Морлънд разсеяно кимна, оглеждайки залата. Твърде късно осъзна, че търси нежните рамене с водопада от синьо-черни коси. Две теменужени очи, в които яростта за секунди заменяше тъгата.
Той вдигна рамене.
— Париж все пак си е Париж.
Но херцогинята не можеше да се излъже от небрежния му отговор. Забеляза мрачния израз на лицето му, стиснатите му челюсти, когато потъна в ужасните си спомени.
Да, тя бе видяла. И сърцето й се сви.
Познавайки добре висшите светски кръгове, тя предположи, че причината отново е в порочния брат на Морлънд. И в не по-малко безпътната му съпруга.
Но лицето й остана все тъй безизразно. Само една палава искрица гореше в зорките й очи.
— А сега трябва да ти поверя една задача. Тук е Палмерстън, зачервен, изнервен, едно буре с барут, което всеки миг може да избухне. Търси Уелингтън, така дочух. Сигурно заради някоя отвратителна консулска работа. Та можеш да доведеш Великия мъж.
Очите й не се откъсваха от Морлънд и с нищо не издаваха фалшивото й безразличие.
По дяволите, трябва да внимава с херцогинята, каза си Морлънд. Умът й бе все още остър като бръснач.
— С удоволствие. Но Палмерстън сигурно може и сам да намери херцога.
— Боя се, че няма да извади този късмет, защото Великият мъж напусна бойното поле. Насити се на влюбените погледи на тълпата. Каза, че Уотърлу не може да се сравни с нито един от приемите ми. — Тя тихо се изкиска. — Да, смятам, че трябва да го доведеш. Палмерстън всеки момент ще получи апоплектична криза.
Морлънд се поклони, обърна се и понечи да тръгне. В този миг херцогинята докосна ръката му.
— Дали не забравих да спомена, че мис Камърън се появи? Май е с херцога.
— Поразен съм, Ваша светлост. — Той отново елегантно се поклони. — Започвам да си мисля, че тази вечер два пъти сте постигнали невъзможното — добави тихо той.
Херцогинята само се усмихна, спомняйки си каква роля бе изиграла, когато подкрепи връзката на Рейвънхърст с очарователната му съпруга. Всъщност не бе трудно и тя не считаше станалото изцяло за своя заслуга.
Тя обаче нямаше намерение да го споделя с Морлънд, защото си бе наумила още една-две хитринки.
— Знаеш ли, че имаш опасен чар. С всеки изминал ден все повече ми напомняш за баща си.
Морлънд се усмихна, това явно бе голям комплимент.
— А сега, да те няма. Трябва да си видя гостите. Този ужасен тип Атъртън току-що пристигна. А пък Луиза Ландрингам още не е зърнала съперницата си. Театрално кокетничи с две дами край масата с пунша. Ще откриеш Уелингтън и мис Камърън в зимната градина, ако не се лъжа. Сигурно са сами там. — Тя леко се намръщи. — Освен ако Луиза Ландрингам не ги е открила, разбира се.
— Ще се постарая да съм там преди нея, Ваша светлост. — С елегантен поклон Морлънд изчезна под арката, украсена с панделки и коприна.
Едва забележима усмивка играеше по устните на херцогинята, когато Тони се смеси с тълпата, отрупана със скъпоценности. Искреното й желание бе наистина да извърши чудо тази нощ. Те двамата очевидно бяха влюбени.
А какво по-хубаво занимание от това, да предизвиква срещите им, докато осъзнаят, че са създадени един за друг?
14.
След десетина минути и след много проклятия лорд Морлънд най-сетне се провря през игралната зала, прекоси балната зала и мина по коридора, който водеше до тясната зимна градина, опасваща по цялата дължина просторната лондонска къща на херцогинята.
Херцогинята обичаше да е заобиколена с цветя и градината я снабдяваше целогодишно със свежи цветя.
Това бе прекрасно помещение, което винаги бе топло и наситено с миризма на торф и аромат на портокалови цветове и всякакви растения, за които херцогиня та милееше. Но сега тук бе особено красиво — божурите току-що бяха цъфнали.
Изведнъж Морлънд си представи Чеси Камърън, усамотена с прочутия генерал в някой осветен от свещи ъгъл, където слуша с възхитени очи поредната му история от последната кампания на Пиренейския полуостров, от която можеха да ти настръхнат косите.
Той стисна зъби и рязко ускори крачка.
Това не му харесваше. Изобщо не му харесваше!
И когато отвори вратата на заграденото със стъклени стени помещение в дъното на къщата, най-лошите му страхове се оправдаха.
Увенчан с ореол от светлината на лампата, херцогът стоеше между две саксии с палми и цъфнал хибикус и оживено ръкомахаше срещу грациозната си събеседничка с най-удивителната огърлица, която Морлънд някога бе виждал.
Дъхът му секна. Очите му жадно се плъзнаха по тънката извивка на врата й, където синьо-черните й коси бяха прихванати и закичени с две нежни гардении.
На Морлънд му се стори, че дори от разстояние долавя аромата им, тъй сладко съблазнителен, тъй наситен и променлив, като собственичката им.
А роклята й — о, Боже! — тя подчертаваше всяка нежна извивка на стройното тяло и блестеше в преливащи се тъмновиолетови тонове.
Като сияйните й, незабравими очи… Той гледаше със стиснати устни как Чеси се смее на някоя духовитост, после сама подхваща някаква сериозна история, която генералът изслушва внимателно.
Херцогът пристъпи напред и гордата му глава усърдно закима в съгласие с думите, казани от компаньонката му.
В този миг Морлънд усети, че чувствата, които изпитва към героя от Уотърлу, не са от най-приятните. По-скоро бяха най-откровена ярост.
Пръстите му смачкаха някакво надвиснало растение. За Бога, ако само я докосне, той ще…
Нещо изпука, Морлънд се наведе и видя, че е прекършил едно портокалово клонче.
Звукът привлече погледите на двамата, но Морлънд бе скрит в зеленината. Те се върнаха към разговора си.
И докато Морлънд ги наблюдаваше, безмълвен и разгневен, херцогът взе ръката на Чеси и я поднесе към устните си.
Бъди проклет! Нямаше ли достатъчно флиртаджийки и страстни вдовички наоколо? Трябваше ли да налита на тази жена, която съвсем отскоро е в Лондон и не познава правилата на прелъстяването.
Наблюдавайки крехката бяла китка на Чеси, потреперваща под устните на Уелингтън, Морлънд усети, че го завладява дива, заслепяваща ярост, каквато не бе изпитвал в живота си. За щастие успя да овладее порива си да изскочи от сянката и незабавно да го извика на дуел.
В крайна сметка, никой не го бе обявявал за покровител на мис Франческа Камърън. И съдейки по израза на лицето й, когато се срещаха, той бе последният човек, на когото би могла да възложи подобна отговорност.
Морлънд стисна зъби, когато Чеси вдигна очи към Уелингтън. Усети внезапна пареща горчивина, задето тя никога не накланяше така глава при разговор с него, никога не го гледаше с такова възхищение.
Може би девойчето предпочита по-възрастни мъже, помисли си натъжено.
Докато Морлънд не откъсваше очи от тях, херцогът се приведе отново над ръката й, после се отдалечи, явно за да донесе закуски. Все още скрит, Морлънд впери поглед в Чеси, която се обърна с лице към него.
Чак сега я видя цялата, сияеща в светлината на свещите, подредени в редица край стената. Дъхът му секна.
Беше невероятно красива, златните и виолетови панделки по ръкавите и над подгъва чудесно
