пейзажа от всички страни, образуваха много красив преден план. Езерото Монтийт, което се виждаше на изток, и замъкът Стърлинг, който едва се открояваше на далечните сини очертания на Охилските планини, завършваха картината.
След като разгледа всичко това много внимателно, малкият Макгрегър ми каза, че трябва да сляза до поста и да изпълня поръчението си при командира, като същевременно ми забрани със заканителен жест било да им съобщя кой ме бе довел до това място, било къде се бях отделил от придружвачите си. Като получих тези инструкции, аз се спуснах към военния пост, последван от Андрю. От английските му дрехи бяха останалите само гащите и чорапите и без шапка, обут в груби планински обувки, които Дугъл му бе дал по милост, загърнал се в парцалив шотландски кариран шал по липса на всякаква горна дреха, той имаше вид на човек, който играе ролята на шотландски налудничав скитник-просяк. Бяхме преминали съвсем малко разстояние, когато ни забеляза един часовой на кон, който тръгна към нас, насочи карабината си и ми заповяда да спра. Подчиних се и когато се приближи до мен, поисках да ме заведе при командира си. Той веднага ме отведе до една група офицери, насядали по тревата, които явно бяха свитата на един офицер с по-висш чин. Той носеше броня от полирана стомана, на която бе изобразен отличителният знак на Ордена на магарешкия бодил185. Моят познат Гарсхатахин и много други господа, някои в униформа, други цивилни, но всички въоръжени и добре екипирани, получаваха нарежданията си от тази високопоставена личност. В свитата му имаше също много слуги, които, изглежда, се числяха към домакинството му и които бяха облечени в богати ливреи.
След като поздравих този благородник, както подобаваше на неговия ранг, съобщих му, че съм бил неволен свидетел на поражението, което кралските войници бяха претърпели от планинците в прохода на езерото Ард (така впоследствие научих, че се казва мястото, където капитан Торнтън бе пленен), и че победителите заплашваха да вземат всякакви крайни мерки спрямо онези, които им бяха в ръцете, както и спрямо цяла Долна Шотландия, ако главатарят им, който бил пленен същата заран, не бъде върнат невредим. Херцогът, защото такъв бе високият ранг на човека, комуто говорех, ме изслуша много спокойно, сетне отговори, че много би съжалявал нещастните господа, които били пленени, да бъдат подложени на жестоките мъчения на варварите, в чийто ръце бяха попаднали, но че би било безумие да се предполага, че той ще предаде главния виновник за всички тези безредици и беззакония и по такъв начин да поощри привържениците му и безчинствата им.
— Можете да се върнете при тези, които са ви изпратили — продължи той, — и да им кажете, че непременно ще наредя Роб Рой, когото наричат Макгрегър, да бъде убит, щом се зазори, като разбойник, когото сме хванали въоръжен и който заслужава да умре заради хилядите свои злодеяния. Съобщете им, че с пълно основание хората биха ме считали за недостоен за поста си, ако постъпя другояче; че ще съумея да защитя страната от дръзките им заплахи да извършват насилие и че ако засегнат един косъм от главата на кой да е от нещастните господа, които по една зла съдба са попаднали в ръцете им, така жестоко ще отмъстя, щото през идните сто години самите камъни по долините им горко ще ридаят.
Аз смирено поисках позволение да изложа възраженията си срещу почетната мисия, която ми възлагаше, и повдигнах въпроса за опасността, с която очевидно бе свързано изпълнението й, на което благородният командир отговори, че в такъв случай бих могъл да изпратя слугата си.
— Дяволът да Ми пречупи краката — каза Андрю, без да обръща внимание пред кого се намира и без да чака моя отговор, — дяволът да ми пречупи краката, ако направя една крачка. Хората да не мислят, че мога да намеря друго гърло, след като Джон Планинецът ми пререже това, дето го имам, с ножа си? Или че мога да се хвърля в едно планинско езеро от едната му страна и да изскоча от другата като дива патица? Не, не, всеки за себе си, а господ за всички ни. Всеки да си урежда живота, да се грижи за себе си, докато му пораснат децата, и няма какво да товарят Андрю с разни поръчения. Роб Рой никога не е припарвал до Дрийпдейл да краде ни ябълки, ни круши от мен самия, нито от моя род.
След като с доста усилия успях да накарам слугата си да млъкне, описах на херцога извънредно голямата опасност, която неминуемо грозеше капитан Торнтън и господин Джарви, и най-настоятелно го помолих така да смекчи условията си, които аз щях да предам, че да се спаси животът им. Уверих го, че съм готов да се изложа на всякаква опасност, ако мога да им бъда полезен, но че от това, което бях видял и чул, Торнтън и Джарви щяха да бъдат убити незабавно, ако посегнат на живота на главатаря на разбойниците.
Херцогът видимо се трогна от думите ми.
— Това е мъчен случай — каза той. — Сам го смятам за много труден случай; но аз трябва да изпълня върховния си дълг към страната — Роб Рой трябва да умре!
Признавам, че бях наистина развълнуван, когато чух за тъй близката смърт, която грозеше моя познайник Камбел, който толкова пъти бе засвидетелствувал благоразположението си към мен. И не само аз изпитвах подобни чувства, защото много от хората, които обкръжаваха херцога, се осмелиха да се застъпят за него.
— Би било по-разумно — казаха те — той да бъде изпратен в замъка Стърлинг и там да бъде задържан под най-строг надзор, като гаранция за пълното подчинение и разтуряне на дружината му. Би било много жалко да се остави страната да бъде плячкосвана, а сега, с наближаването на дългите нощи, ще е много трудно да се предотврати това, тъй като е невъзможно да се охранява страната навсякъде, а планинците непременно ще изберат по-незащитените места.
После добавиха, че било много тежко да се изложат нещастните пленници на злата им почти неминуема участ да бъдат убити, участ, с която били заплашени, и която никой не се съмнявал, че ще ги постигне още в първия изблик на отмъщение.
Гарсхатахин дори отиде по-далеч, разчитайки на чувството за чест на благородника, с когото говореше, ако и да знаеше, че последният има особени основания да мрази пленника.
— Макар Роб Рой да е много неприятен съсед за Долна Шотландия и макар да е особено омразен на ваша светлост, и макар той, повече от всеки друг, да е причина за разрастването на разбойничеството, все пак е умен човек и все ще може да се намери начин да го вразуми човек, докато жена му и синовете му са безразсъдни дяволи, напълно лишени и от страх, и от милост, и ако те поведат отчаяните му привърженици, за цялата страна ще бъде много по-страшно, отколкото когато той ги водеше.
— Хайде, хайде — отвърна херцогът, — та именно защото е тъй умен и хитър, от толкова време вече му трае царството. За няколко седмици бихме смазали един обикновен планински разбойник, а той от години вилнее. Веднаж да го няма него, няма какво да се боим от неприятности от неговата банда — тя ще просъществува, колкото една оса може да оживее, ако й откъснеш главата: веднаж може да те ужили, но после веднага я смазваш.
Ала Гарсхатахин упорито държеше на своето.
— Няма съмнение, милорд — отговори той, — че имам толкова основание да обичам Роб, колкото той мене, като се има пред вид, че той два пъти ми е откарвал кравите от краварника и освен това задигна овцете на арендаторите ми. Обаче…
— Обаче, Гарсхатахин — каза херцогът с многозначителна усмивка, — вие май смятате, че подобна волност е извинителна у приятеля на един приятел, а казват, че Роб не бил враждебно настроен към приятелите на майор Галбрейт оттатък езерото.
— Дори да е така — каза Гарсхатахин със същия шеговит тон, — това не е най-лошото, което съм чувал за него. Но жалко, че нямаме новини от клановете, новини, които очакваме от толкова време вече. Кълна се в бога, че те ще удържат на честната си дума като планинци. Познавам ги аз много добре — да обуеш английски ботуш връз шотландски карирани панталони не върви.
— Не мога да повярвам — каза херцогът. — Тези господа са известни като почтени хора и следва да предполагам, че те ще дойдат на уговорената среща. Изпратете още двама конници да търсят приятелите ни. Докато не пристигнат те, не можем и да помислим да нападнем прохода, където капитан Торнтън се остави да го изненадат и където, доколкото се простират сведенията ми, десет пехотинци биха удържали положението срещу най-добрия кавалерийски полк в Европа. Междувременно разпоредете се да бъдат нахранени тези мъже.
От последната му заповед можах да имам полза и аз, заповед, колкото необходима, толкова и приемлива, защото не бях хапвал нищо, откакто ядохме набързо в Абърфойл предната вечер. Съгледвачите бяха изпратени и се завърнаха без новини от очакваните подкрепления. Слънцето вече залязваше, когато един планинец от клановете, чието съдействие разчитаха да получат, пристигна и донесе писмо, което връчи на херцога с най-дълбок поклон.
