— Лейди Аштън, милорд! — възкликна Рейвънсууд. — Моля ви, кажете направо как завършиха вашите преговори. Готов съм да чуя всичко.
— Добре е, че сте така подготвен — кимна маркизът. — Наистина изпитвам срам да повторя и половината от това, което тя изрече. Достатъчно е да се каже само, че е решително против… Дори директорка на пансион за благородни девици не би могла да откаже така високомерно на някой ирландски капитан в оставка, ако поиска ръката на единствената дъщеря на богат плантатор от Западна Индия86, както лейди Аштън, отхвърляйки вашето предложение и моето посредничество. Не ми е ясно какво цели с отказа си. Няма да й се случи друга такава блестяща партия за дъщеря й. Колкото до парите и земята, тези въпроси по-скоро интересуват мъжа й, а не нея. Струва ми се, че тя ви мрази, защото имате титла, която мъжът й не притежава, и сте лишен от състояние, с каквото разполага той. Но по-добре да прекратим този неприятен за вас разговор. Ето че стигнахме до странноприемницата.
От всички многобройни дупки и пролуки на бедната гостилничка на хана към двамата долитаха апетитни миризми: готвачите на маркиза се бяха постарали да приготвят чудесно угощение в това затънтено и пусто място.
— Милорд — каза Рейвънсууд, като се спря на прага, — вие случайно научихте тайната, в която засега не смятах да посветя дори вас, мой близък; но щом тази тайна, която засяга само мен и още една личност, е вече разгласена, аз съм радостен, че тя е станала достояние тъкмо на вас — мой благороден сродник и приятел.
— Можете да бъдете уверен, че няма да разглася вашата тайна, мастър Рейвънсууд — отвърна маркизът. — Но признавам, много бих искал да чуя, че сте се отказали от мисълта за един брачен съюз, който така или иначе, ще бъде унизителен за вас.
— Позволете ми сам да съдя за това, милорд, и бъдете сигурен, че ще успея да запазя честта и достойнството си не по-зле от всеки измежду моите приятели. Не съм встъпвал в никакви отношения със сър Уилям или лейди Аштън; дал съм дума само на мис Аштън и по-нататъшното ми поведение ще зависи изцяло от нея. Ако въпреки бедността ми тя ме предпочете пред всички богати кандидати за женитба, с които пожелаят да я сродят нейните близки, аз ще сметна за напълно справедливо да пожертвувам за мис Аштън доста по-несъщественото и неосезателно предимство на високия си произход, както и отколешните предразсъдъци на старинната ни родова вражда. А ако мис Аштън се отметне, тогава, надявам се, приятелите ми не ще говорят и натякват за постигналото ме разочарование; враговете си ще съумея някак да накарам да мълчат.
— Добре, казано! — възкликна маркизът. — Но признавам, твърде много ви ценя, Рейвънсууд, за да не се огорча от вашето решение. Този сър Уилям Аштън преди около двадесет години бе ловък адвокат и подвизавайки се в съда и парламентарните комисии, успя да постигне едно-друго. Направи голям удар със случая Дариен: получи точни сведения и преценил трезво положението, навреме продаде всичките си акции. Но каквото е могъл, вече го е постигнал. Нито едно правителство няма да го купи на такава висока цена, каквато е определил за себе си той или по-скоро жена му. При неговата нерешителност и нейното нахалство сър Аштън ще повдигне още повече цената си, а като се усетят с жена си, че са прекалили, и отстъпят, никой вече няма да даде за него и петак. Не искам нищо да кажа против мис Аштън, но ви уверявам: сродите ли се с фамилията Аштън, това не ще ви донесе ни чест, ни изгода — най-много сър Уилям да ви върне като зестра известна част от вашите владения. Повярвайте обаче: ще постигнете повече, ако решите да се обърнете към камарата на лордовете. А аз от своя страна — прибави той — съм готов да опуша дупката на тази лисица, да я прогоня оттам и да заставя сър Уилям да прокълне деня, в който е отказал и а такова твърде почетно за него предложение — изхождащо от
Изглежда, съвсем неволно маркизът се престара. Едгар веднага забеляза, че достопочтеният му сродник не толкова се грижи за интересите и честта на семейство Рейвънсууд, колкото е обиден от отказа, получен за предложеното от него, маркиз А…, сватовство. Това откритие не породи у младежа нито досада, нито почуда. Той още веднъж подчерта, че е дал дума и е обвързан само с мис Аштън, че не очаква богатството и влиянието на нейния баща да му донесат изгоди и че никой не е в състояние да го принуди да развали годежа, освен ако самата Луси не пожелае това. Накрая Едгар помоли маркиза да не възобновява този разговор и обеща да го държи в течение на предстоящите събития.
Скоро вниманието на маркиза бе привлечено от по-интересни и по-приятни теми. Специален пратеник, потеглил от Единбург за замъка Рейвънсууд, го откри в „Тодс ден“ и му предаде свитък с радостни известия. Политическите планове на маркиза бяха успели както в Лондон, така и в Единбург; властта, за която той така жадуваше, беше, изглежда, вече в ръцете му.
Поднесоха закуската, приготвена от готвачите на маркиза, и можеше да се предполага, че такъв епикуреец като маркиз А… ще изпита особена наслада от контраста между изисканите ястия и крайно бедната обстановка на малката гостилничка. Разговорът на трапезата напълно съответствуваше на изтънчените ястия и спомагаше за веселото настроение на маркиза. Той не преставаше да говори за могъществото, което го очаква в близко бъдеще като резултат от някои твърде вероятни събития, и за намерението си да използува това могъщество в полза на скъпия си родственик. Макар да смяташе, че не бива така дълго да се говори все за едно и също, Рейвънсууд неведнъж благодари сърдечно на маркиза. Поднесоха чудесно вино, запазило напълно букета си, въпреки че бе изминало дългия път от Единбург дотук в бъчва; маркизът, особено когато беше в приятна компания, обичаше да се заседява на масата. Затова отложиха тръгването с два часа.
— Няма страшно! — заяви маркизът. — Замъкът ви е само на няколко мили оттук и надявам се, няма да откажете гостоприемството на роднината си, както не отказахте на лорд-пазителя.
— Сър Уилям превзе замъка ми е щурм — отвърна Рейвънсууд — и подобно на мнозина завоеватели твърде скоро се убеди, че не е трябвало да се радва на такава победа.
— Тъй, тъй! — възкликна маркиз А…, чиято надутост понамаля след няколкото чаши силно вино. — Виждам, че без подкуп няма да се спогодя е вас. Пия за здравето на хубавицата, която наскоро пренощува в замъка ви, и струва ми се, е останала напълно доволна. Аз не съм толкова крехък като нея; и все пак ми се иска да прекарам нощта в същата стая, дето сте я били настанили. Интересно ми е доколко твърдо може да бъде едно ложе, за да го превърне любовта в меко пухено легло.
— Свободен сте, милорд, да си наложите каквато щете епитимия — изрече е усмивка Рейвънсууд. — Но съжалете поне моя стар слуга. Той ще се обеси или ще се хвърли от кулата, ако отседнете така неочаквано в моя замък. Уверявам ви, че сме напълно неподготвени да ви приемем.
В отговор на това признание маркизът заяви, че е непретенциозен и е готов да понесе всякакви неудобства, затова остава твърд в намерението си непременно да посети и разгледа Улфс Краг. Един от неговите прадеди, изтъкна той, пирувал там с тогавашния лорд Рейвънсууд в навечерието на Флодънската битка, в която загинали и двамата. Ще не ще, Рейвънсууд бе принуден да се съгласи. Той помоли за разрешение да тръгне преди другите, за да може някак, доколкото е възможно за толкова кратко време и при такива не благоприятни обстоятелства, да се подготви за приемането на госта, но маркизът не пожела да се лиши от приятната компания и само разреши да изпратят конник, който да извести на клетия Болдърстън за неочакваното нашествие.
Наскоро след това пътниците напуснаха странноприемницата. По молба на маркиза Рейвънсууд се премести при него в екипажа; по пътя те се опознаха по-отблизо и маркизът започна да развива смели планове за издигането на младия си събеседник, в случай че успеят собствените му политически интриги. Той възнамеряваше да изпрати Рейвънсууд на континента с много важно тайно поръчение, което можело да се повери само на човек знатен, способен и напълно сигурен; тази мисия изисквала от изпълнителя много качества, затова щяла да донесе на Едгар Рейвънсууд на само слава, но и богатство. Не било нужно да се впуска в подробности по съдържанието и целта на това поръчение, достатъчно било да се изтъкне, че то обещава на младежа много изгоди, и Едгар с радост си помисли, че това ще му даде възможност да се избави от тягостното състояние на бездействие и нищета, в което се намира, да придобие независимост и да поеме почетни задължения.
Докато Рейвънсууд жадно поглъщаше всяка дума на маркиза, облякъл го с доверието си, конникът, изпратен до Улфс Краг, успя да се срещне с Кейлъб и да се върне е отговор. Старият прислужник беше заявил, че задълженията му са именно такива и че „доколкото позволява този кратък срок, всичко ще бъде
