по-добре да разбера.
— Ето пак същото — отбеляза педагогът. — Как бягате в незнанието си от оня, който иска да ви поучи! Съвършено правилно казва Квинтилиан…
— Моля ви, сър, оставете засега Квинтилиан и ми отговорете накратко и на английски — стига вашата начетеност да благоволи да слезе така ниско, — има ли тук място, където може да се нахрани конят, докато го подковат?
— Такава любезност и аз мога да ви окажа, сър — каза учителят, — макар че в нашето бедно селце (nostra paupera regna) няма истинска hospitium43 — нека използувам думата, която употребява моят съименник Еразъм; но понеже сте пили малко от извора на науката или поне сте докоснали устни до него, ще използвам цялото си влияние пред добрата стопанка на този дом, за да ви нагости с чиния пшеничена каша — полезна и питателна храна, на която още не съм открил латинското название, — а конят ви да получи място в обора заедно с наръч прясно сено, каквото добрата женица Слъдж има в такова изобилие, щото за кравата й може да се каже, че foenum habet in cornu44, и ако вие благоволите да ми доставите удоволствие с компанията си, вашето угощение няма да ви струва ne semissem quidem45, тъй като Гамър Слъдж ми е крайно задължена за грижите, които положих за нейния многообещаващ наследник Дики, когото най-старателно разходих из морфологията.
— Бог да те възнагради за това, мистър Еразъм — обади се добродушната Гамър, — и дано направи така, че мъничкият ми Дики да я изучи добре тая наука. А колкото до останалото, ако джентълменът е съгласен да остане, закуската ще бъде на масата, преди да успее да се избърше с пешкира. И не съм такава безсрамница, че да искам пари за храната нито на коня, нито на човека.
Имайки пред вид състоянието на коня си, Тресилиан в последна сметка реши, че за момента не може да направи нищо по-добро, освен да приеме поканата, изказана на такъв висок и учен стил и потвърдена така гостоприемно. Той се надяваше, че след като изчерпи всички теми за разговор, любезният педагог може би ще благоволи да му каже къде да намери ковача, за когото говореха. Ето защо влезе в колибата, седна на масата заедно с учения магистър Еразъм Холидей, хапна от неговата пшеничена каша и в продължение на половин час слуша изпълнения с „учени“ думи разказ за живота му, преди да успее да го накара да мине на друга тема. Надяваме се, че читателят не би имал нищо против да съпроводим този учен мъж в подробния разказ, с който той удостои Тресилиан. Ето го и самия разказ.
Той се родил в Хогзнортън, където според народната поговорка свинете свирели на орган, поговорка, която педагогът тълкуваше алегорично, твърдейки, че ставало дума за стадото на Епикур, към чиято порода се е причислявал сам Хорапий. Името си, Еразъм, дължал отчасти на своя баща, сина на прочутата перачка, която поддържала чисто бельото на великия учен по време на неговото пребиваване в Оксфорд — задача малко затруднителнУ поради обстоятелството, че ученият притежавал само две ризи и както тя се изразявала, „едната трябвало да пере другата“. Останките на едната от тези camicae46, похвали се мистър Холидей, били негово притежание, благодарение на щастливото хрумване на баба му да ги задържи като залог за неплатената сметка. Той обаче беше убеден, че по- съществената и по-решаващата причина да му бъде дадено името Еразъм е било тайното предчувствие на майка му, че у детето, което трябвало да кръстят, бил скрит гений, който един ден ще му позволи да си съперничи в славата с големия амстердамски учен. Фамилното име на учителя също бе за него повод за безкрайни разсъждения и тълкувания, както и собственото. Той беше склонен да смята, че носи името Холидей47, защото оставял твърде малко ваканция на учениците си. Следователно — казваше той — класическо название за учител e ludi magister48, тъй като именно заради учителя децата се лишават от игрите си. Смяташе обаче за основателно и друго едно тълкувание на името си, свързано с изключителното му умение да урежда карнавални шествия, селски танци, пролетни тържества и всевъзможни други празнични забавления, за които, уверяваше той Тресилиан, в цяла Англия нямало по-пригоден и по-находчив ум от неговия. Благодарение на изобретателността и остроумието си в тази област станал известен на много почитаеми личности в страната и в двора и най-вече — на благородния граф Лестър.
— И макар сега да изглежда, че ме е забравил сред многобройността на държавните си работи — допълни учителят, — сигурен съм, че наложи ли му се да устройва празненство за развлечение на нейна милост кралицата, веднага ще хукнат пратеници да търсят скромната колиба на Еразъм Холидей. А междувременно, уважаеми сър, parvo contentus49 слушам морфологическите и синтактическите разбори на моите ученици и запълвам останалото си време с помощта на музите. Писмата си до чуждестранните учени винаги подписвам с името Еразъм аб Дие Фаусто и се радвам на почитта, оказвана на учените, които носят тази титла. Ученият Дидрикус Бъкеркокиус например ми посвети своя трактат за буквата „тау“, титулувайки ме именно по този начин. Накратко казано, сър, аз съм щастлив и много известен човек.
— Дано бъде все така, сър — каза пътникът. — Разрешете ми обаче да ви задам един въпрос, като използувам вашия учен език: „Quid hoc ad Iphycli boves?“50 Какво отношение има всичко това към подковаването на моя нещастен кон?
— Festina lente51 — възрази ученият мъж. — Скоро ще стигнем до тази тема. Навярно знаете, че преди две-три години из тия места се появи един човек, който сам се представяше като доктор Дубуби, макар че никога не би се подписал дори magister artium52, ако не го е подтиквал гладният му корем. Ако пък случайно е имал някаква учена степен, то трябва да му я е дал самият дявол, защото беше от ония хора, които простолюдието нарича знахар, врач или нещо подобно. Виждам, че сте нетърпелив, драги господине, но ако човек се откаже от своя начин на разказване, какво основание имате да мислите, че ще възприеме тъкмо вашия?
— Добре, учени господине — отвърна Тресилиан, — разказвайте както си знаете, само че нека крачим с по-бърза крачка, защото времето ми е късо.
— И тъй, сър — подхвана Еразъм Холидей с предизвикателно спокойствие, — аз не твърдя, че този същият Деметрий — така се е подписвал в чужбина — е бил истински магьосник. Сигурно е обаче, че се е представял за член на мистичния орден „Розовият кръст“, за последовател на Гибер53, lex nomine cujus venit verbum vernaculum,54 gibberish55. Лекувал рани, като мажел е лековит мехлем оръжието вместо самата рана, предсказвал бъдещето по линиите на ръката, намирал откраднато с помощта на сито и ножици за стрижене на овце, берял ливадник и семена от мъжка папрат, които можели да направят човека невидим, подхвърлял, че уж в най-близко време щял да открие панацея или, с други думи, еликсир, който лекува всичко, и се препоръчвал, че можел да превръща хубаво олово в лошо сребро.
— С други думи — подхвърли Тресилиан, — той е бил шарлатанин и най-обикновен измамник. И все пак какво отношение има това към моя кон и подковата, която той изгуби?
— Ако имате търпение, уважаеми — отвърна бъбривият човек, — скоро ще разберете. Patientia56, многоуважаеми, което според нашия Марк Тулий означава difficilium rerum diurna perpessio57. Както вече казах, този Деметрий Дубуби отначало имал работа с простия народ, но после се прославил и inter magnates, т.е. сред видните личности в страната, и може би е щял да се домогне до по-големи дела, ако — не съм сигурен в това и не го твърдя, но така се говори сред хората — през една тъмна нощ дяволът не предявил правата си и не отнесъл Деметрий със себе си. Оттогава никой не го е видял, нито го е чул. Сега вече идва medulla, същината на моя разказ. Този доктор Дубуби имал слуга — един жалък подлец, който му помагал: наклаждал пещта и поддържал необходимата температура, смесвал лекарствата, чертаел окръжности, подмамвал пациенти et siede caeteris58. След тайнственото изчезване на доктора, многоуважаеми господине, което стана по такъв начин, че ужаси цялата околност, този жалък глупак реши, че, както пише Марон, Uno avulso, non deficit alter59. Подобно на всички чираци, които след смъртта или оттеглянето на майстора се настаняват в работилницата му и поемат неговата работа, и този Уейланд пое опасния занаят на своя починал господар. И макар, многоуважаеми, хората винаги да са склонни да се отнасят с доверие към лъжливите претенции на разни недостойни личности, които се представят за опитни и сръчни доктори по медицина, а всъщност са само най-обикновени saltim banqui и charlatani60, шмекериите на този жалък глупак Уейланд бяха толкова недодялани, че никой не им повярва и дори последният селяндур бе готов да го погне, следвайки
