Затова той реши да не се отказва от своя дяволски план и след няколко мига размисъл отговори на настойчивите въпроси на графа само с един тъжен поглед, който трябваше да изрази напразните му усилия да намери някакво оправдание за графинята. Най-сетне той вдигна глава и попита с надежда в гласа си, която веднага се предаде и на неговия господар:
— Ако тя е виновна, защо е рискувала да дойде тук? Защо не е избягала при баща си или някъде другаде? Впрочем, какво друго чувство би могло да бъде у нея по-силно от желанието да бъде призната за графиня Лестър?
— Да, наистина! — извика бързо Лестър и надеждата, която за миг бе пламнала в сърцето му при първите думи на Варни, угасна в следващия миг, за да отстъпи място на още по-голяма мъка. — Ти не можеш да вникнеш в глъбините на женската пресметливост, Варни. Аз разбирам всичко. Тя не е искала да загуби титлата и богатството на слепеца, който се е оженил за нея. И ако в своето безумие аз бях вдигнал въстание или пък разгневената кралица нареди да бъда убит, както ме заплашваше тази сутрин, голямото наследство, което по закон се пада на вдовицата на граф Лестър, би било добре дошло за бедния Тресилиан. Защо в такъв случай да не ме тласка към такава опасна стъпка? За нея това би могло да бъде само полезно! Не се опитвай да я защищаваш, Варни! Тя ще ми плати за това с живота си!
— Милорд — каза Варни, — вашата скръб ви обезумява и затова и думите ви са безумни.
— Казах ти да не я защищаваш, Варни! Тя не само ме опозори, тя с удоволствие би ме убила. Скъсани са вече всички връзки, които ни свързваха. Нека умре като предателка и развратница! Според божиите и човешки закони тя заслужава това наказание. Впрочем каква беше тази кутийка, която преди малко ми даде онова момче, като ме помоли да я предам на Тресилиан, тъй като нямал възможност да я занесе на графинята? Тези думи веднага ми направиха силно впечатление, но други грижи ги прогониха от съзнанието ми, за да се върнат сега отново в паметта ми и да ми се сторят още по-престъпни! Това е нейната кутийка за скъпоценности! Отвори я бързо, Варни! Изкърти Ключалката с кинжала си!
„Веднъж тя отказа да се възползува от кинжала ми — помисли си Варни, докато изваждаше кинжала си от ножницата, — за да разреже шнура, с който бе привързано писмото. Сега той ще изиграе за съдбата й много по съществена роля.“
Като използува триъгълното острие на малката си кама, той откачи капака на ковчежето от леките сребърни пантички. Графът едва дочака кутийката да бъде отворена, грабна я от ръцете на сър Ричард, изсипа на пода скъпоценностите, които лежаха в нея, и обезумял от гняв, трескаво започна да търси някакво писмо или бележка, които биха могли да потвърдят мнимото престъпление на невинната графиня. После яростно започна да тъпче пръснатите скъпоценности, крещейки:
— Така унищожавам аз тези жалки дреболии, заради които си обрекла себе си на ранна и преждевременна смърт, а мен — на вечна мъка и угризения на съвестта! Не ми говори за прошка, Варни! Тя е осъдена!
С тия думи той изтича в съседната стая и заключи вратата след себе си.
Варни го проследи с поглед и този път в обичайната му ирония сякаш се промъкнаха и нотки на някакво човешко чувство.
— Жал ми е за него — каза той, — но няма какво да се прави — любовта го е превърнала в дете. Той хвърля и тъпче тези скъпоценни играчки и със същата ярост е готов да разбие и най-крехката от тях — тази, която обичаше преди толкова нежно. Любовта обаче ще бъде забравена, когато изчезне нейният обект. Да, да, той не умее да цени вещите така, както те заслужават, но Варни притежава тази способност. Когато Лестър стане господар, той толкова малко ще мисли за бурите на страстта, които трябваше да издържи по пътя към кралското пристанище, колкото мисли всеки моряк за опасностите на плаването, след като вече е стигнал брега. Все пак не бива да се оставят тук тези предателски камъчета, защото могат да се окажат прекалено силна съблазън за слугите, които почистват стаята.
Докато събираше скъпоценностите и ги слагаше в тайното чекмедже на масата, останало случайно незаключено, Варни видя, че вратата на кабинета на Лестър се отвори, тежките завеси се раздвижиха и се показа лицето на графа. Очите му обаче бяха толкова мътни, а устните и страните — така безкръвни и бледи, че Варни изтръпна от тази неочаквана промяна. Щом погледите им се срещнаха, Лестър веднага се дръпна и хлопна вратата след себе си. Това се повтори два пъти, без Лестър да каже нито дума, и Варни започна да се страхува, че голямата мъка е помрачила ума на графа. На третия път обаче той с кимване на глава повика Варни при себе си. Когато влезе в кабинета, Варни бързо разбра, че странното поведение на неговия господар не е плод на умствено разстройство, а на борбата между противоречиви чувства, предизвикани от жестокото решение. Те прекараха цял час в таен разговор, след като граф Лестър направи огромно усилие, преоблече се и тръгна към своята коронована гостенка.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА
Със тази странна слабост вие
веселието ни смутихте.
Всички си спомняха по-късно, че по време на вечерята и на забавленията, с които завърши този богат на събития ден, поведението на Лестър и Варни много рязко се различаваше от обичайните им навици и маниери. Всеобщото мнение за сър Ричард Варни бе, че е по-скоро разумен и делови човек, отколкото любител на наслажденията. Той осъществяваше себе си главно в работата — занимаваха го и военни, и граждански проблеми, а по време на тържества и угощения се задоволяваше с ролята на зрител, макар че отлично знаеше как да ги организира по-добре и да, ги направи по-приятни. Когато в подобни случаи си позволяваше, да прояви своето остроумие, правеше това грубо, язвително и заядливо, сякаш се гавреше с разкоша и с гостите, а не вземаше участие в общото веселие.
Този ден обаче Варни дотолкова не приличаше на себе си, сякаш го бяха заменили с друг човек. Той се присъедини към младите кавалери и дами и изглеждаше напълно отдаден на безгрижно веселие, в което не отстъпваше и на най-жизнерадостните от тях. Онези, които бяха свикнали да виждат в негово лице човек, погълнат от важни и честолюбиви планове, хаплив и присмехулник и всепризнат майстор на саркастичните забележки по отношение на хората, които приемат живота такъв, какъвто е, и са готови да се включат във всяко предложено развлечение, с учудване откриха, че неговото остроумие може да бъде и безобидно, смехът му — добродушен и челото — ясно, като на всички останали. Неволно възникваше въпросът, какви сили на дяволското лицемерие е повикал той на помощ, за да прикрие под веселата маска тъмните си намерения? Това сигурно ще си остане завинаги загадка за всички освен за подобните нему, ако, разбира се, на тоя свят все още има толкова лоши хора. Защото Варни беше човек с изключителни способности, но тези способности за нещастие бяха изцяло посветени на постигането на тъмни цели.
Точно обратен бе случаят с Лестър. Макар да бе свикнал с ролята на изискан придворен, макар да умееше да изглежда винаги весел, неуморим, радостен от живота, дори когато душата му се разкъсваше от неудовлетворено честолюбие, завист или възмущение, сега в сърцето му се бе настанила такава страшна гостенка, с която той не можеше да се справи. Блуждаещият му поглед и разстроеното му лице недвусмислено говореха, че мислите му са твърде далеч от забавленията, в които бе принуден да участвува. Той гледаше, движеше се и говореше единствено с цената на огромни усилия, сякаш бе загубил напълно властта над острия си ум и над красивото си лице — нещо, което никога не беше му се случвало. Движенията и жестовете му не се подчиняваха на волята му и той приличаше на автомат, движен от скрит механизъм. От устата му излизаха откъслечни думи, сякаш трябваше първо да обмисли това, което ще каже, сетне — да завърши с огромно усилие започнатата фраза, без да забрави нито едното, нито другото.
Тази поразителна промяна в поведението на най-блестящия придворен на Англия, забелязвана дори от най-последния слуга, обърнал се към него, не можеше да се изплъзне от будните очи на най-мъдрата кралица на своя век. Небрежността и неуравновесеността на граф Лестър сигурно биха предизвикали гнева на Елизабет, ако тя не бе убедена, че той все още не може да се успокои от острите думи, които тя изрече тази сутрин, и че тъкмо тази натрапчива мисъл, въпреки усилията му да се владее, не му позволява да бъде
