— Но, стопанке — казах аз, докато съветникът пъшкаше и не знаеше какво да прави, — има шест часа, откак сме обядвали и оттогава не сме слагали залък в устата си. Аз просто умирам от глад и хич не ми се ще да си лягам гладен сред вашите планини. Аз непременно трябва да вляза; извини се, както можеш, на гостите си, че ще дойдат при тях още един-двама странници. Андрю, погрижи се да се приберат конете.

Нашата Хеката168 ме погледна изненадана и възкликна:

— Който си е инат, все си знае своето — щом е решил да хване дявола за рогата, ще го хване. Гледай ги тези английски чревоугодници! Един път вече си е хапнал хубавичко днеска и пак е готов да рискува живота си и свободата си, ама да не мине без топла вечеря! Сложи печено говеждо и пудинг на едната страна на трапа в Тофет169 и англичанинът е готов да го прескочи, за да ги вземе… Както и да е, аз си умивам ръцете… Елате с мен, сър — каза тя на Андрю, — и аз ще ви покажа къде да настаните конете.

Признавам, че думите на ханджийката доста ме изплашиха, защото сякаш загатваха за някаква близка опасност. Все пак не ми се щеше да се отдръпна, понеже се бях показал така решителен, и смело влязох в къщата. След като едва не си строших краката в един куп торф и в едно корито за солене на риба, които се намираха от двете страни на малкия външен коридор, отворих една разкривена полуизгнила врата, направена не от дъски, а от плет, и последван от съветника, влязох в главното помещение на този шотландски кервансарай.

Вътрешността беше твърде необикновена за очите на един англичанин. Огънят, поддържан с торф и сухи съчки, весело гореше в огнището, но пушекът, който минаваше само през една дупка на покрива, се въртеше около гредите на колибата и висеше на черни облаци на около пет стъпки над пода. Под този облак атмосферата беше доста чиста благодарение на течението, което струеше към огъня от счупения плет на вратата, от две четвъртити дупки, които трябваше да играят ролята на прозорци, запушени едната с шал, а другата със скъсан шинел, и от много други по-незначителни отвори по стените на къщурката, която беше построена от кръгли камъни и торф и слепена с кал и даваше с безбройните си цепнатини свободен достъп на въздуха.

На една стара дъбова маса край огъня седяха трима мъже, очевидно гости, чиято външност не можеше да не привлече вниманието. Двамата бяха облечени с носията на Горна Шотландия; единият, мургав човек с живо, подвижно и нервно лице, носеше тесни панталони от някакъв кариран плат. Съветникът ми пошепна, че той сигурно бил някой важен човек, защото само техните благородници носели такива панталони; този плат много мъчно се тъчел точно по вкуса им.

Другият планинец беше много висок, силен мъж с буйна червеникава коса, луничаво лице с изпъкнали скули и дълга челюст — някаква карикатура на шотландския национален тип. Карираното наметало, което носеше, се различаваше от наметалото на другаря му по това, че в него имаше много повече червено, докато в наметалото на другия преобладаваше черно и тъмнозелено. Третият, който седеше на същата маса, беше с долношотландска носия. Той беше едър здравеняк с дързост на военен в погледа и държанието, костюмът му за езда беше пищно и богато украсен с ширити, а накривената му шапка беше огромна. Късата му сабя и пищовите му бяха на масата пред него. И двамата горношотландци бяха забили голите си ками на масата — както после узнах, това беше знак (доста странен наистина), че няма да се сбият, докато си пийват заедно. Тежък пиринчен съд, съдържащ почти една английска кварта170 уиски, едно питие почти толкова силно, колкото ракията, което шотландците правят чрез дестилация на малц и пият без мярка, без да го разреждат с вода, беше сложен на масата между тези големци. Една счупена чаша с дървена под-ставка служеше и на тримата. Тя минаваше от човек на човек със забележителна бързина, като се има пред вид колко силно беше питието им. Мъжете разговаряха бързо и оживено ту на гелски, ту на английски. Друг горношотландец се беше излегнал на пода с глава, подпряна на един камък, постлан само с мъничко слама, и спеше или изглеждаше, че спи, без да обръща внимание на това, което ставаше наоколо му. Вероятно и той беше гост, защото лежеше с всичките си дрехи и със сабя и щит — обикновеното въоръжение на сънародниците му, когато са на път. Покрай стените имаше одъри с различна големина, някои от счупени дъски, други от разнебитен плет, на които спяха членовете на семейството — мъже, жени и деца, прикрити от погледа само от тъмните вълма дим, които ги заобикаляха отвсякъде.

Ние влязохме така тихо и пиячите, които описах по-горе, бяха така задълбочени в споровете си, че една-две минути не ни забелязаха. Но аз видях, че планинецът, който лежеше край огъня, се повдигна на лакътя си, когато влязохме, и като покри долната част на лицето си с наметало, спря поглед върху ни няколко секунди и после пак се излетна и се отдаде отново на почивката, която бяхме прекъснали с влизането си.

Приближихме се към огъня, който представляваше приятна гледка след дългия път в хладната есенна вечер; гостите, които бяхме заварили, ни забелязаха едва когато повикахме ханджийката. Тя се приближи, поглеждайки страхливо и колебливо ту нас, ту другите, и отговори уклончиво и неохотно, когато поискахме да ни донесе нещо за ядене.

— Не знам — каза тя, — не съм сигурна има ли нещо в къщи. После дообясни: — Нещо за хора като вас.

Уверих я, че няма значение какво ще ни даде за вечеря; огледах се да намеря къде да седнем, което не беше тъй лесно. Нагласих един стар сандък за кокошки, за да седне господин Джарви, а аз самият се настаних на едно счупено корито. След малко влезе Андрю Феъсървис и седна мълчаливо зад нас. Туземците, ако мога да ги нарека така, не снемаха поглед от нас, като че ли бяха смаяни от дързостта ни; ние, или поне аз, се мъчехме да прикрием под маската на безразличие тайния страх при мисълта как ли ще бъдем приети от тези, в чиято компания се бяхме натрапили.

Най-после по-дребният шотландец се обърна към мен на много добър английски език и ми каза с извънредно високомерен тон:

— Виждам, че се разполагате тук като у дома си, сър.

— Обикновено така правя — казах аз, — когато вляза в подобно обществено заведение.

— А не разбрахте ли по бялата върбова пръчка на вратата — каза по-високият, — че няколко господа са заели хана за собствени работи?

— Нямам претенции да познавам обичаите на тази страна — отвърнах аз. — Но не разбирам как могат трима души да си присвояват правото да лишават всички други пътници от единственото място, където могат да намерят храна и подслон в тази пустош.

— Няма основание за такова нещо, господа — каза съветникът. — Не искаме да ви обидим и няма никакво законно основание за такова нещо. Но ако едно шише хубава ракия може да оправи работата, ние сме миролюбиви хора и нямаме нищо против…

— Дявол да ви дземе ракията, сър! — каза долношотландецът и свирепо си оправи килнатата шапка. — Не ни трябва ни ракията, нито присъствието ви. — И той стана от мястото си, другарите му също се надигнаха, като мърмореха, оправяха наметалата си, сумтяха и пръхтяха като всички шотландци, когато се гневят.

— Казах ви какво ще стане, господа — каза стопанката, — ама не щяхте да ме слушате. Махайте се от къщата ми, да не стане тук беля. Джини Мъклпайн няма да позволи да бъдат обезпокоявани господата в нейната къща. Английски безделници такива, скитат насам-натам нощем и безпокоят почтените мирни господа, дето са си седнали на чашка край огъня.

При други обстоятелства сигурно щях да си помисля за старата латинска поговорка Dat veniam corvis, vexat censura columbas171. Ho сега нямах време за цитати от античната литература, защото ми беше ясно, че ще има бой; бях така възмутен от нахалното не- гостоприемство, с което се бяха отнесли към мен, че ако не беше съветникът, чиято личност и сан съвсем не подхождаха за подобно приключение, мисълта за бой нямаше да ми бъде съвсем безразлична. При все това аз станах, когато видях, че стават другите, и отметнах наметалото от раменете си, за да бъда готов за отбрана.

— Ние сме трима срещу трима — каза по-дребният шотландец, поглеждайки групата ни. — Ако сте истински мъже, изтеглете сабите! — И изваждайки сабята си, той пристъпи към мен. Аз заех отбранително положение без страх за изхода на борбата, тъй като знаех, че моето оръжие — рапира — е по-съвършено от неговото. Съветникът прояви неочаквана смелост. Като видя гиганта планинец да се изправя пред него с

Вы читаете Роб Рой
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату