ще изкупиш и своята свобода, и свободата на абата.
— И моята! Ах, смелчаги мои — възкликна евреинът, — та аз съм грохнал и разорен човек! Да ви платя петдесет крони, значи просяшката тояга да ми стане спътник, докато съм жив.
— Абатът ще разреши въпроса — отвърна водачът. — Какво ще кажеш, отче Еймър? Евреинът има ли достатъчно средства за един добър откуп?
— Дали има достатъчно средства! — отговори абатът. — Та той не е ли Исак от Йорк, достатъчно богат да освободи от робство десетте племена на Израел, пленени от асирийците? Лично аз почти не съм се срещал с него, но нашият иконом и ковчежникът са имали много вземане-даване с него; а къщата му в Йорк, казват, била натъпкана с толкова много злато и сребро, че е срам за една християнска страна. Всички християни не могат да се начудят как е възможно да се оставят такива усойници да пропълзят до самото сърце на държавата, дори на самата света църква, с мръсно лихварство и изнудване.
— Стой, отче — каза евреинът, — смекчи и успокой гнева си. Моля ваше преподобие да си припомни, че никому не давам парите си насила. Но когато духовници или миряни, принцове или абати, рицари или свещеници идват и чукат на вратата на Исак, за да заемат жълтиците му, те не държат такъв груб език. Тогава казват: „Приятелю Исак, ще ни направиш ли тази услуга? Ще спазим срока, кълнем се в бога!“ или: „Добри Исак, ако някога си услужвал някому, прояви се като приятел на човек в нужда!“ А когато дойде уреченият ден и си поискам парите, чувам само: „Проклети евреино!“ и „Проклятието на Египет да падне върху племето ти!“ и подобни приказки, които способстват да се настрои простият, нецивилизован народ срещу нещастните чужденци!
— Абате — обърна се към него разбойникът, — макар и евреин, в случая човекът казва право. Затова определи неговия откуп, както той определи твоя, без повече ругатни.
— Само един latro famosus164 — название, което ще обясня при друг случай — би поставил християнски духовник и непокръстен евреин на равна нога. Но щом искате от мен да кажа колко струва този подлец, аз ви казвам най-откровено, че бихте останали изиграни, ако вземете от него един грош по-малко от хиляда крони.
— Това е решението! — викна главатарят на разбойниците.
— Това е решението! — провикнаха се, данъчните му експерти. — Християнинът прояви доброто си възпитание и се показа по-щедър към нас, отколкото евреинът.
— Богът на моите отци да ми се притече на помощ! — възкликна евреинът. — Да не искате да погребете едно разорено същество? Днес загубих детето си, да не искате да ме лишите от препитанието ми?
— Щом си загубил детето си, ще имаш да се грижиш за един човек по-малко, евреино — каза Еймър.
— Уви! Отче — обърна се към него Исак, — по силата на вашия закон нямате възможност да знаете колко едно обичано дете е свързано със струните на сърцето ни. Ах, Ребека! Дъщеря на любимата ми Рахил! Всяко листо на онова дърво да беше жълтица и всяка жълтица да беше моя, бих дал всичкото това огромно богатство, за да узная дали си жива и дали си се откопчила от ръцете на назарянина!
— Дъщеря ти не беше ли тъмнокоса — попита един от разбойниците — и не носеше ли воал от тънка вита коприна, извезан със сребро?
— Тъй! Тъй! — потвърди старецът, цял разтреперан от нетърпение, както преди трепереше от страх. — Яков да те благослови! Знаеш ли дали е в безопасност?
— Значи, нея отвлече гордият тамплиер, когато снощи разкъса нашите редици. Бях опънал лъка си да пратя по него една стрела, но го пощадих именно заради девойката, страхувах се да не пострада тя.
— Ах! — отвърна евреинът. — Да беше изстрелял стрелата, та дори тя да бе пробола нейната гръд! Гробницата на отците й е за предпочитание пред позорното ложе на развратния и свиреп тамплиер. Ихавод! Ихавод!165
— Приятели мои — каза водачът на разбойниците, като се огледа, — макар този старик да е евреин, все пак скръбта му ме трогна. Постъпи честно с нас, Исак: кажи, ще останеш ли наистина без грош, ако платиш откуп от хиляда крони?
Принуден отново да наведе мислите си към имуществото си, на което по силата на непоправим навик държеше толкова много, щото любовта му към него съперничеше дори с бащинските му чувства, Исак пребледня, взе да заеква и не можа да отрече, че все още му остава нещичко.
— Е, от нас да мине, нека ти остане нещо — каза Локсли. — Няма да правим чак толкова тънки сметки с тебе. Лишен от богатствата си, има толкова вероятност да отървеш дъщеря си от лапите на сър Брайън де Боа Жилбер, колкото да повалиш царски елен с безвърха стрела. Определяме ти същия откуп като на абата Еймър или по-точно казано, сто крони по-малко, които сто крони ще минат като моя лична загуба, за да не се ощети това многоуважаемо общество. По този начин ще избегнем грозната простъпка да слагаме евреин-търговец на едни везни с християнски духовник, а ще ти останат шестстотин крони, с които да заплатиш откупа на дъщеря си. Тамплиерите не обичат блясъка на сребърниците по-малко от блясъка на черните очи. Побързай да издириш де Боа Жилбер и нека да чуе как дрънкат кроните ти, преди да я постигне по-лоша беда. Ще го намериш според сведенията на нашите съгледвачи в съседната прецептория166. Добре ли му рекох, момци мои?
Свободните селяни както обикновено изразиха съгласието си с мнението на водача си. А Исак, облекчен от половината си опасения с вестта, че дъщеря му е жива и че съществува все пак възможност да я откупи, се хвърли в краката на щедрия разбойник и търкайки брадата си в неговите обувки, се опита да целуне края на зелената му дреха. Водачът се отдръпна и се освободи от евреина, като показа презрението си.
— Стига, дявол да те вземе, изправи се бе, човече! Аз съм англичанин по рождение и не обичам ориенталски поклони. Коленичи пред бога, а не пред окаян грешник като мен!
— Вярно, евреино — каза абатът Еймър, — падни на колене пред бога, в лицето на неговия служител, и ако искрено се разкаеш и съответно дариш гробницата на свети Робърт с дарове, кой знае, може и да получиш опрощение и ти, и дъщеря ти Ребека. Скърбя за девойката, защото тя има прекрасно лице. Видях я на турнира в Ашби. Освен това Брайън де Боа Жилбер е човек, пред когото имам голямо влияние. Помисли си как можеш да заслужиш една добра дума от мен.
— Тежко ми! Уви! — възкликна евреинът. — Отвсякъде искат да ме ограбят. Плячка съм на асирийците, както и на египтянина.
— Че каква друга съдба очакваш за проклетото си племе? — попита абатът в отговор. — Защото според светото писание verbum Domini projecerunt, et sapientia est nulla in eis — те отхвърлиха словото божие и у тях няма мъдрост, — propterea dado mulieres eorum exteris — ще дам жените им на чужденци, тоест в настоящия случай на тамплиера, — et thesauros eorum haeredibus alienis — а богатствата им на други, в сегашния случай на тези почтени господа.
Исак изстена дълбоко, закърши ръце и отново изпадна в пълно отчаяние. Но водачът на разбойниците го дръпна настрана.
— Помисли си добре, Исак — каза Локсли, — как ще постъпиш сега. Съветвам те да спечелиш този духовник на твоя страна. Той е суетен, Исак, и алчен. Понеже има нужда от пари, за да живее в разкош. Ти лесно можеш да задоволиш алчността му. Не мисли, че можеш да ме излъжеш, като се преструваш на беден. Знам в най-големи подробности самия железен ковчег, където си държиш торбите с пари. Какво си мислиш? Да не би да не знам големия камък под ябълковото дърво в градината ти в Йорк? — Евреинът пребледня като смъртник. — Но от мен няма какво да се боиш — продължи Локсли, — защото ние сме стари познайници. Забравил ли си болния селянин, когото красивата ти дъщеря Ребека освободи от белезниците в Йорк и го държа в твоя дом, докато се възстанови здравето му? Като оздравя, ти го изпрати и му даде една сребърна монета, помниш ли? Макар и лихвар, никога не си давал монета с по-добра лихва от онази дребна сребърна марка, защото тя днес ти спести петстотин крони.
— Ти да не си оня, когото наричахме Дикън Опънилък? — попита Исак. — Все ми се струваше, че гласът ти ми е познат.
— Аз съм Дикън Опънилък — каза водачът, — аз съм Локсли, пък имам и още много други имена.
— Но за онази сводеста стая се лъжеш, драги ми Опънилък. — Господ да ми е свидетел, в нея няма нищо освен стоки, с които на драго сърце бих се разделил във ваша полза — сто ярда зелен ловджийски плат за дрехи на твоите хора, сто пръчки от испанско тисово дърво за лъкове и сто копринени тетиви, жилави, кръгли и здрави — всичко това ще ти пратя за добрата ти воля, честни Дикъне, а за сводестата стая ще мълчиш, добри ми Дикъне.
