тя ще му превие здравата врата, не се съмнявайте. Не бих искал да съм на негово място; казват, рибата сама си търси мрежата. Та какво по-лошо от това тоя момък, забравил за честта си, да се сродява с враговете на баща си, които му отнеха всички родови земи; и моята хубава градинка отиде, та се не видя!
Сервантес справедливо отбелязва, че ласкателството е приятно дори от устата на безумец; но упрекът, също както и похвалата не ни оставят равнодушни дори ако изхождат от човек, чието мнение презираме, а доводите смятаме за неоснователни. Рейвънсууд рязко прекъсна стареца и като повтори заръката си той да се погрижи за прилично погребение на Алис, бързо се отдалечи. Думите на гробаря легнаха като камък на сърцето му: непоносима бе мисълта, че всички, от най-знатните до най-нищожните, ще осъждат годежа му с Луси Аштън също като този неук и алчен селянин.
„И така, аз се унизих дотолкова, че хората петнят името ми, и въпреки това получих отказ. О, Луси! Колко чиста трябва да е вашата любов, колко твърда думата ви, за да ме възнаградите за тежкото оскърбление, с което хорската мълва и поведението на майка ви безчестят наследника на рода Рейвънсууд!“
Вдигна очи и в този миг видя пред себе си маркиз А…, който след като бе пристигнал в странноприемницата, не завари там младия си сродник и тръгна да го търси.
Като се поздравиха, маркизът се извини на Едгар, задето не бе пристигнал предишната вечер.
— Готвех се да напусна замъка веднага след вас — обясни той, — но едно неочаквано откритие ме накара да остана. Оказва се, драги родственико, че тук е замесена любов, и макар че би следвало да ви смъмря, задето не се посъветвахте по този въпрос с мен, като глава на рода ни…
— С ваше позволение, милорд — отвърна Рейвънсууд, — ще отбележа, че съм ви много благодарен за интереса, който проявявате към мен, но ще добавя, че сам съм глава и старши в рода си.
— Разбира се, разбира се — изрече примирително маркизът, — от гледна точка на хералдиката и генеалогията вие безспорно сте глава на своя род. Но аз исках да кажа, че в известен смисъл вие се намирате под мое покровителство…
— Осмелявам се да ви възразя, милорд — прекъсна го Рейвънеуд и ако се съди по това с какъв тон бяха изречени тези думи, приятелските отношения между двамата роднини висяха на косъм; за щастие в този миг гробарят, който, останал без дъх през цялото време ги беше следвал, се намеси в разговора им, за да попита дали господата желаят да развеселят с музика оскъдната закуска, която ги очаква в хана.
— Не ни трябва музика — отвърна рязко Рейвънсууд.
— Ваша милост не знае от какво се отказва — заяви цигуларят с натрапчивост, присъща на хората с гази професия. — Мога да ви изсвиря шотландските песни „Щеш ли го стори дваж“ и „Умря на стареца кобилата“ много по-добре от самия Пати Бърни. Кажете само и за миг ще отскоча за цигулката.
— Оставете ни на мира, господине! — отсече и маркизът.
— О, като се съди по изговора, ваша милост, изглежда, е пристигнал от север — продължаваше да им досажда менестрелът, — мога да ви изсвиря още „Старият Кош“, „Мулин Дху“ и „Кумичките от Атол“.
— Махнете се, приятелю; пречите на разговора ни.
— А ако ваши милости са от ония хора, дето им викат „чесните“ — добави гробарят тихо и доверително, — мога да ви изпълня „Киликранки“ и „Кралят ще постигне своето“, а още и „Ще се върнат Стюартите отново тук“. Стопанката на хана умее да си държи езика, тя хич не иска ни да знае, ни да чува какви тостове се вдигат в пивницата й и какви песни се пеят там. Глуха е за всичко, само звъна на среброто чува.
Маркизът, когото неведнъж бяха подозирали в тайно съчувствие към якобитите, не можа да сдържи усмивката си и като подхвърли на цигуларя един долар, го посъветва да върви в кухнята и ако непременно са му необходими слушатели, да покаже изкуството си пред слугите.
— Е, господа — каза цигуларят, — желая ви сполука в тоя ден. Получих долар; туй, значи, е добре за мене; вие останахте без песни — значи, ще е зле за вас. Отивам да довърша по-скоро гроба, подир което ще сменя лопатата е другото си средство за препитание — цигулката, — и ще отида да веселя слугите ви; може да се окаже, че те обичат музиката повече от господарите си.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Сега, когато се избавихме от този нахален цигулар — поде маркизът, — искам да ви съобщя, драги родственико, че се опитах да водя преговори с лорд и лейди Аштън относно сърдечните ви отношения с дъщеря им. Успях да видя младата особа за пръв път днес, и то съвсем бегло, затова, лишен от възможността да съдя за достойнствата й, като добре познавам вашите, мисля, че няма да я обидя, ако кажа, че бихте могли да направите по-добър избор…
— Много съм ви задължен, милорд, за интереса, който сте проявили към моите дела — прекъсна го Рейвънсууд. — Съвсем не съм се готвил да ви обременявам с този въпрос. Но щом вече ви е известно, че съм сгоден за мис Аштън, смятам за нужно да изтъкна, че претеглих всички доводи против брака с дъщерята на сър Уилям и щом все пак съм се решил да предприема такава крачка, значи, че имам за това много сериозни основания.
— Ако ме бяхте изслушали докрай, мастър Рейвънсууд — отговори благородният му роднина, — забележката ви щеше да е излишна, тъй като, без да се задълбочавам в причините, които са ви подтикнали въпреки всичко да се стремите към брак с мис Аштън, аз сам прибягнах до всички средства — разбира се, в рамките, които смятах възможни за самия мен, — за да постигна съгласието на родителите й.
— Благодаря ви, милорд, за доброволното посредничество — каза Рейвънсууд. — И искрено съм ви признателен, понеже съм уверен, че в хода на преговорите не сте излезли извън пределите, които бих смятал възможни за себе си.
— В това не бива да се съмнявате. И на мен ми беше съвсем ясно колко деликатна е мисията ми и естествено не бих поставил кръвния си сродник в унизително или неясно положение пред тези Аштън. Напротив, изложих им всички изгоди на брака на дъщеря им с наследник на знатен и древен род, кръвно свързан с първите фамилии на Шотландия; обясних им в каква степен на родство се намираме вие и аз; намекнах за предстоящите политически промени и дадох да се разбере в чии ръце ще се окажат сега козовете. Накрая им изтъкнах, че гледам на вас като на син или племенник, а не като на някакъв далечен роднина и че вашите дела ме засягат така сериозно, както моите собствени.
— И какъв бе изходът от тези преговори, милорд? — попита Рейвънсууд, недоумявайки дали трябва да се сърди на маркиза, или да му благодари за намесата.
— Лорд-пазителят на драго сърце се съгласи с разумните доводи. Той много държи на поста си, а предвид на предстоящите промени, ще му се наложи да го освободи. При това сър Уилям очевидно е благоразположен към вас, да не говорим за това, че прекрасно вижда всички изгоди от подобен брак. Обаче съпругата му, която е главното действуващо лице в дома му…
