— Нима можем да говорим за честност, любов моя? — Пръстите му проследиха извивката на ухото й, плъзнаха се надолу и обвиха брадичката й. — Бих могъл да те обвиня в същото.
Притисната между стените, изгубила почва под краката си, Чеси гледаше с невиждащи очи. Какво се случи? Какво я промени?
А тя наистина бе променена. Кръвта й кипеше, а тялото й сякаш не беше нейното, а принадлежеше на някой друг.
На някакво безразсъдно същество.
Тя потрепера, когато графът откачи едната гардения и я поднесе към устните си. Докато целуваше меките листенца, очите му не се откъсваха от нейните.
— Отива ти, Щурче — дрезгаво промълви той. Притисната до хладните стъкла, Чеси потръпна.
Дъхът й секна, когато той мушна цветето в бутониерата до сърцето си.
Изведнъж й стана горещо. После студено. От непоносимата близост.
Тя бутна ръката на Морлънд.
— Аз не искам… ние не можем…
— Да — каза дрезгаво той. — О, Боже, да. И то сега, Щурче.
Сърцето й заблъска лудешки в гърдите, прескочи няколко удара и Чеси се олюля. Той я подхвана с ръце, с твърда като стена гръд, с изопнати като въжета бедра.
И тя изпитваше жажда. И болка. И желание не по-слабо от неговото. Логиката и разумът не можеха да противостоят на заслепяващата страст.
Като насън проследи как той навежда глава. Мили Боже, очите му бяха потъмнели от възбуда, която я ужасяваше. На която не можеше да устои.
Тя потрепера. Затвори очи.
— Не-е-е-е…
— Да, Чеси. — Той погали устната й със смразяваща нежност. — Да, сладка моя. — Устните му намериха меката извивка на клепача й. Плъзнаха се бавно по бузата й до ъгълчето на устата й. — Ето така. О, Боже, така.
Чеси затаи дъх, завладяна от неистово очакване. Устните й потръпваха. Искаше й се да усети допира на неговите устни.
Ами ако го направи?
О, Боже, ами ако не го направи?
После — нищо. Само топъл, уханен въздух. Само пламтяща, гладна кожа, която жадува за още и още.
Тя отвори очи.
Той стоеше неподвижно, бръчките около устата и по челото му се врязваха дълбоко. Косите му хвърляха огнени отблясъци под танцуващата светлина на свещите. Опасният пламък в очите му и чувствената извивка на плътните му устни хипнотизираха Чеси.
Тя шумно преглътна, неспособна да говори, неспособна да диша. Неспособна да свърже две мисли в съзнанието си.
— Само веднъж — прошепна мъжът, когото винаги бе обичала. — Само веднъж. Заради миналото. Заради всички прекрасни утрини, когато събирахме миди по брега. Заради мързеливите следобеди, когато плувахме край лодката на баща ти. — Той стисна зъби. — И заради нощите. Заради всички влажни, болезнени и безсънни нощи, когато се питах какво ли би било, ако…
Разгорещеният му поглед опари лицето й.
— … Ако те докосна, ако отпия от свежестта ти, което умирах от желание да направя… — Той изчакваше отговора, който Чеси бе безсилна да даде.
Трябваше да му откаже, да го отблъсне. Трябваше да помисли за баща си, не за това.
Ала първо трябваше да открие дали онова, което бе изпитала в кухнята, е било просто поредната заблуда, като всички останали, които бе преживяла през последните десет години.
Тя преглътна. Пръстите й се разпериха върху гърдите му, вече не бяха свити за отбрана. Разширените й очи погледнаха нагоре към устата му.
Устните й едва забележимо се разтвориха.
Глух стон се откърти от гърдите му. Морлънд обгърна раменете й и тя се изгуби в обятията му, а той прошепна през нажежения въздух, който ги делеше:
— Чеси…
В този миг писклив смях наруши покоя на зимната градина. Морлънд бързо дръпна Чеси в сянката на една декоративна палма.
По дяволите! Луиза Ландрингам! Сега вече наистина загазиха, помисли си кисело Морлънд. Жената с най-злобния и най-безмилостния език в цял Лондон.
Пръстите му предупредително се вкопчиха в гърба на Чеси. За щастие, тя не се опита да се изскубне.
— Казвате, че са дошли тук? Херцогът на Уелингтън и онова… онова същество в пурпурно? Със странната чуждоземна огърлица. — Кралицата на светските дами се засмя малко несигурно. — В такъв случай, ако не ме лъжат очите, те са успели да се изпарят, мили ми Реджиналд.
Лейди Ландрингам се вгледа внимателно в сенките в дъното на градината. В погледа на зелените й очи се беше появило ожесточение, което по-рано липсваше.
— Като граф Морлънд, който също се е изпарил — провлачено промърмори тя.
Морлънд стисна пръсти. Зад гърба си дочу тихо дращене. След миг две сенки изскочиха от зеленината и прелетяха над пода.
Луиза ужасено ококори очи. Зина, за да извика, ала компаньонът й запуши с длан силно начервената й уста. През вратата се шмугна мишка, следвана от разгорещена от преследването рижа раирана котка.
От дивия крясък на Луиза се чу само тихо изкрякване.
Когато задърпа вкопчените пръсти на Фортескю, лицето й бе добило неприятен морав оттенък. Най- сетне той я пусна.
— Хиляди извинения, скъпа, но не бива да крещите. След миг ще довтаса цялото общество. А после — ще трябва да ви предложа ръката си. Вие сте красавица и тъй нататък, скъпа, ала бракът не ми е по вкуса. — Сър Реджиналд проследи с любопитство как яркочервените устни на Луиза няколко пъти се разтвориха и затвориха, борейки се с яростта. — Радвам се, че се разбрахме. Ще вървим ли?
— Да вървя? — изкрещя събеседничката му. — С вас? За нищо на света, недодялан мухльо такъв…
Появата на херцог Уелингтън, с чаши в ръцете, спаси сър Реджиналд от язвителния словесен порой. Орловият профил на генерала доби още по-суров вид, щом зърна двойката, която го наблюдаваше от входа на зимната градина.
Той им кимна рязко, без да забелязва прикритите усилия на Луиза Ландрингам да пооправи перата на челото си, диплите на роклята си, както и да залепи една ослепителна усмивка на лицето си. Цялото му внимание бе насочено към жената, която беше оставил край декоративната палма.
Жената, която сякаш се беше изпарила.
15.
Чеси понечи да тръгне към херцога, когато до слуха й достигна тихата ругатня на Морлънд.
Струя топъл въздух погали рамото й. Усети близостта му.
— Не те съветвам да го правиш — прошепна той. — Ще стане страшен скандал, ако ни видят заедно. В този вид.
Изведнъж Чеси си спомни за здравите длани, обхванали раменете й, за желязната стена от мускули зад гърба й. Задъхана, разтреперана, тя се опита да се измъкне, ала Морлънд само затегна хватката си.
Тя разколебано се вгледа в тримата, застанали на прага на зимната градина. Твърде слабо познаваше живота в Лондон, за да определи дали Морлънд казва истината.
Междувременно Луиза Ландрингам се бе промъкнала до херцог Уелингтън. Скоро тримата поведоха оживея разговор и явно нямаха намерение да си тръгват.
Да ги вземат дяволите! Какво да прави сега?
