изкълчената в селските уста мисъл на Персий:
Макар и не много сполучливо, аз преведох тази мисъл така:
Към това се прибавяше и лошата слава на господаря и неговата необичайна и тайнствена смърт — или поне внезапното му изчезване — и никой, като изключим само най-дръзките храбреци, не отиваше при слугата за помощ и съвет. Поради това окаяният негодник в началото едва не умря от глад. Но дяволът, който му помагаше след смъртта на Деметрий или Дубуби, ако искате, му внуши нова хитрост. Дали поради дяволското внушение, дали поради усвояването на занаята на младини — не знам, — но този мошеник подковава коне по-добре от всеки друг оттук до Исландия. Той изостави практиката си сред двуногата и лишена от перушина порода, наречена човечество, и се залови само с подковаването на коне.
— Така ли? — попита Тресилиан. — И къде живее той оттогава насам? Наистина ли добре подковава коне? Покажете ми по-бързо жилището му.
На учителя никак не му стана приятно, че го прекъсват, и възкликна:
— Oh, caeca mens mortalium! Повтарям го, макар че току-що го цитирах! Бих искал класиците да ме дарят с такова могъщо средство, че да спирам ония, които стремглаво вървят към собствената си гибел. Чуйте, моля ви, какъв човек е той, преди да се изложите на опасността…
— Отгоре на всичко не взема пари за работата си — намеси се стопанката, която стоеше настрана и слушаше в захлас изисканите думи и мъдрите мисли, леещи се така гладко от устата на нейния учен наемател, мистър Холидей. Тази намеса раздразни учителя повече и от намесата на пътника.
— Мълчи, Гамър Слъдж! — рече той. — Знай си мястото, ако обичаш, Sufflamina61, Гамър Слъдж, и ме остави да разясня този въпрос на нашия уважаем гост. Сър — продължи той, като пак се обърна към Тресилиан, — макар и с груб език, тази бабичка казва истината. Този faber ferrarius, или, с други думи, ковач, действително от никого не взима пари.
— А това е най-сигурният знак, че си има работа със сатаната — обади се пак Гамър Слъдж. — Истинският християнин никога няма да се откаже от отплата за своя труд.
— Старицата пак налучка истината — обади се учителят.
— Rem acu tetigit — бодна c иглата точно в целта. Уейланд наистина не взима пари и на никого не се показва.
— Ами този луд, защото аз го считам за такъв — каза пътникът, — владее ли си добре занаята?
— Сър, тук трябва да отдадем заслуженото на дявола. Дори Вулкан заедно с всичките си циклопи не би могъл да го надмине. Повярвайте ми обаче, никак не е благоразумно да се обръщате за съвет и помощ към оня, който открито поддържа връзки с твореца на злото.
— Въпреки всичко аз трябва да рискувам, мистър Холидей — каза Тресилиан, като стана. — Конят сигурно вече се е нахранил, затова ще ви благодаря за гостоприемството и ще ви помоля да ми покажете жилището на този човек, за да мога да продължа пътуването си.
— Да, да, покажи му го, мистър Еразъм — каза старицата, която очевидно искаше вече да освободи къщата си от госта. — Да върви, щом дяволът го кара.
— Do manus62 — каза учителят. — Ще се подчиня, но нека цял свят ми е свидетел, че обясних на този уважаем джентълмен какъв голям грях ще си докара на душата, ако стане клиент на дявола. Аз обаче няма да тръгна с госта, а ще изпратя ученика си. Ricarde! Adsis, nebulo63.
— Не, в никакъв случай не — възрази старицата. — Погубвай си твоята душа, щом искаш, но за такава работа моят внук няма да мръдне оттука. Чудя ти се, господин учителю, как можеш да възлагаш на малкия Дики такава заръка.
— Недей така, драга Гамър Слъдж — отвърна педагогът, — Рикардус ще отиде само до върха на хълма и ще посочи с пръст на чужденеца жилището на Уейланд Смит. Нищо лошо няма да му се случи, уверявам те. Сутринта той пости, прочете една глава от седемдесетте тълковника64 и си взе урока по гръцкия Нов завет.
— А пък аз — каза Гамър Слъдж — съм му зашила клонче от самодивско дърво в яката на палтенцето още тогава, когато този мръсен разбойник започна да прави своите шмекерии с хората и с животните по тия места.
— Тъй като силно подозирам, че той често наминава край този магьосник, за да се забавлява, мисля, че би могъл още веднъж да отиде дотам или някъде наблизо, за да ни угоди на нас и да помогне на непознатия. Ergo heus, Ricarde! Adsis, quaeso, mi didascule!65
Най-сетне тъй нежно призованият ученик, препъвайки се, влезе в стаята. Беше доста особен, недодялан и грозноват хлапак. По дребния му ръст можеше да се заключи, че е дванайсет-тринайсетгодишен, но навярно беше по-голям поне с още две години. Имаше червеникави коси, загоряло от слънцето, обсипано с лунички лице, чип нос, удължена брадичка и будни сиви очи, които гледаха някак смешно встрани, сякаш беше леко кривоглед. Трудно бе да се въздържиш да не се разсмееш при вида на това човече, особено когато Гамър Слъдж, която взе да го прегръща и целува, въпреки че той се бореше и риташе, за да се отскубне от ласките й, го нарече: „Бисер мой безценен и красив!“
— Ricarde — каза възпитателят, — ти трябва веднага, т.е. prefecto66, да отидеш до върха на хълма и да покажеш на този джентълмен работилницата на Уейланд Смит.
— Какво благопристойно утринно занимание — каза хлапакът на по-добър език, отколкото Тресилиан очакваше. — Ами ако изведнъж дяводът ме грабне и ме отнесе, преди да успея да се върна?
— Да, да, ей богу — отново се намеси Гамър Слъдж, — може и да го направи. Трябваше два пъти да премислиш, господин учителю, преди да решиш да изпратиш нежното ми гълъбче по такава работа. Не затова ти пълня корема и обличам грешното ти тяло, казвам ти го.
— Стига! Nugae67, драга Гамър Слъдж — отвърна учителят. — Уверявам те, че сатаната, ако изобщо в случая има намесен сатана, няма да отскубне и косъм от главата му, защото Дики от своя страна ще прочете pater68 и ще победи злия дух — Eumenides, Stygiumque nefas69.
— Аз пък, както казах вече, съм му зашила клонче от самодивско дърво в яката — продължи жената — и това ще му помогне повече от цялата твоя ученост — да го знаеш. Така или иначе, не е съвсем безопасно да тръгнеш да търсиш дявола или неговите помощници.
— Мило момче — каза Тресилиан, разбрал от лукавата усмивка, изписана по лицето на Дики, че той ще направи това, което на него му се иска, а не онова, което по-възрастните му налагат, — nie ти дам една сребърна монета, ако ти, миличък, ме заведеш до ковачницата на този човек.
Момчето му отправи кос, многозначителен поглед, с който явно изразяваше съгласието си, и в същото време извика:
— Да ви заведа при Уейланд Смит? Нима не чухте, чичко, като казах, че дяволът може да ме отнесе така, както ястребът (той погледна през прозореца) отнася сега едно от бабините пилета?
— Ястребът! Ястребът! — закрещя старата жена и забравяйки в уплахата си всичко друго, хукна да
