В този момент нейният „късмет“ я дари с мрачна усмивка, която Чеси решително пренебрегна.
— Желаете ли още едно парче?
Херцогинята отказа, облегна се назад и започна да изучава домакинята. Челото на възрастната жена се сбърчи, а пръстите й заиграха върху сребърния бастун, облегнат на креслото й.
— Да не сте от рода Камърън от Кинрос? — попита внезапно тя. — Не са от Бог знае какъв сой, трябва да ви призная.
Мисля, че не, Ваша светлост, но не мога да кажа със сигурност. Разбирате ли, баща ми живя дълги години на Изток и не съм имала случай да видя роднините си — нито от Шотландия, нито от другаде. Всъщност познанията за родословното ми дърво са съвсем бегли.
Херцогинята за миг се замисли, после се приведе напред, здраво стиснала бастуна със съсухрените си пръсти.
— След два дни давам прием, мис Камърън. Нищо особено, няколко стари приятели. Ще бъда поласкана, ако дойдете.
Франческа бавно извърна очи към Морлънд.
— Много сте любезна, разбира се, но… Смятам, че не мога да ви се натрапвам след толкова кратко познанство.
Херцогинята високомерно вирна брадичка.
— Мило момиче, след като аз не ви приемам за натрапничка, как може вие да се притеснявате от поканата?
Чеси безпомощно погледна Морлънд.
— Но аз нямам… тоест, не съм подготвена за… — дъхът й секна. — Не бях планирала да присъствам на приеми в Лондон. — Несъзнателно поглади строгата муселинова рокля, погледът й стана суров и решителен. — Не, боя се, че и дума не може да става, но ви благодаря за оказаната ми чест.
Херцогинята само изсумтя и огледа слабата, хладнокръвна девойка.
— Чест ли? Би било чест за мен, уверявам ви. Вие можете да превземете Лондон с щурм, дете мое. Ах, с тези очи, с тази фигура. И аз почти съм си наумила, че ще го направите.
Чеси примигна.
Усети силата на волята й. Вдигна очи към Морлънд — още по-лошо. Нещо в напрегнатия му поглед предизвика топла тръпка в стомаха й.
Тя съзерцаваше дългите му пръсти, обхванат изящната порцеланова чаена чашка — бронз върху бледосиньо. Тази гледка натрапи в съзнанието й образите на други неща, които бяха попадали в плен на тези силни пръсти.
Например голата гръд на любовницата му, белите й бедра.
Облеченото в коприна, извиващо се тяло на самата Чеси, когато я издърпа от рамката на прозореца…
Изведнъж страните й пламнаха. Защо не може веднъж завинаги да изхвърли тези срамни мисли от ума си? И този мъж, който явно е най-долен развратник! Не бива да допуска в главата й да се въртят подобни мисли!
Но очите й не искаха да се откъснат от устните му и тя си спомни дивата сласт, която я завладя, когато вчера я целуна в кухнята.
Как потръпна, когато докосна с пръст слетите им устни.
Чеси си наложи да отмести поглед от лицето му и сведе очи. Отново напълни чашата на херцогинята, което й отне повече време от необходимото. Когато вдигна очи, срещна изпитателния поглед на възрастната жена.
— Още не сте посветили сърцето си на никого, нали?
— Сър… цето си ли? — смрази се Чеси.
— Предупредих ви, че е дракон, нали, мис Камърън? Не ви остава нищо друго, освен да й отговорите. Тя е като куче, което не изпуска кокала. — Очите на Морлънд потъмняха. — Така ли е? Обвързана ли сте вече? — попита тихо той.
Чеси усети странна тежест в гърдите си. Пръстите й се впиха в ръба на масата, докато се мъчеше да се овладее.
— Сърцето ми принадлежи единствено на мен, милорд, макар да не разбирам какво ви засяга това. Всъщност още не съм срещнала човека, заради когото бих се отказала от сладостта на свободата.
Морлънд сбърчи чело.
— Направо ме сразихте, скъпа. Вижте, кръв тече от мен. — В очите му тлееше особен пламък, който Чеси не успя да разгадае. — Но може и да откриете, че мъжете в Лондон са по-различни от онези, които сте срещали на Изток. Ако се осмелите да се огледате, може дори да намерите някой, заради когото с радост ще се разделите с тъй ценената от вас свобода.
— Мислите ли? — Чеси успя небрежно да вдигне рамене. — Лично аз се съмнявам. А визитата ми тук е чисто делова. Щом приключим задачите си, двамата с баща ми ще се върнем у дома. Колкото се може по- скоро. — Тя се изправи с пламнал поглед. — А смелостта няма нищо общо с това — сухо добави тя.
Херцогинята също стана. Странна усмивка играеше на устните й.
— Да, вие сте същинско нейно копие.
— Нейно?
— На една моя приятелка. Много скъпа приятелка. Но се боя, че злоупотребихме с търпението ви за един ден, мила. — Херцогинята пъхна малка визитна картичка в ръцете на Чеси. — Ако все пак промените решение то си, скъпа. — Тя се изкиска и поклати глава. — Как бих искала да видя изражението на Луиза Ландрингам, когато се появите. Нейното царство във висшето общество продължи прекалено дълго, мен ако питате. Хайде, Тони. — Тя величествено тръгна към вратата. — Не понасям да се туткат!
Погледът на Морлънд, който той задържа върху Чеси, бе странно напрегнат.
— Оправи ли се, Щурче?
Чеси кимна, свила ръцете си в юмруци. Чувстваше се странно замаяна. Видя как ръката му се вдига към брадичката й.
Сърцето й се разтупка, когато пръстите му леко докоснаха страните й. Възглавничката на палеца му се плъзна по меката извивка на долната й устна.
Пламъкът. Мили Боже, пламъкът…
— Раз… бира се, че съм добре.
Той загадъчно се подсмихна.
— Ти грешиш. Наистина е въпрос на смелост, скъпа. Понякога да чувстваш, да чувстваш истински, е най-страшното нещо на света.
И тогава, преди Чеси да успее да поеме дъх, за да го унищожи с отговора си, графът с лазурните очи си тръгна.
— Необикновено момиче — замислено каза херцогинята, докато се настаняваше върху кожените възглавнички. — От години не съм виждала такива очи. Откакто…
Тя лениво завъртя бастуна си. Приликата бе поразителна! Но реши да не споделя подозренията си с Морлънд. Не и докато не бе напълно сигурна. О, небеса, ами ако се окажеше права?
— Откакто какво?
— А, нищо. Мислиш ли, че ще дойде?
— Невъзможно е да се каже. Както видяхте, тя е своенравна. — Лицето на Морлънд остана в сянка, непроницаемо.
— Какъв е този неин баща, който я е оставил да се шляе сама наоколо? Заслужава да бъде бичуван.
Морлънд не отвърна, но суровият му поглед говореше, че предложението й не е лишено от смисъл.
— Тя наистина би могла с щурм да превземе висшето общество. — Гласът на херцогинята се изпълни с копнеж. — Само след седмица няма да може да се завърти от обожатели, ще бъде залята от предложения. Колко забавно би било да… — Тя се овладя, лицето й възвърна обичайната си безизразност. — Но от приказки и полза няма. Каквото има да става, ще стане. Ако момичето продължи да бъде все тъй твърдоглаво, нищо няма да излезе.
Морлънд бегло се подсмихна, спомнил си пламъка в очите на Чеси, когато я обвини в малодушие.
