Също, така съм чувал, че имаш слабост към добри ловджийски кучета и бързи коне и твърде е възможно, покрай слабостта си към такива скъпи неща, да не гледаш с омраза на кесия злато. Но никога не съм чувал да обичаш подтисничеството и жестокостта. Ето сега Исак е готов да ти даде възможността да се отдаваш на приятни развлечения посредством една кесия със сто сребърни марки, ако застъпничеството ти пред твоя съюзник тамплиера спомогне да осигури свободата на дъщеря му.
— Читава и с непокътната чест, каквато беше, когато ми я отне — каза евреинът. — Иначе сделката не е валидна.
— Моля те, Исак — сряза го разбойникът, — мълчи или се отказвам да се застъпвам за тебе. Какво ще кажеш на това мое предложение, абате Еймър?
— Въпросът е доста сложен — рече игуменът, — защото, ако, от една страна, извърша едно добро дело, от друга, то ще облагодетелства евреин и като такова е в разрез със съвестта ми. Все пак, ако израилтянинът облагодетелства църквата, като ми даде нещичко в повече за строежа на спалня, съвестта ми ще се нагърби да му помогне да върне дъщеря си.
— За двадесетина марки срещу строежа на спалнята — каза разбойникът. — Мълчи, Исак! Или за два сребърни свещника за олтара, няма да правим въпрос.
— Но моля, добри ми Дикън Опънилък — каза евреинът, опитвайки се да се намеси.
— Добри евреино — добро говедо — добри червейо! — викна селянинът, като загуби търпение. — Ако продължаваш да туряш мръсните си пари на везните наред с живота и честта на дъщеря ти, бог да ми е свидетел, ако не ти смъкна и последната испанска жълтица, която притежаваш, преди да изминат три дни!
Исак цял се сви и млъкна.
— А каква гаранция ще ми се даде срещу всичко това? — запита абатът.
— Когато Исак се завърне благополучно след твоето застъпничество — каза разбойникът, — кълна се в името на свети Хюбърт, ще се погрижа той да ти плати парите в хубави сребърни монети, ако не, така ще се разправя с него, че ще има да съжалява, дето не е платил двадесет пъти тази сума.
— Тогава, евреино — рече Еймър, — щом се налага да Се намесвам в тази работа, дай ми твоите плочки за писане167 — макар че, но не! — по-скоро съм готов да постя двадесет и четири часа, отколкото да използвам перото му — но отде да намеря друго?
— Ако светите ти скрупули не ти разрешават да използваш плочките на евреина, аз ще разреша въпроса за перото — рече селянинът. И тозчас опъна лъка си и се прицели в една дива гъска, която летеше високо над главите им като авангард на ятото си на път за далечните пусти блата на Хоулдърнес. Птицата взе да пада от висините, пронизана от стрелата.
— Ето ти, абате — каза Локсли, — ето ти достатъчно пера за всички монаси в Жорво за следните сто години, ако не се запретнат да пишат хроники.
Игуменът седна и бавно-бавно съчини писмо до Брайън де Боа Жилбер. Като подпечати внимателно плочките, той ги предаде на евреина с думите:
— Това писмо ще ти осигури свободен достъп в прецепторията в Темпълстоу и по мое мнение най-много ще допринесе за освобождаването на дъщеря ти, ако добре го подкрепиш с изгодни предложения и подходящи стоки. Защото, вярвай ми, добрият рицар Боа Жилбер е от братството на онези, които нищо не правят безвъзмездно.
— Е, абате — каза разбойникът, — повече няма да те задържам тук, след като дадеш на евреина разписка за шестстотин крони — стойността на определения за тебе откуп. Аз го приемам за ковчежник. И само да чуя, че се опъваш да му платиш сумата, която той ще плати като откуп, света дева Мария да се откаже от мен, ако не подпаля манастира над главата ти, та ако ще десет години по-рано да увисна на бесилката!
Много по-неохотно, отколкото преди малко бе съчинил писмото си до Боа Жилбер, абатът написа разписка за шестстотин крони, получени от Исак от Йорк, за да изплати откупа си, с тържествено обещание да се разплати честно с него.
— А сега — каза игуменът Еймър — моля да ми върнеш мулетата и конете и да освободиш светите братя, мои подчинени, както и да ми предадеш пръстените, скъпоценностите и скъпите одежди, които ми задигнаха, тъй като вече изпълних изискванията ти по откупа като истински пленник.
— Що се отнася до братята, абате — каза Локсли, — в най-скоро време ще ги освободим, защото би било несправедливо да ги задържаме. А конете и мулетата също ще ти бъдат върнати с достатъчно пътни пари, за да стигнеш до Йорк, защото би било жестоко да те лишим от превозни средства. Но пръстените, скъпоценностите и тъй нататък, трябва да разбереш, че ние сме хора с чувствителна съвест и не ще оставим свят човек като тебе, за когото суетата на този живот не би следвало да представлява никакъв интерес, да се излага на силното изкушение да нарушава правилата на ордена си, като носи пръстени, гердани и други суетни дрънкулки.
— Помислете добре какво вършите, господа — каза абатът, — преди да турите ръка на църковни дарове, тези неща са inter res sanctas168 и кей знае каква беда може да последва, ако до тях се докоснат ръце на миряни.
— Аз ще се погрижа за това, преподобни абате — каза отшелникът от Копмънхърст, — защото лично аз ще ги нося.
— Приятелю или брате — обърна се към него абатът в отговор на това разрешение на опасенията му, — ако действително си се покалугерил, моля те да помислиш как ще се оправдаеш пред председателя на църковния съд за участието ти в днешните събития.
— Приятелю абате — отвърна отшелникът, — разреши ми да те осведомя, че аз водя една малка епархия, където сам съм си владика и толкова ме е грижа за йоркския владика, колкото за абата на Жорво, за приора и целия манастир.
— Ти си от нередовните — продължи абатът, — ти си от ония недисциплинирани мъже, които, представяйки се за духовни лица без сериозно основание, оскверняват светите обреди и излагат на опасност душите на онези, които се допират до тях за съвет; lapides pro pane condonantes iis, които им дават камъни вместо хляб, както се казва във Вулгатата169.
— Е, ако си бях блъскал акъла с латински, нямаше толкова дълго да ми оцелее главата. Аз заявявам, че да обереш скъпоценностите и дрънкулките на надути свещеници като тебе, е съвсем законно ограбване на египтяните.170
— Ти си бандитски свешеник — възмути се абатът, силно разгневен, — excommunicabo vos171.
— Ти самият приличаш повече на крадец и еретик — каза монахът, не по-малко възмутен. — Няма да преглътна такава обида пред моите енориаши, каквато ти не се посвени да ми нанесеш, макар да съм ти брат во Христе. Ossa ejus perfringam, ще ти строша костите, както се казва във Вулгатата.
— Я гледай! — извика водачът. — Как може свети братя да си разменят такива любезности? Ти, брате, да не нарушаваш реда. А ти, абате, освен, ако си си уредил сметките с бога, не предизвиквай повече монаха. Отшелнико, остави светия отец да си отиде спокойно, като човек, който си е платил откупа.
Селяните разтърваха разгневените духовници, които продължаваха с повишен тон да се ругаят на неправилен латински език, който абатът говореше по-плавно, а отшелникът по-енергично. Най-после игуменът се опомни достатъчно, за да си даде сметка, че подронва достойнството си, като се разправя с такъв разбойнически свещеник, и тъй като в този момент при него дойдоха събратята му, пое пътя си далеч не толкова тържествено и с вид, много по-достоен за апостол на вярата, що се отнася до светските блага
