Джеймс Камърън.
— Аха, трябва да се грижим за него. — Той студено се изсмя. — Че кой би искал храбрият ни английски приятел да умре, преди да са ни платили?
По дяволите. Прилича на опашка пред вратите на ада. Морлънд мърмореше с досада, гледайки безкрайната редица спрели карети.
Планирал бе да закъснее с не повече от половин час. Според светските разбирания за точност това бе неприлично рано. Ала не бе включил в сметката тази навалица.
Той се навъси и си спомни казаното от херцогинята пред Чеси: „Нищо особено, няколко стари приятели.“
Морлънд мрачно се усмихна. Няколко стари приятели, как не! Сигурно са поне петдесет карети! Ако закъснее с по-малко от час, пак ще има късмет!
Тогава го осени догадка. Тази вечер щеше да е една от първите обществени появи на Уелингтън, откакто се бе завърнал от Пиренейския полуостров.
Херцогиня Кранфорд ли нямаше да си осигури такъв триумф!
Морлънд въздъхна, облегна се и зачака. За миг устните му се изкривиха в цинична усмивка. Винаги можеше да отвори вратата и да тръгне пеш. Щеше да е пред входа на херцогинята след пет минути.
Но човекът, който изминаваше по двадесет мили на ден на Пиренейския полуостров и бе преживял смъртоносния преход през ледените планински дефилета край Коруня, знаеше, че тази вечер и дума не можеше да става да пристигне пеш.
Лондон си имаше собствени, непоклатими закони. И Морлънд знаеше, че в известен смисъл те са не по-малко сурови и безпощадни от законите на войната, с които се бе сблъскал в Испания.
— Ах, Морлънд, ето къде си. Страхотна навалица, нали?
Натруфен в червена коприна и пищно изобилие златни ширити, сър Реджиналд Фортескю оглеждаше ослепителното множество през сребърния си монокъл.
— Всички са се отзовали на поканата. Дори Рейвънхърст и безподобната му съпруга. — Контето свали монокъла. — Ще трябва да й поднеса почитанията си Виконтесата ми каза за една чудесна стара кръчма, когато минавах през Рай. Нарича се „Ангела“. Известна ли ви е?
Морлънд изгледа суетното човече с неразгадаема усмивка.
— Това име ми говори нещо.
— Чудно местенце. Ами съдържателят… май беше Хобхаус. Истински цар! Има от най-доброто бренди, което съм опитвал извън Париж. Е, трябва да вървя и да благодаря на скъпата дама. Дано само мъжът й да не се навърта наоколо. По дяволите, ужасно е да обсебиш така собствената си съпруга!
Силно шумолейки с коприната върху себе си, сър Фортескю потъна в морето от сатен и дамаска.
Морлънд не успя да сдържи горчивата си усмивка.
Много добре си спомняше старинната кръчма от четиринадесети век на „Мърмейд Стрийт“. Преди да стане виконтеса, Тес Лейтън беше усърдната й стопанка. И оттам ръководеше дръзката контрабандна операция с Франция, толкова успешна, че лорд Рейвънхърст лично се зае с разкриването й. Морлънд предполагаше, че именно там Рейвънхърст си бе изгубил ума по смелата жена, чийто смях така и не успяваше да прикрие огромната, поглъщаща я мъка.
А мъката бе нещо, което Морлънд познаваше твърде добре.
В този миг лека ръка докосна китката му.
— Пак ли бленуваш? И то по време на събитието на годината?
Морлънд се обърна и видя херцогиня Кранфорд, която го изучаваше с присвити очи. Той изруга наум, молейки се меланхолията да не се е изписала на лицето му.
То вече грееше, когато графът погали крехките пръсти на херцогинята.
— Съвсем не, Ваша светлост. По-скоро пресмятах дали ще се намери местенце за закъснелите нещастници.
Херцогинята огледа блестящата тълпа със задоволство.
— Страхотна навалица, нали? Бедният Бартоломю щеше да е ужасен. Но сега всички ще се успокоят, след като имаха шанса да се докоснат до херцог Уелингтън.
— Значи Великият мъж наистина е тук? Направихте невъзможното и измъкнахте Железния херцог от леговището му?
Херцогинята кимна. Само прекрасните й очи издаваха колко тържествува от факта, че е организирала събитието на тазгодишния сезон.
— Но не мога да кажа още колко ще остане. Чух го да процежда, че ако още една нахална майка му натрапи лицемерната си дъщеричка, ще скочи от най-близкия прозорец. — Тя се замисли. — Май не вървят както трябва нещата между него и кроткото същество, което взе за жена. Голям позор. Та тя е такова срамежливо и покорно създание, а той е твърде властен. Направо се чудя…
Морлънд се намръщи.
— По-добре е човек да не се чуди, уверявам ви. — Поколеба се дали да не намекне на херцогинята да не се бърка.
Всяка намеса в семейството му Уелингтън считаше за жестоко оскърбление. Обтегнатите отношения между съпрузите не бяха убегнали на никого от младите офицери на Пиренейския полуостров. Макар Морлънд високо да оценяваше решимостта и желязната воля на Уелингтън, които го бяха превърнали в победител, графът предполагаше, че същите тези качества са трудно поносими у един съпруг.
Ала браковете без любов не бяха кой знае каква рядкост сред висшите кръгове. Морлънд можеше да изброи не една двойка сред познатите си, които си разменяха бегли усмивки по време на закуска, докато планираха поредното си незаконно рандеву за вечерта.
Това бе едва ли не в реда на нещата. Единственото изискване бе да се спазва дискретност и да не се стига до прекомерни емоции.
Морлънд ли не знаеше. Той бе чест партньор в подобни връзки.
Ами брат му? Бракът на близнака му бе точно е този тип. Приветливи у дома, навън и двамата се отдаваха на разнообразни и доста разюздани удоволствия различни и многобройни партньори.
Но чашата преля, когато снаха му го покани да сподели леглото й едва две седмици след брачната церемония с брат му.
Дори сега изпита погнуса, спомняйки си как тъмночервените й нокти се плъзнаха надолу по гърдите му, за да погалят мъжествеността му.
В известен смисъл денят, в който бурята отнесе яхтата й по време на една лятна екскурзия до Шотландия, бе истинска благословия. Само няколко месеца по-късно загина и брат му, седмият херцог, и титлата се пое от сина му, Джеръми.
Морлънд въздъхна. Трябваше да признае, че брат му бе още по-безпътен от жена си. В продължение на пет години той блудстваше из цяла Англия. След още три-четири години Андрю Морлънд щеше да пропилее цялото богатство на рода Лангфорд, да изгуби Севъноукс, красивата къща от шестнадесети век в имението в Съфък, както и по-големите им владения в Съмърсет.
За щастие Морлънд не си беше у дома, за да вижда разхищенията му. Но слуховете го настигаха дори в Испания и тогава той скърцаше със зъби и ругаеше брат си, когото никога не обикна и когото не уважаваше, защото беше пълен глупак.
Дори сега Морлънд долавяше погледите, които сякаш го сравняваха с брат му.
Ала Андрю бе мъртъв. И ако Тони имаше донякъде цинично отношение към жените и към трайността на прехваленото чувство, наречено любов, това бе напълно обяснимо, като се има предвид на какво се бе нагледал.
Всички тези горчиви спомени прелетяха през съзнанието му за броени секунди. Когато се обърна, херцогиня Кранфорд го гледаше внимателно.
— Ти май си единствената черна овца тази вечер, млади момко. Но този строг стил ти отива. Черни бричове, черна жилетка. Много елегантно. А тази бродерия е безукорна. Френска е, предполагам.
