Рубинът

без име преглътна напиращите сълзи и продължи: — Господи, помогни ми! Нищо не ми е останало! Нито минало, нито дори собственото ми име…

Бяха взели и това от нея.

15.

Тишината беше нарушена от груба ругатня. Пейгън яростно сграбчи тънките й китки.

— Я стига с тези глупости, дяволите да те вземат! Този път Ръксли се оказа по-умен, отколкото си мислех, но дори и жена с твоите безспорни качества няма да успее да му свърши работа. Така че, скъпа, по-добре да се примириш с факта, че сега си под моя контрол и аз ще правя каквото си искам с теб. Когато и където поискам, защото в момента си на територията на Уиндхевън. Тук Ръксли не може да ти помогне! — пръстите му стиснаха още по-здраво китката й и той довърши: — И сега аз искам истината. Как попадна тук? Има ли скрити на брега хора на Ръксли?

Пленницата успя да задържи стона си, докато бясно се мъчеше да се освободи от железните му пръсти.

— Не знам, проклет да си! Не разбираш ли английски? Или може би думите от две срички са прекалено сложни за теб? Ако е така, следи думите ми — след което тя произнесе прекалено ясно: — Аз — не — помня!

По устните му плъзна усмивчица.

— Е, чувам те прекрасно, Синамон, но не вярвам на нито една от трогателните ти думи. И знай, аз имам начини да разбера точно онова, което искам да знам. — Очите му се превърнаха в две безмилостни цепки. — Може би с малко опиум няма да е зле. В тази част на света го има в изобилие. Казвали са ми, че изцяло завладява й променя човека. Освобождава съзнанието, а в това време тялото потъва в неземна наслада. Дали по този начин няма да възвърнеш паметта си?

Тя все още се опитваше да се освободи, но слабичкото й телце не беше равностоен съперник на стоманено-здравите му мускули. След няколко секунди тя се от пусна замаяна върху леглото. Но гордостта я подкрепи да прикрие болката си. Вгледа се в мъчителя си със студено презрение.

— Прави каквото искаш, воняща дрипо! Нито с опиум, нито по друг начин ще постигнеш гнусните си цели!

— О, скъпа, това едва ли са думи, подходящи за една дама! Така-а, ще опитаме първо нещо друго. Изобщо не се съмнявам, че ти, Синамон, си само една от курвите на Ръксли, която е изпратена да изкопчи от мен тайната на Уиндхевън. — Очите му ледено проблеснаха само на педя от лице го й. — Планът беше такъв, нали? Да ме изкушиш с една дълга и завладяваща любовна нощ. А после да измъкнеш от мен всичко, което искаш, докато съм все още изтощен и замаян?

— Ти си… луд!

— Луд? — възклицанието му бе придружено с кисела усмивка. — Де да бях! Аз никога не се шегувам, малката, след малко ще се увериш е това. Така че започваме, нали? Няма нужда да чакаме до вечерта.

Той скочи на крака, отметна мрежата, която се бе оплела около раменете му и посегна да свали широкия си кожен колан.

— Да, ако те обладая още сега, на дневна светлина, насладата ще бъде много по-голяма. Искам да се уверя, че струваш всеки проклет шилинг от тези, които Ръксли ти е броил.

Коланът му полетя към пода и глухо тупна. Посегна към яката на ризата си. Лицето му излъчваше сурова непреклонност, явно нищо не можеше да отложи или промени решението му.

Тя пребледня като платно.

— Спри се, по дяволите! Не може наистина да имаш предвид…

— Остави приказките за после, Синамон. В момента имаме по-важна работа. Ти си единствената бяла жена в радиус от стотици мили, ясно ли ти е? — той почти изръмжа, преди да продължи: — За Бога, хубаво е, че не съм бил с жена почти два месеца. Удоволствието ще бъде многократно по-голямо.

Той свали ризата си и откри широките си гърди, гъсто покрити с косъмчета с цвят на махагон. Ръцете му посегнаха към панталоните.

— Излез оттук, мизернико! Няма да ти се дам, чуваш ли? Нито на теб, нито на някой друг! — извика тя, като го изгледа свирепо и стисна юмруци.

Пейгън само сви рамене.

— Значи сценарият е бил такъв, така ли? Чувал съм, че Ръксли самият предпочитал да му се дърпат известно време. Аз обаче не. Стига ми самото действие, може и нещо по-раздвижено и интересно. Не вярвам обаче да покажеш някакво чувство по време на самия акт.

Първото копче на панталоните му бе разкопчано, после и второто. Когато леко се разтвориха, очите й се разшириха при вида на стесняващото се надолу като триъгълник окосмяване, под което личеше издутина.

— Мръсно животно! Махай се! Веднага, преди да съм…

— Преди да си какво? — изръмжа англичанинът, като се намери до леглото с един скок. Отметна мрежата, наведе се, дръпна настрана фустата й, хвана я за ръцете и я придърпа към себе си. Очите му сякаш изгаряха разголената й плът над корсета. — Да не си забравила, че точно за това те е изпратил Ръксли?

Жертвата му потрепери от напрежение, по страните й бяха избили червени петна от ярост.

— Ръксли, Ръксли, Ръксли! Да пропадне вдън земя дано! И ти заедно с него, отвратителен господин Пейгън! Когато господарят ти разбере как си се отнесъл с мен, ще те изхвърли там, където ти е мястото!

Той само се усмихна.

— Браво, малката! Страхотна си! Цялата работа може да се окаже много по-забавна, отколкото си мислех. Ами да, ако ми доставиш удоволствие, мога да ти подхвърля някаква информация, само да поддържам стръвта у Ръксли — след което добави: — Ако си умна, а нещо ми подсказва, че си много умна, Синамон, можеш дори да спечелиш повече, ако играеш двойна игра.

— Върви в пъкъла! Змии да ти изпият очите дано!

По челюстта на Пейгън заигра един мускул.

— До гуша ми дойде от ругатните ти. Я дръж по-приличен език!

— Ще говоря както си искам, тъпак такъв!

Той натисна ръцете й към леглото. По устните му се появи подигравателна усмивка.

— А каза ли ти Ръксли, че това боричкане ще ми бъде много приятно, Синамон? Каза ли ти, че уличният ти език и ритниците ти ще ми допаднат? Да, така става много забавно. Всичко друго ще ми хареса, но не и измъчената ти роля на девственица, която играеш. Защо не пробваме? — и я притисна с бедрото си към леглото.

Жената под него внезапно остана съвсем неподвижна. Девствена ли беше? Господи, нямаше ни най-малка представа! Когато го осъзна, просто застина.

Защо не беше в състояние да си спомни? И въпреки това последното нещо, което щеше да направи, е да покаже на този мъж страха си.

— Ще съжаляваш, че си се докоснал до мен! — изсъска тя, без да си даде сметка, че лицето й, останало без капчица кръв, съвсем не говореше за самоувереност.

— Те не успяха, и ти няма да можеш! — И когато думите се отрониха от устата й, дъхът й внезапно замря.

В съзнанието й се появиха смътни образи и звуци. Груби ръце, подигравателен смях. По гърба й пропълзяха тръпки на ужас. Но образите-фантоми потънаха някъде, като пясък, който изтича през разтворени пръсти.

Все пак тя бе казала истината — необяснимо как усещаше, че е имало и други, които са опитвали да я подчинят на волята си.

Тя ги беше надхитрила. И с този ще се справи някак си.

Тази убеденост я подкрепи и окуражи.

Очите на Пейгън се притвориха, лицето му беше много близко до нейното.

— Значи все нещо е останало от паметта ти, Синамон! Може би просто е твърде избирателна?