приведено в съответния ред и ще бъде готово за приемането на техни милости“.
Рейвънсууд твърде добре познаваше начина на действие и словесните формулировки на стария си прислужник, за да се осланя на тези уверения. Той знаеше, че Кейлъб обича да постъпва като испанските генерали, които по време на едно сражение постоянно докладвали на главнокомадуващия принц Орански, че войските им са с пълен брой бойци и са снабдени с всичко необходимо, защото смятали за несъвместимо с достойнството им и честта на Испания да признаят недостига на войници и боеприпаси; резултатите от измамата не закъснели. Предвид на това Рейвънсууд намери за необходимо да предупреди маркиза, че многообещаващите уверения на Кейлъб не могат в никакъв случай да служат за гаранция, че гостите ще бъдат посрещнати прилично в Улфс Краг.
— Несправедлив сте към себе си, Рейвънсууд — каза маркизът. — Или навярно искате да ми направите приятна изненада? От прозореца на каретата виждам ярка светлина в посоката, в която, ако не се лъжа, се намира вашият замък, и по това колко внушително е осветена кулата ви се досещам какъв великолепен прием ни очаква. Спомням си, беше преди около двадесет години, баща ви ме покани тук на лов със соколи и бе решил да се пошегува, което обаче не ни попречи да прекараме чудесно в Улфс Краг, не по-зле отколкото в някое от моите имения.
— Страхувам се, милорд, че ще ви се наложи да се убедите колко оскъдни са средствата на сегашния притежател на този някога гостоприемен замък, макар че е излишно да се споменава, че и той подобно на своите прадеди би желал да ви посрещне най-достойно. Но дори аз не мога да си обясня какво е онова сияние над Улфс Краг. Кулата има много малко прозорци, при това те са тесни и част от тях — по-ниските, на долния етаж — са закрити от крепостната стена. И най-празничното осветление не би могло да ги освети тъй ярко.
Но скоро загадката бе разгадана. Не мина и минута и кортежът спря, а до вратата на каретата отекна гласът на Кейлъб Болдърстън, сподавен от уплаха и отчаяние:
— За бога, спрете, господа! Спрете! Нито крачка напред! Веднага свръщайте надясно! В замъка има пожар! Всичко гори: кабинети и зали, богатата украса на фасадата и вътрешността — всичката покъщнина, картините, гоблените, завесите, бродериите и другата украса. Всичко пламти като торфени брикети, пращи и пука като суха слама. Свръщайте надясно, господа! Моля ви… при майка Смолтраш ще намерите добър покрив и храна. О, горко ми! О, горко ми! Защо ли доживях до тая нощ!
Като чу за това ново неочаквано бедствие, Рейвънсууд се вкамени, но още в следващия миг изскочи от екипажа, сбогува се набързо с маркиза и се втурна напред, към обхванатия от пламъци замък: огромен огнен стълб се издигаше над него и отражението му трептеше надалеч върху вълните на морската шир.
— Вземете кон! — извика подир него маркизът, поразен от това ново нещастие, сполетяло младото му протеже. — Къде ми е раванлията? Какво стоите? Напред, към замъка — прибави той, обръщайки се към слугите си. — Спасявайте каквото може! Изнасяйте мебелите! Гасете пожара! Напред! Страхливци проклети! Напред!
Слугите се засуетиха и като заповядаха на Кейлъб да им показва пътя, пришпориха конете. Но верният стар слуга не бързаше да изпълни заповедта; надвил шума, той завика гръмогласно:
— Спрете! Нито крачка напред, господа! Слезте от конете, за бога! Нека пропадне нашето богатство! Пощадете живота си! В избите на замъка има трийсет бурета барут, доставени тука от Дюнкерк за покойния ми господар. Огънят още не е проникнал там, но е вече близо. За бога, свърнете надясно! Само надясно! От отвъдната страна на хълма ще бъдем защитени от гибел, защото, ако се посипят върху нас камъните от Улфс Краг, нито един доктор не ще успее да спаси пострадалите!
Лесно може да се разбере, че след такова разяснение маркизът и слугите му побързаха да завият в посоката, указана от Кейлъб, увличайки след себе си и Рейвънсууд, макар той да се съпротивяваше, без да разбира нищо от историята, която разказваше главният му слуга.
— Барут! — възкликна той и сграбчи стария слуга, който напразно се опитваше да се отскубне от ръцете му. — Какъв барут? Не разбирам откъде се е взел този барут в замъка и защо нищо не ми е известно за това.
— Затова пък аз разбирам — прошепна му маркизът. — Всичко разбирам. За бога, не питайте за нищо!
— Хм, да, хм, да! — подхвана Кейлъб, който, освободил се от ръцете на господаря си, оправяше дрехата си. — Ваша милост няма да откаже да повярва на достойното свидетелство на негова светлост. Негова светлост не е забравил, че в годината, когато умря така нареченият крал Уили…
— Шшт! Мълчете, любезни! — прекъсна го маркизът. — Сам ще дам необходимите обяснения на господаря ви.
— Но защо хората от Улфс Хоуп не са помогнали за потушаването на пожара в самото му начало? — попита Рейвънсууд.
— О, те безделниците му проклети, довтасаха — едва ли не цялото село се довлече! Ама аз не посмях да ги пусна в замъка, дето има толкоз сребро и други скъпоценности.
— По дяволите! Безсъвестен лъжец! — завика Рейвънсууд, излязъл извън кожата си от гняв. — Там няма и унция…
— При това — продължи Кейлъб, повишил дръзко глас, за да заглуши думите на господаря си — огънят се разпространи много бьрзо; подпали изобилната гобленова облицовка и богато украсената с резба ламперия в церемониалната зала. А ония страхливци от селото щом чуха за барута, побягнаха веднага като плъхове от пробит кораб.
— Моля ви, Рейвънсууд — отново се намеси маркизът, — не го разпитвайте повече за нито!
— Едничка само дума, милорд. Какво стана с Миси?
— Миси? — повтори Кейлъб. — Нямах време да помисля за някаква си Миси. Тя остана в замъка и може да се смята, че очаква там горчивата си участ.
— Кълна се в бога, че нищо не разбирам! — възкликна Рейвънсууд. — Как! В замъка загива старата ми предана прислужница! Не ме задържайте, милорд! Трябва да отида там и с очите си да се уверя толкова голяма ли е опасността, както твърди този глупак.
— Какво говорите, какво!? — завика Кейлъб. — Кълна ви се, Миси е жива и здрава. Сам я изведох от замъка. Та бих ли могъл да изоставя там старата жена, с която толкоз години сме служили на едри и същи господари!
— Но само допреди миг ти приказваше съвсем друго!
— Тъй ли? — учуди се Кейлъб. — Трябва да съм бълнувал нещо: в такваз ужасна нощ колко му е да си загубиш ума! Уверявам ви, Миси е невредима. В замъка не остана жива душа. И слава богу, иначе всички щяхме да хвръкнем във въздуха!
Едва след многократни клетвени уверения на Кейлъб господарят му, надвил в себе си неудържимото желание да присъствува на страшния взрив, който щеше да превърне в прах последната цитадела на древния му род, престана да се дърпа към замъка и се остави да го отведат в село Улфс Хоуп, където не само в странноприемницата на майка Смолтраш, но и а дома на нашия добър познат бъчваря богато угощение очакваше високите гости — факт, който налага да дадем някои допълнителни обяснения.
Навремето пропуснахме да споменем, че Локхард, като поразпита как Кейлъб е успял да се снабди с продукти за обяда, с който нагости лорд-пазителя, доложи за това на своя господар. Сър Уилям се посмя от душа на тези забавни хитрости на стария слуга и е желанието си да направи жест за Рейвънсууд, препоръча Гърдър от Улфс Хоуп за длъжността бъчвар при двора на кралицата, което щеше напълно да накара забележителния майстор да прежали изгубените печени диви патици. Назначаването на Гърдър беше приятна изненада за Кейлъб. Няколко дни след заминаването на Рейвънсууд му се наложи да отиде до рибарското селище по неотложна работа. И в момента, кога го той безшумно като призрак се прокрадваше край дома на бъчваря, боейки се да не го извикат и да го попитат за резултатите от обещаното ходатайство или което е още по-лошо, да започнат да го ругаят, задето е изиграл стопаните, залъгвайки ги с неосъществими надежди, изведнъж разтреперан от страх чу името си, изречено едновременно от сопрано, алт и бас.
— Мистър Кейлъб! Мистър Кейлъб! Мистър Кейлъб Болдърстън! — зовяха го в един глас мисис Гърдър, достопочтената и майка и стопанинът на дома. — Нима ще минете край нас, без да се отбиете да си наквасите гърлото; ние сме ви така задължени!
Кейлъб не знаеше дали да приеме тази покана за чиста истина или за подигравка. Очаквайки най-
