Тя нервно прехапа устни. Сигурно имаше начин да се измъкне. Може би има изход в далечния край на градината?
Дъхът на Морлънд, неочаквано погалил шията й, я смрази. Тон наведе глава, вдишвайки аромата на гарденията в косите и.
Ама че нахалство! Нима този измамник смята, че ще я омае като…
И тогава дъхът й секна. Горещите му устни бавно се плъзнаха по врата й. Още един миг — и той захапа крайчето на ухото й.
Чувствената тръпка се разля като вълна през стомаха й, ту гореща, ту ледена. Тя замаяно примигна.
Зъбите на Морлънд нежно хапеха ухото й.
Чеси преглътна. Протегна ръка и потърси опора между клоните на декоративната палма.
— Какво си въобразявате, че правите… — Ала тихият й протест бе прекъснат: неочаквано езикът му се плъзна в сърцевината на ухото й.
Тя едва се сдържа да не изкрещи. Не й достигаше въздух, а нощта бе нажежена — нажежена от сладостта на страстта.
Невиждащите й очи не се откъсваха от тримата, които продължаваха светския си разговор на прага, докато светът около Чеси се рушеше и чезнеше.
Остана единствено нежното докосване на езика му, който шареше но жадната й кожа, и замъгляващото разума й опипване на пръстите му, плъзгащи се по голите й рамене и обхващащи талията й.
Тя се опитваше да върне разсъдъка си, да не се поддава на насладата, която я изгаряше при всяко негово изкусно докосване. Ала притисната в тъмнината, без да може да помръдне, Чеси усещаше как здравата й защитна стена, градена с години, се руши тухла по тухла.
Тихо простена и отчаяно се опита да се освободи. Една палмова клонка, в която бе вкопчила пръсти, се прекърши на две.
Тримата на прага мигом се извърнаха и се вгледаха в сенките.
— Едва ли някой снайперист ще посети подобна лондонска забава — усмихна се херцогът, но очите му зорко пронизаха зеленината.
— О, сигурно са мишки, Ваша светлост — изкиска се Луиза. — Тук направо гъмжи от тях. — Тя вдигна усмихнатите си очи към него. — Но вие разказвахте за Уотърлу. — Тя демонстративно потръпна. — Звучи ужасяващо. Какъв късмет, че имаме такъв силен и решителен командир като вас.
Красивата Луиза знаеше добре цената на четвърт час, прекаран в компанията на Великия мъж. Социалният й престиж, и без това достатъчно висок, растеше с всяка изминала минута.
А когато излязат от зимната градина, тя ще се погрижи Железният херцог да я е хванал подръка и всички да го забележат.
Тя не отхвърляше и възможността за един дискретен флирт с героя от Уотърлу със суровите черти. Да, може да се окаже твърде забавно. Та нали не е бил в страната месеци наред. Лишен от насладите на женското тяло, той би бил очарователен и активен любовник в леглото й…
Тя едва забележимо облиза устни и обаятелно му се усмихна. В същия миг успя да потърка хълбока си в бедрото му.
Чеси, разбира се, не забелязваше нищо. Светът за нея почти не съществуваше и тя не усещаше нищо друго освен силните ръце и гранитната мощ на бедрата на Морлънд зад гърба си.
Значи, това е чувството, смътно си помисли тя. Да желаеш и да бъдеш желан. О, небеса! Тя умираше!
Бавно. Безвъзвратно.
И това бе най-прекрасното чувство, което някога бе изпитвала…
Устните на Морлънд се сключиха върху топлата вена, пулсираща на шията й.
Чеси неволно потрепера. Главата й безсилно се отпусна на рамото му, магията я погълна.
Тихо проклятие или може би въздишка се отрони от гърдите на Морлънд. Ръцете му плъзнаха нагоре, заобиколиха тежката златна огърлица и обгърнаха гърдите й.
— Чеси… Боже… — Той разтреперано пое въздух, усетил тръпката, която разтърси тялото й. Тя го възпламени с небивала сила. О, Чеси бе нежна, страстна, невероятна.
И бе негова, само негова!
Той възхитено гледаше блестящите й коси, нежната руменина, пълзяща по страните й. Сладката й развълнувана гръд.
И тогава той се намръщи. По дяволите, та тази рокля едва скрива прелестите й! Не би допуснал Фортескю, Атъртън и стотиците останали развратници да надничат в съблазнителното й, почти напълно разголено деколте!
В този миг Морлънд бе завладян от първобитна жажда за собственост, каквато по-рано никога не бе изпитвал. Боже, та той желаеше тази жена. Жадуваше черните й копринени коси да се посипят между пръстите му. Жадуваше да гледа тръпнещото й тяло, докато съблича, сантиметър по сантиметър, тази влудяваща рокля и разкрива гладката й плът. За него, само за него…
Ако бе запазил поне наполовина разсъдъка си, Морлънд мигновено щеше да изтрезнее от невероятната дълбочина на това чувство за собственост. Но сега, когато го обгръщаше топлият и сладък въздух, наситен с уханието на гардении, портокалови цветове и хвойна, Антъни Морлънд усещаше, че докосването до Франческа Камърън бе единственото нещо, което имаше някакъв смисъл в този побъркан свят.
Очите му страстно запламтяха, когато притегли Чеси към себе си и потръпна, усетил меката извивка на хълбоците й, която възпламени твърдата бариера между бедрата му. И тогава, почти без да съзнава какво върши, Морлънд плъзна пръсти под корсажа й.
— Н-не… — смрази се Чеси. От гърдите й се отрони глух стон.
Морлънд захапа устните й и отново я накара да простене. Това разпалваше още повече желанието му, караше кръвта му да кипи. О, Боже, колко е сладка! И по-страстна, отколкото самата предполага.
Нещо спря пръстите му. Той тихо изруга. Но разгорещените нощи в десетките чужди постели — дали не бяха твърде много? — запита се Морлънд — го бяха превърнали в ловък експерт. При третия опит той отстрани досадното препятствие.
И тогава топлите гърди на Чеси се изсипаха, буйни и сочни, от разкопчаното й деколте и изпълниха шепите му.
Морлънд потрепера от тежестта им, от меката изпъкналост на зърната им, наедрели при допира на пръстите му.
Зашеметено погледна надолу. Но пищните й прелести се криеха в сянката на палмата.
Може би така е по-добре, помисли си той. Ако не само почувства, но и види гъвкавите й като коприна форми…
Ръцете му леко трепереха. Бореше се със слепия нагон да я обладае. Знаеше, че и тя го желае. Чувстваше го в препускащия й пулс, в зърната на гърдите й, възбудени под пръстите му.
Едно-единствено страстно, мощно движение и щеше да проникне в нея.
Вече чуваше стенанията й, усещаше горещата влага, поглъщаща възбудения му член. Искаше да я притежава по този начин, да стене обезумяла, да го обвива с белите си бедра и да го погълне целия.
— Т-тони. О, моля те…
Разтрепераният й глас го накара да спре. Долови объркването й, дивата тревога, която възпираше страстта й.
По дяволите, какво прави той!
Погледна към ръцете си. Трепереха. Под тях се надигаха зърната на гърдите й, едва забележими в сянката, настръхнали и твърди като тъмни цветни пъпки върху кожата й с цвят на слонова кост.
Докато я гледаше, роклята й се свлече още по-надолу.
Боже, мили Боже, но какво прави той?
Задъхваше се. Усещаше извивката на гърба й върху гърдите си. Топлината на главата й, полегнала на рамото му. Мекотата на хълбоците й, терзаеща неописуемо възбудените му слабини.
Морлънд изруга тихо, дълго, цветисто. След което направи единственото възможно нещо.
Същото, което стори и преди десет години.
Той я пусна.
