Да е друг в моето положение, веднага щеше да excommunicabo vos159. Но аз съм благодушен човек и ако заповядате да доведат конете ми, ако освободите моите братя и възстановите книжата ми, ако ми наброите с най-голяма бързина сто крони, които да изразходвам за литургии пред главния олтар на църквата в Жорвенския манастир, и дадете обет, че няма да хапнете дивеч до Петдесетница, може почти никак да не пострадате за тази лудория.
— Свети отче — каза водачът на разбойниците, — извънредно много съжалявам, че някои от последователите ми така са се отнесли с вас и че в качеството си на духовник имате основание да им отправите укор.
— Как се отнесоха с мене! — повтори възмутено думите му игуменът, насърчен от мекия тон на Локсли. — Та към породисто куче не би следвало да се отнесат така, камо ли към християнин, а още по- малко към духовно лице, а най-малко с абата на светото общежитие в Жорво. Тук има един пиян певец, един ругател — по име Алън-а-Дейл — nebulo quidam160, — който ме заплашва с телесно наказание — та дори и със смърт, ако не платя четиристотин крони откуп, извън всички скъпоценности, които вече ми задигна — безценни златни верижки и пръстени от няколко реда златни синджирчета; да не говорим за нещата, които се изпочупиха и развалиха в грубоватите му ръце, като например кутийката ми за парфюми и сребърните ми маши за къдрене на коса.
— Не може да бъде Алън-а-Дейл така да се е отнесъл с човек с вашата свята осанка — отвърна водачът.
— Вярно е, колкото е вярно евангелието на свети Никодим — каза абатът. — Той се закле с много жестоки северняшки клетви, че ще ме обеси на най-високото дърво в гората.
— Наистина ли каза това? Щом е така, свети отче, съветвам ви да изпълните исканията му, защото Алън-а-Дейл е от тези хора, дето, като кажат нещо, думата им на две не става.
— Вие се шегувате с мен — втрещи се абатът и се засмя престорено. — Аз самият разбирам от шеги и много обичам да се шегуват. Но — ха, ха, ха! — когато веселбата трае цяла нощ, сутринта е вече време човек да стане сериозен.
— Пък аз съм сериозен като изповедник — отвърна разбойникът. — Ще трябва да платите голяма сума като откуп, господин абате, или има изгледи манастирът ви да се събере за избор на нов игумен. Защото в такъв случай ще загубите мястото си.
— Възможно ли е да сте християни — възмути се абатът — и да държите такъв език с едно духовно лице?
— Християни ли? Разбира се, че сме християни, нещо повече, имаме си дори представител на църквата — бе отговорът на разбойника. — Нека да дойде нашият хубавеляк-свещеник и да изложи на светия отец правилата, които важат в този случай.
Монахът, полупиян, полутрезвен, набързо бе наметнал расо над зелената дреха и с върховно усилие си спомни откъслечни фрази от това, което някога бе учил наизуст.
— Свети отче — каза той, — Deus faciat salvarci be-nignitatem vestram161 — добре сте дошли в тази гора.
— Що за кощунство е този маскарад — възмути се абатът. — Приятелю, ако действително си духовник, по-добро дело ще направиш да ми помогнеш да избягам от тези хора, отколкото да се хилиш насреща ми и да приклякваш, като че играеш народен танц.
— Истина ти казвам, свети отче — рече монахът, — знам само един начин, по който би могъл да се измъкнеш. Днес празнуваме деня на свети Андрей: събираме си десетъка.
— Но не мога да допусна, добри ми брате, че събирате десетък от църквата! — удиви се абатът.
— От духовници и миряни — отвърна монахът, — ето защо, абате, tacite vobis amicos de Mammone iniquitatis — сприятелете се c Мамона162 на несправедливостта, защото никакво друго приятелство не би могло да ви бъде полезно.
— Много обичам веселяците-горяни — каза абатът, смекчавайки тона си. — Хайде сега, не бива да се отнасяте толкова жестоко с мен. Разбирам и от горския занаят, знам да надувам рог така, че да екне силно и ясно, пък и мога да викам „хей“, докато всеки дъб в гората закънти. Хайде, не бъдете толкова строги към мен.
— Дайте му един рог — каза водачът. — Искаме доказателства за умението, с което толкова се хвали.
Абатът Еймър наду рога, но водачът на разбойниците поклати глава.
— Уважаеми абате — каза той, — ти наистина умееш да надуваш рог, но това не може да ти послужи за откуп. Не можем да си позволим, както гласи девизът на щита на един добър рицар, да те пуснем на свобода заради едно надуване на рог. Освен това аз те разбрах какъв си: ти си от онези хора, които с новите френски елегантни завъртулки и тра-ли-ра нарушаваш старите английски мелодии. Абате, тази последна извивка при сигнала за завършване на лова увеличи откупа ти с петдесет крони, задето разваляш истинските стари мъжествени мелодии на ловджиите.
— Е, приятелю — рече абатът раздразнено, — на теб човек мъчно може да угоди с твоите изисквания в областта на ловното изкуство. Моля те да бъдеш по-отстъпчив по въпроса за моя откуп. Накратко казано — тъй като съм принуден по изключение да паля свещ на дявола, — какъв откуп се полага да заплатя, задето пътувах по Уотлинг стрийт без петдесет души зад гърба си, които да ме пазят?
— Няма ли да е добре абатът да каже какъв откуп да плати евреинът, а евреинът да определи откупа на абата? — каза заместникът на Локсли, като го дръпна малко настрана.
— И ти не си малък дявол — отвърна водачът, — но планът ти е чудесен! Хей, евреино, ела тук. Погледни там светия отец Еймър, игумен на богатото абатство Жорво, и IH кажи какъв откуп да му искаме? Бас държа, че знаеш какъв е доходът на манастира му.
— О, разбира се — рече Исак. — Търгувал съм със светите отци, купувал съм жито и ечемик и плодовете на измята и също така много вълна. А, това е наистина богат манастир и те действително живеят в охолство и пият най-гладките вина, тези свети отци от Жорво. И ако един несретник като мен имаше такъв дом и такива месечни и годишни приходи, бих платил много злато и сребро, за да откупя свободата си.
— Куче еврейско! възкликна абатът. — Никой не знае по-добре от твоята проклета личност, че светият ни дом има дългове за довършването на олтара ни…
— И за съответно количество гасконско вино, складирано през миналия сезон в избите ви — прекъсна го евреинът. — Но това… това е дребна работа.
— Гледай го ти, кучи нечестиво! — каза духовникът. — Той дрънка, като че ли светото ни общежитие наистина заборчлява покрай вината, които ни се разрешават propter necessitatem et ad frigus depellendum163. Обрязаният негодник хули светата църква и християни го слушат, без да го упрекват!
— Всичко това няма да ти помогне — каза водачът на разбойниците. — Исак, произнеси се колко може да плати той, без да му одерем кожата.
— Шестстотин крони добрият абат може спокойно да плати на благородните ви особи, без да стане по- твърдо креслото му — каза Исак.
— Шестстотин крони — повтори разбойникът със сериозен тон. — Това ще ме задоволи, добре го каза, Исак, шестстотин крони. Това е решението, отче игумене!
— Това е решението — викнаха всички разбойници. — Самият Соломон не би могъл да отсъди по- мъдро.
— Ти чу съдбата си, абате — рече водачът.
— Да не сте луди, господа! — каза абатът. — Откъде ще намеря такава сума? Та дори да продам дарохранителницата и свещниците от олтара в Жорво, не мога събра половината от тази сума. Пък и за тази цел ще трябва сам да отида в Жорво. Като заложници можете да задържите двамата ми свещеници.
— Това значи да ти имаме сляпо доверие — отвърна разбойникът. — Не, тебе ще задържим, абате, а тях ще пратим да донесат откупа. А дотогава ще те гощаваме с мръвки от еленско месо и чашка вино. Ако си любител на лова, ще видиш такъв лов, какъвто в твоя северен край не си и сънувал.
— Или, ако искате — каза Исак в желанието си да спечели благоволението на разбойниците, — мога да пратя в Йорк за шестстотин крони от известни суми в мое притежание, ако достопочтеният абат се съгласи да ми даде разписка.
— Той ще ти даде, каквото поискаш, Исак — бе отговорът на водача, — а ти ще броиш парите, с които
