работите.
— Но ако бъдете призован в съда, да отговаряте пред правосъдието, както го наричате, как бихте го нарекли?
Съветникът се поогледа наоколо, сякаш търсеше начин да се изплъзне, после отговори с тон на човек, който вижда, че отстъплението е невъзможно и решава да се хвърли в боя и да тегли всички последствия:
— Виждам как искате да ме хванете натясно. Но ще ви кажа съвсем откровено, родственице: не можех да не говоря, както ми повеляваше съвестта. И макар собственият ви съпруг, за който мога само да съжалявам, че не беше тук, заради него и заради мен самия, както и това нещастно човече от Горна Шотландия, Дугъл, да може да ви кажат, че Никъл Джарви знае да си затваря очите пред слабостите на някой приятел не по-малко от кой да е друг, все пак ще заявя, родственице, че езикът ми никога не казва друго освен това, което мисля, и ако трябва да кажа, че онзи нещастник е бил законно убит, предпочитам да легна там до него. И все пак съм на мнение, че сте първата жена от Горна Шотландия, която готви такава участ на роднина на мъжа си, макар и от четвърто коляно.
Навярно решителният тон, с който съветникът изказа тези думи, направи по-голямо впечатление на коравосърдечната му роднина, отколкото умолителният тон, с който бе говорил дотогава, също както скъпоценни камъни могат да се режат със стомана, макар да оказват отпор на по-меките метали. Тя заповяда ние двамата да застанем пред нея.
— Името ви Озбълдистън ли е? — каза тя, обръщайки се към мен. — Мъртвото куче, на чиято смърт бяхте свидетел, така ви нарече.
— Името ми действително е Озбълдистън — бе моят отговор.
— Значи, навярно Рашли е малкото ви име? — продължи тя.
— Не, Франсис.
— Но познавате Рашли Озбълдистън, нали? Той ви е брат, ако не се лъжа, или поне ви е роднина и близък приятел?
— Той е мой роднина — отвърнах, — но не и мой приятел. Наскоро се бихме на дуел, когато ни раздели едно лице, което, както разбирам, е вашият съпруг. Кръвта ми едва-що е засъхнала на сабята му и раната на гърдите ми е още прясна. Нямам никакви основания да го считам за приятел.
— Щом не сте замесен в интригите му, можете да отидете до Гарсхатахин и неговия отряд, без да има опасност да ви задържат, и да му занесете вест от жената на Макгрегър.
Отговорих й, че доколкото знам, господа военните нямат разумно основание да ме задържат; че, що се отнася до мене, нямах основание да се опасявам да попадна в техни ръце; и ако обстоятелството, че отивам като неин пратеник ще послужи като закрила на моя приятел и на слугата ми — нейни пленници, — готов съм да тръгна незабавно. Използувах случая да кажа, че бях дошъл в тази страна по покана на мъжа й и след като ме е уверил, че ще ми помогне в уреждането на някои важни въпроси, които ме засягат, и че моят другар, господин Джарви, ме придружава по същата работа.
— И де да бяха обувките на господин Джарви пълни с вряла вода, когато си ги обу за тази цел — се намеси съветникът.
— В думите на младия саксонец — каза Хелън Макгрегър, обръщайки се към синовете си — ясно може да видите що за човек е баща ви. Той е умен само когато носи шотландско кепе на главата и меч в ръката. Щом свали носията си и навлече градски сукнени дрехи, той се забърква в отвратителните интриги на Долна Шотландия и след като толкова много е изпатил от тях, отново става техен агент, тяхно оръдие и техен роб.
— Прибавете, госпожо — и техен благодетел — допълних аз.
— Така да бъде — каза тя, — защото това е най-празната титла от всичките, понеже винаги и навсякъде е сеял услуги и благодеяния, за да пожъне най-черна неблагодарност. Но достатъчно по този въпрос. Ще наредя да ви отведат до предните постове на неприятеля. Поискайте да говорите с техния командир и му предайте следното съобщение от мен, Хелън Макгрегър. Кажете му, че ако падне и един косъм от главата на Макгрегър и ако не го пуснат на свобода в срок от дванадесет часа, няма да има жена в Ленъкс, която още преди Коледа да не оплаква смъртта на близките си, няма да има фермер, който да не се вайка за опожарените си хамбари и празния си краварник; няма да има земевладелец или негов наследник, който вечер да си сложи главата на възглавницата и да е сигурен, че на заранта ще бъде между живите. И за да бъдем последователни, щом изтече този срок, ще им изпратя съветника от Глазгоу и този саксонски капитан, и всички останали мои пленници, всеки увит в нашенска карирана носия и насечен на толкова парченца, колкото карета има платът.
Когато тя за момент спря да говори, капитан Торнтън, който беше достатъчно близо, за да я чуе, добави съвсем хладнокръвно:
— Предайте почитанията ми, почитанията на капитан Торнтън от гренадирския полк, на командира и му кажете да изпълни дълга си и да държи пленника и да не мисли повече за мен. Ако съм бил достатъчно глупав да се оставя да бъда хванат в засада от тези хитри диваци, имам достатъчно ум, за да знам как да изкупя грешката си, като умра, без да опозоря военния си сан. Само съжалявам за горките ми момчета — каза той, — които са попаднали в ръцете на такива касапи.
— Шт, шт! — извика съветникът. — Да не би да ви е омръзнал животът? Предайте моите почитания на командира — почитанията на градския съветник Никъл Джарви, глазгоуски съдия, какъвто бе баща му, черковният настоятел, преди него, и му кажете, че няколко почтени мъже са в много тежко положение с изгледи да пострадат още повече. Кажете му, че най-доброто нещо, което може да направи за общото благо, е просто да пусне Роб да си поеме пътя нагоре по долината и толкоз. Вече стана една нередна работа, но тъй като тя засяга главно бирника, не си струва да се дига много шум около тая история.
Натоварен с твърде противоречиви поръчения от страна на тези, които бяха пряко засегнати от успеха на моята мисия, и с нарежданията, които жената на Макгрегър отново ми повтори, за да не пропусна нито една дума от заповедите й, най-после ме оставиха да тръгна. Също така разрешиха на Андрю Феъсървис да ме придружи, струва ми се, главно, за да се отърват от велегласните му молби. Но от страх да не би да използувам коня, за да се изплъзна от водачите си, или пък, защото желаеха да запазят една доста ценна плячка, дадоха ми да разбера, че трябва да пътувам пеша, придружен от Хамиш Макгрегър, по-големия брат, и двама техни хора, които тръгнаха с мен, за да ме водят, а така също и да разузнаят силата и разположението на неприятеля. На Дугъл също заповядаха да дойде с нас, но той успя да се измъкне от това задължение с цел, както се научихме впоследствие, да бди над господин Джарви, комуто, според примитивните принципи за вярност, следвало да бъде в услуга за това, че някога господин Джарви му бил нещо като господар и покровител.
След като вървяхме извънредно бързо около един час, стигнахме до едно обрасло с гъсталак възвишение, откъдето много ясно се виждаше долината под нас и поста, който бе в ръцете на войската. Тъй като това бе главно кавалерийска част, бойците много благоразумно не бяха направили опит да проникнат в прохода, през който капитан Торнтън се бе помъчил да мине толкова безуспешно. Проявявайки доста голямо военно умение, те се бяха укрепили на едно възвишение, в центъра на долчинката Абърфойл, през която река Форт лъкатуши в горното си течение, долчинка, разположена между два реда хълмове, които образуваха барикади от варовикови скали, примесени с грамадни скални маси брекчия — кръгли камъчета, залегнали в по-мека среда, която се е втвърдила около тях като хоросан, а в далечината навсякъде се издигаха по-високи планини. Долината обаче между тези ридове беше достатъчно широка, за да защити кавалерията от внезапни нападения от страна на планинците, а на подобаващи разстояния от главната войскова част и във всички посоки имаше караули и предни постове, за да си осигурят достатъчно време да възседнат конете и да бъдат в пълна бойна готовност при най-малката тревога. По онова време наистина никой не очакваше планинците да нападнат кавалерия в открито поле184, макар недавнашни събития да са ни показали, че те могат успешно да сторят това. Когато за пръв път се запознах с планинците, те изпитваха почти суеверен страх при вида на кавалерист, защото кавалерийските коне имаха много по-страшен и внушителен вид от техните планински понита и защото освен това били дресирани, както вярваха по-невежите планинци, да се бият с краката и със зъбите си.
Привързаните към колове коне, които пасяха в тази долчинка, фигурите на войниците, както седяха или стояха прави, или ходеха на групички край хубавата рекичка и голите, романтични скали, които заграждат
