кулата Сейнтлоу.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА
Нали ви казах,
че тя прелюбодейства — казах с кой.
Не стига туй — предателка е тя;
в съюз престъпен с нея е Камило
и знае вече тайни, от които
би трябвало да се срамува тя.
Щом влязоха в кабинета на графа, Лестър извади джобния си бележник и започна да пише, като ту се обръщаше към Варни, ту мърмореше под носа си: „Мнозина са свързани здраво с мен — особено по- богатите, които заемат и по-високи служби. Убеден съм също, че мнозина други — като си спомнят добрините, които съм им правил, и си помислят за опасностите, на които сами могат да се изложат в бъдеще — ще ме подкрепят. И тъй, да видим: Ноулс ми е предан, а следователно и островите Гърнзи и Джързи: Хореи командува войските на остров Уайт; моят зет Хънтингдън и Пембрук държат в ръцете си положението в Уейлс, а Бедфорд ще ми помогне да увлека след себе си пуританите, които имат влияние във всички графства; брат ми Уорик е почти равен с мен по богатство, независимост и брой на привържениците; сър Оуен Хоптън ми е верен, а в ръцете му е лондонският Тауър и държавната хазна, която се пази там. Дядо ми и баща ми никога не биха загубили главите си, ако се бяха подготвили така.“
— Но защо изглеждаш така тъжен, Варни? Повярвай ми, че бурята няма да събори никога дърво с такива дълбоки корени.
— Уви, милорд! — въздъхна Варни с великолепно изиграно вълнение, след което върху лицето му отново се появи унилият израз, направил вече впечатление на Лестър.
— Уви ли? — учуди се Лестър. — Но защо „уви“, сър Ричард? И това ли е всичко, което може да каже един новоизпечен рицар в очакване на предстоящата благородна битка? А може би твоето „уви“ показва, че искаш да се измъкнеш от сражението? В такъв случай можеш да напуснеш замъка или да се присъединиш към враговете ми — както намериш за добре.
— Не, милорд — отвърна неговият довереник. — Варни ще се бие и ще умре за вас. Простете ми, че от обич към вас виждам всички огромни и непреодолими трудности, които ви заобикалят, далеч по-ясно, отколкото ви позволява да ги видите вашето благородно сърце. Вие наистина сте силен и могъщ, милорд, но — моля ви да не се обиждате — вашата сила и могъщество са само отражение на светлината, която излъчва благосклонността на кралицата. Докато сте любимец на Елизабет, вие — като изключим само титлата — с нищо не се различавате от истинския суверен. Щом обаче тя ви лиши от милостите, с които ви обсипва, вие ще увехнете по-бързо от тиквата на Пророка. Опълчите ли се срещу Елизабет, не само цялата страна, но и това графство ще се отдръпне от вас. Нещо повече, убеден съм, че дори в този замък, сред вашите привърженици, роднини и слуги, вие ще бъдете затворник, при това затворник, осъден на смърт, стига тя да каже само една дума. Спомнете си, милорд, за Норфък, за могъщия Нортъмбърланд, за блестящия Уестморланд, спомнете си за всички, които са вдигали глава срещу тази мъдра господарка. Те са или убити, или затворени в тъмница, или прокудени в изгнание. За разлика от някои други тронът на Елизабет не може да бъде съборен дори с общите усилия на най-могъщите благородници, защото той се крепи на любовта и предаността на народа. Ако искахте, вие бихте могли да го споделите с Елизабет, но нито вашата, нито която и да е друга сила — собствена или чуждестранна — не е в състояние да го събори или поне да го разклати.
Той млъкна и Лестър злобно захвърли джобния си бележник.
— Може и да си прав — каза той, — и на мен ми е все едно дали верността или страхът ти навяват тия предчувствия. Никой обаче няма да може да каже, че съм се предал без борба. Дай нареждания ония от приближените ми, които са служили под мое командване в Ирландия, да се съберат постепенно в малката крепост. Нека всички наши привърженици и приятели бъдат въоръжени и готови, сякаш очакват нападение от хората на Съсекс. Създай и сред гражданите чувство за опасност — нека се въоръжат и те и да бъдат готови по даден сигнал да нападнат кралската стража и да я обезоръжат.
— Разрешете ми да ви напомня, милорд — рече Варни със същия тъжен и състрадателен израз на лицето, — че вие ми давате заповед да подготвя разоръжаването на телохранителите на кралицата. Това е държавна измяна, но въпреки всичко аз ще ви се подчиня.
— Не се боя — отвърна Лестър със смелостта на отчаянието.
— Не се боя. Зад мен е позорът, пред мен — смъртта, но аз съм длъжен да вървя напред.
Последва ново мълчание, прекъснато накрая от Варни.
— Дойде мигът, от който отдавна се страхувах. Аз трябва или като едно неблагодарно животно да стана свидетел на падението на добрия си и благороден господар, или да разкажа това, което с най-голямо желание бих оставил да потъне в забравата. Хиляди пъти бих предпочел да научите това от всеки друг, но не и от мен.
— За какво говориш или по-точно, какво искаш да кажеш?
— попита графът. — Не трябва да си губим времето за приказки, когато е настъпил моментът да се действува.
— Ще бъда кратък, милорд, и дано даде бог вашият отговор да бъде също толкова кратък! Вашият брак е единствената причина, поради която може да стигнете до сблъскване с кралицата, нали?
— Много добре знаеш, че е така. За какво ти е този празен въпрос?
— Простете ми, милорд, но аз не го зададох случайно. Човек може да рискува благополучието и живота си, за да запази един скъп диамант, но не е ли по-разумно първо да провери дали диамантът няма някакъв недостатък?
— Какво значи това? — извика Лестър и впи поглед в слугата си. — За кого си позволяваш дързостта да говориш?
— Милорд, за съжаление аз съм принуден да говоря за… графиня Еми и ще говоря за нея, дори ако ваша светлост ме убие заради моята преданост.
— Струва ми се, че ще си го заслужиш — каза Лестър, — но продължавай, продължавай, искам да чуя какво ще кажеш.
— В такъв случай, милорд, аз ще си позволя тази смелост. Моят живот ми е толкова скъп, колкото и вашият. Не ми харесват тайните връзки на графинята с Едмънд Тресилиан. Вие го познавате, милорд. Знаете колко силно бе влюбен той в нея и какви усилия трябваше да положи ваша светлост, за да преодолее неговото влияние. Спомняте си сигурно и с каква ярост ме нападаше той, защищавайки тази дама, с единствената цел да принуди ваша светлост да признае открито брака си — вашият злополучен брак, защото другояче не мога да го нарека. Графинята също се стреми с всички средства и на всяка цена да ви накара да направите това.
Лестър се усмихна леко.
— Намеренията ти са добри, сър Ричард. Очевидно ти си готов да пожертвуваш не само своята чест, но и честта на всеки друг, за да ме предпазиш от една ужасна според теб стъпка. Не забравяй обаче — строго и заплашително каза той, — че говориш за графиня Лестър.
— Не съм забравил, милорд, но върша това за доброто на граф Лестър. И тъй — за мен няма никакво съмнение, че още от момента, когато Тресилиан се намеси в работите на графинята, той е действал с нейно съгласие.
— Говориш чисти глупости, Варни, и отгоре на всичко си придаваш сериозния вид на проповедник. Къде и кога са могли да се срещат?
— За съжаление, милорд, мога да ви отговоря прекалено точно. Тъкмо преди оплакването на Тресилиан да бъде предадено на кралицата, аз го срещнах при задната вратичка на Къмнър хол.
