за католическите песни и молитви, требници, жития на светии и за тези, които притежават такива книги, госпожице Върнън. Католиците могат и да бъдат призовани да полагат клетва за вярност; а има и католици, отказали да се присъединят към официалната църква, които са осъдени въз основа на 1-ия закон на негово величество сегашния ни крал; да, има и наказания за слушане на литургия. Справете се с 23-ия закон на кралица Елизабет и 3-ия на Джеймс I член 25. А има и наследства, които трябва да се зарегистрират, и завещания и двойни такси, според постановленията на съответните закони за всеки отделен случай.
— Справете се с новото издание на всички закони, грижливо преработено от господин Джоузеф Джобсън, секретар на мировия съдия — каза госпожица Върнън.
— Освен това предупреждавам ви — продължи Джобсън, че вие, Даяна Върнън, мома, тъй като не сте femme couverte76 и сте католичка, неприобщена към официалната църква, сте длъжна да се прибирате в собствения си дом, и то по най-краткия път под страх да бъдете считана за престъпник спрямо короната. И при преминаване на река добросъвестно да търсите обществените салове и да не се бавите там повече от един отлив и прилив; и ако не можете да намерите на такова място сал, всеки ден да газите вода до колене и да се мъчите да преминете.
— Нещо като протестантско изкупление за католическите ми грехове — каза госпожица Върнън със смях. — Е добре, благодаря ви за сведенията, господин Джобсън. Ще се прибера в къщи колкото може по- скоро и отсега нататък ще си седя повече у дома. Лека нощ, драги господин Джобсън, образец на секретарска учтивост.
— Лека нощ, мадам, и помнете, че със закона шега не бива.
И ние се разделихме.
— Махна се този досаден и пакостен човек — каза госпожица Върнън, като хвърли поглед след него. — Много е тежко за човек от добро и знатно потекло да бъде изложен на узаконеното нахалство на такъв мизерен блюдолизец като тоя, само защото вярва в това, в което целият свят вярваше преди не повече от сто години. Защото нашата католическа вяра има поне това преимущество, че е по-стара.
— Много ми се щеше да извия шията на този мошеник — отвърнах аз.
— И бихте постъпили като твърде неразумен младеж — каза госпожица Върнън. — И все пак, ако моята собствена ръка беше поне малко по-тежичка, мисля, че щях да го накарам да я почувствува. Е, няма смисъл да се оплаква човек. Но има три неща, за които заслужавам съжаление, ако някой смята, че си струва да си хаби състраданието за мен.
— Мога ли да запитам кои са тези три неща, госпожице Върнън?
— Ще ми обещаете ли най-дълбокото си съчувствие, ако ви кажа?
— Разбира се, нима можете да се съмнявате? — отговорих аз, като приближих коня си до нейния с израз на заинтересованост, който не се опитах да прикрия.
— Е добре, все пак много е приятно да ти съчувствуват. И така, ето трите неща, от които се оплаквам — първо, че съм момиче, а не момък, и сигурно биха ме затворили в лудницата, ако върша дори половината от това, което намисля; а знам, че ако имах вашата щастлива привилегия да мога да си правя, каквото ща, целият свят щеше да ми се възхищава и да полудее от желание да ми подражава.
— Не мога да ви дам съчувствието, което очаквате по тази точка — казах аз. — Тази беда е толкова обща, че се споделя от половината човешки род; а другата половина…
— Другата половина е толкова по-добре поставена, че ревниво пази правата си — прекъсна ме госпожица Върнън. — Забравих, че вие не сте безпристрастен. Не — каза тя, когато се канех да заговоря, — тази мила усмивка е въведение към един много красив комплимент относно особените преимущества, на които се радват роднините и приятелите на Дай Върнън, поради това, че тя се е родила като една от представителките на техните илоти77. Но спестете ми този комплимент, добри приятелю, и нека видим дали няма да постигнем повече съгласие по втория пункт от моя обвинителен акт срещу съдбата, както би се изразило онова пале писарушката. Аз принадлежа към една преследвана секта и остаряла религия и вместо да ме похвалят за предаността ми към нея, както е редно да се похвали всяко добро момиче, моят добър приятел, съдията Ингълууд, може да ме изпрати в изправителен дом само защото се моля на бога като прадедите си. Той може да ми каже, както старият Пемброук казал на игуменката на Уилтън, когато й отнел манастира: „Върви да предеш, стара кранто, върви да предеш78“.
— Това зло не е непоправимо — казах аз сериозно. — Прочетете книгите на някои наши учени теолози или запитайте собствения си отличен ум, госпожице Върнън, и уверявям ви, че подробностите, по които нашата вяра се различава от тази, в която сте възпитана…
— Мълчете! — каза Даяна, като сложи пръст на устните си. — Мълчете! Да изоставя вярата на храбрите си прадеди! Все едно, ако съм мъж, да изоставя знамето им, когато устремът на боя ги притиска най-тежко, и да се обърна, като някой продажен изменник, за да отида при армията на победителя!
— Уважавам смелостта ви, госпожице Върнън, а колкото за неудобствата, на които тя ви излага, мога само да кажа, че раните, които ни се нанасят заради съвестта ни, носят сами в себе си лечителен балсам.
— Да, но въпреки това са мъчителни и досадни. Но виждам, че какъвто сте коравосърдечен, изгледите да чукам коноп или да преда лен толкова малко ви трогват, колкото и това, че съм обречена да нося дълга коса и престилка вместо шлем и кокарда. Затова ще си спестя излишния труд да ви казвам коя е третата причина за недоволството ми.
— Не, мила госпожице Върнън, не ми отнемайте доверието си; аз ви обещавам, че тройното съчувствие, което дължа на тъй необикновените ви причини за отчаяние, ще ви бъде дадено в пълна мяра заради третата — стига да можете да ме уверите, че не се касае за нещастие, което споделяте с всички жени или дори с всички католици в Англия, които, да ви благослови господ, са все още много по-многобройни, отколкото ние, протестантите, в своята ревност за църква и държава бихме искали да бъдат.
— Това нещастие — каза Даяна и тонът й се измени и стана по-сериозен от всякога — наистина заслужава съчувствие. Както лесно можете да видите, аз съм по природа откровена и невъздържана — просто, чистосърдечно момиче, което с удоволствие би се отнасяло открито и честно към всички; съдбата обаче ме е уплела в такава мрежа от затруднения и усложнени отношения, че почти не смея да кажа ни дума от страх да няма лоши последствия — не за мен, а за други.
— Това е наистина нещастие, Госпожице Върнън, за което най-искрено ви съчувствувам, но което едва ли бих могъл да очаквам.
— О, господин Озбълдистън, само ако знаехте… ако някой знаеше колко ми е трудно понякога да крия болното си сърце зад спокойно чело, вие наистина бихте ме съжалили. Може би греша, като ви казвам макар и толкова за собственото си положение; но вие сте умен и проницателен млад човек — вие не може да не желаете да ми зададете стотици въпроси за това, което се случи днес, за участието на Рашли в избавлението ви от тази дребна неприятност, за много други неща, които не могат да не ви интригуват; а пък аз не мога да се насиля да ви отговоря с необходимата хитрост и фалш; бих го направила неумело и бих изгубила както вашето уважение, доколкото го имам, така и собственото си самоуважение. Най-добре е да ви кажа веднага — не ми задавайте никакви въпроси, защото не е в моя власт да ви отговоря.
Госпожица Върнън изрече тези думи с развълнуван глас, който не можеше да не ми направи впечатление. Уверих я, че не бива да се страхува нито от това, че ще настоявам с неуместни въпроси, нито пък, че мога зле да изтълкувам отказа й да отговори на тези, които сами по себе си са логични или поне естествени.
Казах й, че съм й прекалено задължен за интереса, който беше проявила към моите работи, за да злоупотребя с възможността, която ми даваше нейната добрина, и да се ровя в нейните. Но се надявах и я молех, ако някога мога да й бъда полезен, да потърси помощта ми без съмнение и колебание.
— Благодаря ви, благодаря ви — отговори тя. — Гласът ви не звучи като празното ехо на комплиментите. Той е глас на човек, който разбира какво задължение поема. Ако — но това е невъзможно — и все пак ако някога се удаде случай, аз ще ви помоля да си спомните това обещание; и уверявам ви, че няма да ви се разсърдя, ако видя, че сте го забравили. Достатъчно е, че сте искрен в намеренията си сега — могат да се случат много неща, които да променят намеренията ви, преди да се обърна към вас (ако някога дойде такъв момент), за да помогнете на Дай Върнън като брат.
— Ако бях брат на Дай Върнън — казах аз, — не би имало по-малка вероятност да ви откажа подкрепата си. А сега предполагам, че не бива да ви питам дали Рашли по собствено желание помогна за