До едната му ръка имаше сто златни гвинеи.
„Окото на Шива“ бе изчезнал.
Той вдигна гарафата, за да налее отлежалото бордо в гравираната кристална чаша. Внимателно разбърка тъмночервената течност и дълбоко вдъхна наситения изискан букет, който виното излъчваше.
Чак тогава отпи една малка глътка.
Превъзходно вино. Както всичко друго в колекциите му.
В острия поглед, който пробягна по редиците остъклени витрини, се четеше одобрението на ценител и познавач. В тях имаше подредени египетски скулптурни, китайски имперски нефрити, изделия от японски лак и какво ли не още.
Да, бордото беше като всичко друго в тази стая. Превъзходно. Той и не очакваше друго.
Внимателно разклати рубинената течност и отпи още една глътка, като се наслади на бавно проникващата в него топлина — първо в стомаха, а после към слабините.
По тънките му устни заигра странна усмивка.
Нима този глупав човечец си бе въобразил, че ще успее да го надиграе? Колко смехотворно! Още от началото бяха повече от прозрачни всичките му алчни планове.
Да, Томас Крейтън не му остави никакъв избор, освен да се погрижи за ненавременната му смърт в онзи дом на греха. Беше просто за нищо. В крайна сметка се оказа, че рубинът го нямаше никъде по тялото на сър Хъмфри.
Ръцете на мъжа затрепериха. При това движение Петдесетгодишното бордо се разплиска по лакираната масичка. Отново идваше. Гладът. Ужасната нужда. Боже, колко я мразеше!
Дръпна се назад като опарен. В очите му се бе разгоряла ярост.
Тази нощ плановете му бяха осуетени на два пъти — веднъж на търга, и после при Хелена. Всичко това Заради
Белите безкръвни пръсти погалиха столчето на студената кристална чаша.
Много добре! Сега просто трябваше да изиграе следващия ход. Предварително усещаше удоволствието от играта, мислейки си кой беше противникът му.
Помисли си за момент за вързаната фигура, която го чакаше на Темза. Тя щеше да бъде изплашена, безпомощна и молеща за милост.
Започна да се усмихва.
Да, тя ставаше. С нея щеше да се получи много хубаво.
Когато вземеше рубина.
Втора част
ЦЕЙЛОН
Сега ще ви разкажа нещо за острова (Цейлон)… кралят… притежава най-хубавия рубин в целия свят — със сигурност най-хубавият, който някога е бил или ще бъде намерен. На дължина е около човешка длан, а на широчина — колкото мъжка ръка. Това е най-блестящият предмет, който може изобщо да се види някъде; няма нито един дефект и е с ореол от червени отблясъци като от огън… Казвам ви самата истина — Великият хан е изпратил хора при този крал да му кажат, че ханът иска да купи рубина и ще го заплати с цял един град. Но кралят не искал да се раздели с него, защото скъпоценният камък бил наследство от предците му. Ето защо ханът не можел да го купи на никаква цена.
10.
Югозападният бряг на Цейлон
Всички изчадия на ада! Ама че горещина!
Високият мъж с черна превръзка на окото се изправи намръщен, след като бе огледал редицата чаени филизи, и смачка един комар върху ръката си. Той бавно свали бялата си муселинена риза и се пресегна да разтрие схванатите си рамене. По врата и по мощните му, бронзови от слънчевия загар гърди, лъщяха струйки пот.
Да, дяволски горещо беше, дори и за тропически Цейлон! Англичанинът с блестящи черни очи се наведе да разгледа друг млад чаен храст и лицето му се свъси още повече. Видя същото, както и при другите три храста и това засили раздразнението му.
По-горните листа бяха сухи и сбръчкани. Долните вече бяха загинали.
От гърлото на Пейгън наизскачаха многобройни псувни на няколко езика. Още една седмица при такова време и цялата проклета реколта ще бъде загубена!
Той видя как един от тамилските работници го стрелна с прикрит поглед, наполовина изплашен и наполовина изпълнен с любопитство, а после направи някакви движения, предназначени да го предпазят от злите духове.
Виконтът се обърна и се опита да сподави гнева си.
Но тук той не беше виконт Сент Сир, а просто
Мрачно опипа новата розова кожа над лявата си скула. Тя все още беше набръчкана и го болеше, защото мускулите на лицето му се бяха стегнали след часовете, прекарани с присвити срещу слънцето очи.
Но все пак той беше
Очите му се притвориха при нахлулия спомен за това колко за малко се бе разминал със смъртта през онази нощ преди около осем седмици. Почти полудял след трите дълги месеца на кораба на път от Англия, той беше пропуснал да вземе обичайните предпазни мерки, когато слезе на сушата. Несъмнено успехът му в ролята на раджата на Ранапур го беше направил прекалено самоуверен.
Но тримата мъже, които се нахвърлиха отгоре му в мръсната уличка в Коломбо, бяха всичко друго, но не и небрежни. Двуострите им ками бяха добре наточени и готови за работа.
Това нападение беше при самото му пристигане. Веднага след това последваха множество произшествия — нападения срещу работниците му, кражба на пари, разрушаване на съоръжения и изкореняване на чаени насаждения. Безспорно, зад всичко това стоеше Джеймс Ръксли. Омразата му към Пейгън датираше от спора им преди години дали да се отглежда мак в близост до имението на Пейгън в Северна Индия. Тогава Пейгън спечели битката и не позволи да се сади мак в неговите земи.
Но не спечели войната. Прекрасната къща и всички земи бяха безвъзвратно загубени по време на
