съобщаваше бележката. Когато завъртя опашката, скритата пружинка се освободи и чекмеджето изскочи напред.
Чеси извади цял наръч пергаментови свитъци. Обзе я безсилие. Местеше трескав поглед но непознатите знаци.
Може би бяха някакъв код, спомени от войната.
Канапето отново изскърца. Тя бързо напъха документите обратно в скривалището им и завъртя опашката на лъва, за да го заключи.
Дъхът й секна, когато Морлънд неспокойно се размърда и ръката му увисна.
И тогава тя я видя. Под ръката му, полускрита от широкия бял ръкав, лежеше подвързана в коприна китайска книга.
Чеси затаи дъх. Гледаше ръчно тъкания плат на подвързията. Възможно ли е това да е книгата, която ще откупи свободата на баща й?
Тя безшумно пропълзя към канапето. Подвързията беше същата. Коприната — висококачествена. А заглавието бе…
Тя се съсредоточи и се опита да разчете китайски те йероглифи на светлината на свещите, ала не успя.
Надвеси се още по-ниско с разтуптяно сърце. Само на няколко сантиметра Морлънд се въртеше в съня си. Помръдна устни и се обърна на една страна. Показа се още малко от книгата.
Чеси се опита да я измъкне с треперещи пръсти.
В този миг графът се обърна и ръката му попадна върху коприната на гърдите й.
Чеси замръзна.
Силните му пръсти се отвориха и напипаха меката гънка, която бяха открили. По челюстта му заигра един мускул.
Чеси се вкочани, дъхът й спря зад стиснатите й зъби, докато опитните пръсти на Морлънд бавно и вещо изучаваха тази девствена територия.
Обля я гореща вълна, но тя не помръдна. Боеше се да се отдръпне, дори да диша, за да не го събуди.
Твърдите му пръсти се плъзнаха напред-назад. Всяко движение възпламеняваше плътта й. Чеси щеше да изстене, когато той намери настръхналото зърно, което бе станало голямо от умелата му ласка.
Морлънд също го усети. Той изохка и затърка стегнатото, настръхнало зърно между пръстите си.
Гореща и безразсъдна страст се разгоря между тях, сладостна и буйна като тропическа нощ.
Морлънд настръхна. Свъси вежди и се обърна на една страна, мърморейки тихо.
— Стига! Махни се, проклятие…
Дори сега Чеси не можеше да помръдне. Краката й бяха омекнали, а странното разтапящо усещане, което тръгна от гърлото й и се спря чак в неназовимото място между бедрата й, не можеше дори да се опише.
Плахо заотстъпва към нишата на прозореца, когато Морлънд лекичко извика. Тя чакаше с разтуптяно сърце.
Морлънд се хвана за крака и започна да се мята. Ноктите му се забиха в кадифените възглавнички.
— Слез долу, Симс! От хълма идват стрелци, човече! Симс? О, Боже… — простена с накъсан глас. — Помогнете, сержант. Бързо, той е ранен! Побързайте или… Господи, те настъпват! Няма време. Стегнете тази редица, сержант. Мърдай, човече! Направи го веднага или ще бъде късно!
Чеси слушаше в смразяващата тишина и гледаше Морлънд, който неспокойно се въртеше. Дългите му пръсти сграбчиха избледнелите възглавници. Странна, изгаряща болка заседна в гърлото й.
Усети неудържим порив да хване ръката му и да го утеши, да го събуди и освободи от мрачния кошмар.
Ала Чеси знаеше, че не може да допусне лорд Морлънд да я види тук. Оставаше й само да гледа, скована от ужас, докато графът се мяташе върху кадифеното канапе, а съзнанието му блуждаеше надалеч, сред пустите скалисти дефилета на Португалия и Испания.
Щеше ли някога да научи какви зли демони го преследват? А и какво значение имаше? Между тях вече нямаше нищо, освен един кратък безценен спомен и огромно черно море от угризения.
Какво е станало с теб, Тони? Какво се случи и с двама ни? И защо, Боже мили, защо животът е винаги толкова различен от мечтите?
Някакъв часовник в тъмнината удари четири часа. Чеси тихо въздъхна и тръгна към коридора. Слугите скоро щяха да са на крак, да палят печките и да носят вода. Не можеше да стори нищо повече тази нощ.
Внезапно дългата фигура на канапето се надигна.
— Кой е там? — Треперещите му пръсти погладиха разрешените, медноруси коси. — Уитби? Ти ли си?
Пребледняла, Чеси се шмугна зад завесите. Морлънд тихо, дрезгаво се изсмя, загледан в тъмнината. После се вторачи в огъня и остана неподвижен, сякаш цяла вечност. Едната му ръка се плъзна надолу и разтърка дясното му коляно. Чеси виждаше гримасата му, докато пръстите му масажираха болното място.
И тогава графът въздъхна и вдигна крака си с ръце, докато ботушът му най-сетне с мъка стъпи на земята. Морлънд сграбчи облегалките на канапето, успя да се изправи и бавно се затътри към вратата.
Десният му крак се влачеше по полирания под. На два пъти графът посегна към стената, за да намери опора.
С всяка негова стъпка сърцето на Чеси се свиваше от болка. Когато Морлънд най-сетне стигна до врата та, сълзите се стичаха по лицето й.
10.
Точно в осем на следващата сутрин започна да се чука на задната врата на „Дорингтън“ 27.
Пред входа стояха двама прислужници — стегнати, благопристойни и напълно несъответстващи на къщата. Дори Суидин, който им отвори, ги обяви като „двойка страшно внушителни лондонски домашни прислужници“.
— Трябва да има някаква грешка — промълви Чеси, когато Суидин й донесе новината. — Не съм наемала нова прислуга. Знаеш не по-зле от мен, че не можем да си позволим такива разходи.
— Няма грешка, мис. Казаха, че ще обяснят всичко само на вас.
Чеси въздъхна.
— Добре, Суидин. Къде ги покани?
— В жълтата зала, мис Чеси.
След няколко минути Чеси отвори вратата на малкото помещение срещу фоайето. Както винаги, очите й се свиха от погнуса при вида на жълтеникавите стени, които отдавна бяха изгубили първоначалния си приятен жълт цвят.
И тогава тя изумено се закова на прага.
Икономът бе безукорно облечен и изглеждаше абсолютен тиранин. Главната прислужничка бе с блестяща от чистота черна вълнена рокля и снежнобяла колосана престилка. Чеси примря от неудобство, когато жената прокара пръст по прашния перваз на прозореца и недоволно поклати глава.
— Сигурно има някаква грешка. Аз не съм…
Икономът се поклони.
— Няма никаква грешка, мис Камърън. Заповедта на негова светлост бе напълно ясна. „Дорингтън Стрийт“, двадесет и седем. Наети сме за срок от шест седмици.
Стоманеносивите очи на иконома безизразно фиксираха избледнялото петно на тапета зад рамото на Чеси.
— Всички разноски се поемат от негова светлост естествено.
Чеси усети неприятен спазъм в стомаха си.
— Негова светлост ли? — попита тя почти беззвучно.
