— Не се отчайвайте, скъпа. Мис Камърън може все пак да дойде.
Херцогинята го измери с остър поглед.
— Май няма да ми кажеш нищо повече.
— Боя се, че не, Ваша светлост.
— Сега си спомних, защо се наложи да скастря баща ти, херцога, при първата ни среща.
— Едва ли го е понесъл добре.
— Не, измамникът не го понесе. Изобщо. Но скоро намерихме общ език. Всъщност бързо се сприятелихме. Много ми липсва — добави разнежено тя.
Морлънд леко стисна ръката й.
— На мен също. Повече, отколкото си представях.
Херцогинята прочисти гърлото си.
— Мечтая да видя лицето на Луиза Ландрингам когато открие, че тронът й е превзет.
12.
Дълго време Чеси не помръдна.
Сърцето й биеше лудо и тя все още усещаше топлата ласка на пръстите му върху брадичката си, нежно то докосване на палеца му до устната й.
И жаждата, неописуемото желание…
Тя се приближи до прозореца и се загледа в тясното площадче и в лехата пролетни зюмбюли, поклащани от вятъра.
Пръстите й се впиха в колосаните пердета. Просто трябваше да забрави този отвратителен мъж. Той само я разсейваше, а сега и най-малкото невнимание криеше опасности.
Но погледът й не се откъсваше от каретата, която тъкмо се скриваше зад ъгъла. Тя леко плъзна пръст по устната си, спомняйки си допира на Морлънд, дъха му, който леко погали бузата й.
Защо да изпуска този шанс? Поне за една нощ нека бъде като останалите нехайни, смеещи се дами, чиято единствена грижа е кой ще им кавалерства на масата и дали програмите им за танци са запълнени?
За миг погледът й се замъгли. Бе се наситила на подигравките на високомерните дъщери и синчета на английските търговци и държавни служители в Макао, Калкута и Мадрас. Какво удоволствие им доставяше да не поздравяват дъщерята на лудия авантюрист, прочут в половин Азия.
Но какво ли би било да я придружава жена, която да я води и съветва? Да чувства топлите одобрителни погледи на мъжете вместо суровите, изпитателни и цинични очи, които я преследваха навсякъде?
А и откъде би могла да събереш повече сведения, отколкото на един бал на светския елит? Нима силните на деня не обменят клюките си именно на такива вечерни тържества?
Да, на такова място би могла да научи всякакви полезни слухове, дори нещо за последните собственици на безценната китайска книга, украсена с перли и чисто злато.
Чеси вирна брадичка. Да, за Бога, тя ще отиде! Информацията би била неоценима. Дори би могла да се запознае с някои известни колекционери. Всеки от тях може да е дочул за откраднатата книга, която да се предлага за продан. Но няма да задава въпроси, разбира се.
Тя се обърна и пресече коридора към отсрещната стая. Внимателно опипа тухлите над празната камина. След миг една от тях изскочи.
Чеси измъкна дълга зелена кутия от кухината и я отвори.
Върху възглавничка от пурпурен сатен лежаха огърлица, гривна и обици. Блестящият комплект бе подарък от баща й за двадесет и първия й рожден ден. Два наниза розови перли обкръжаваха златен медальон с дракони и феникси. А сред тях, върху златната основа, бе пръснато цяло състояние от нешлифовани рубини и смарагди.
Това бижу е достойно за императрица, бе казал баща й, и по-късно Чеси научи, че наистина е принадлежало на някаква китайска императрица. Но преди пет века лодката, която возела този скъпоценен товар, била отнесена от тайфун и потънала с целия екипаж.
Джеймс Камърън я бе открил, изучавайки древните китайски корабни дневници. В онзи ден синьозелените води на Южнокитайско море им разкриха много съкровища, но този комплект бе най- ценното.
И сега Чеси трябваше да заложи част от него при напълно непознат човек.
За миг гордият й дух се разбунтува. Пръстите и нежно погалиха изящния златен медальон.
Бързо, преди да е променила решението си, тя хлопна кутийката. Нямаше друг избор. Дори най- нищожните сведения биха могли да се окажат ключ към спасението на баща й.
Сграбчила кутията в треперещите си пръсти, Чеси отиде да извика Суидин. Тържеството е в четвъртък, след два дни, така каза херцогинята.
Оставаше й много малко време.
Два часа по-късно, в една небиеща на очи заложна къща на „Кързън Стрийт“, побелял златар разглеждаше една от най-изящните гривни, които бе виждал през четиридесетте години, откакто снабдяваше висшето общество със скъпоценни камъни и модни украшения.
Гривната бе в ориенталски стил, огромните нешлифовани смарагди и рубини чудесно се връзваха с кованото злато. Очевидно бижуто бе старо и много рядко. А още по-странно бе, че бегло му напомняше за нещо познато.
Той бързо провери редицата малки дървени чекмеджета, които съдържаха бележките му по всички покупки, продажби и поправки на най-изисканите бижута в Европа.
Най-сетне намери, каквото търсеше. Облегна се на стола и изумено подсвирна.
Господи, ако това е вярно…
Миг по-късно перото му дращеше по тънкия пергамент, който той сгъна и запечата с разтреперани пръсти. И веднага изпрати бележката.
Но и след като куриерът тръгна, той продължи да седи неподвижно и да гледа скъпоценните камъни, които искряха под слънчевите лъчи.
Все още не можеше да повярва на късмета си. Цели пет години херцогиня Кранфорд търсеше точно това бижу.
И бе заявила съвсем недвусмислено, че ще плати прескъпо за всяко сведение по въпроса.
13.
— Готова сте, мис, най-сетне. Изглеждате прекрасно.
Най-добрата камериерка, която Уитби бе намерил на Чеси, отстъпи от огледалото и се усмихна триумфално.
Чеси онемя. Не можеше да откъсне изумените си очи от елегантната дама, която я гледаше от овалното огледало.
Невъзможно. Това не може да е тя. И въпреки всичко…
Страните й пламнаха, ала не от суета, а от възбуда. Косата й бе вдигната, освен няколкото черни къдрици, които игриво се виеха покрай лицето и врата й.
Но това, което приковаваше омагьосания й поглед, бе роклята, която блестеше и сияеше като живо същество. Чеси се завъртя и светлината на свещите заигра по богатите гънки на виолетовия десен. При всяко движение втъканите жерави и дракони сякаш връхлитаха и се гмуркаха в небе от наситен
