Говореха варварския език. Изучаваха варварската култура. А понякога дори обличаха варварските дрехи.
Да, Джеймс Камърън и дъщеря му наистина бяха различни, а в малкото, затворено колониално общество всичко различно криеше заплаха.
И затова се подиграваха на Чеси и я отбягваха. А тя, с упоритата си камърънска гордост, не споделяше нищо с баща си. Особено внимаваше да не се изтърве пред него за английските момчета, които я преследваха с многозначителни гримаси и нарочно изтърваваха книгите си пред нея, за да могат уж случайно да я опипват с горещите си нахални пръсти.
А прозвищата, които й шепнеха, бяха още по-страшни от тези на сестрите им. Курва. Проститутка.
Чеси прегърна раздърпаната кукла и запуши уши с длани, опитвайки се да пропъди спомена за грубите думи и кресливия, подигравателен смях.
Ала никога не успяваше да го забрави. И сега го усещаше зад гърба си, готов да я нарани. Само когато правеше упражненията за съсредоточаване, успяваше да избяга от присмеха. И когато правеха археологическите разкопки с баща й — колкото по-уморителни, толкова по-добре.
Откакто отвлякоха баща й обаче, подигравателните гласове започнаха да я надвиват. С всеки изминал ден силата им нарастваше, те сякаш й подсказваха, че времето на баща й изтича и тя няма да успее да го спаси.
Чеси внимателно оправи роклята и косите на куклата и я сложи на масичката.
Навън дъждът се усилваше, шибаше и блъскаше по стъклото. Звукът му я връщаше далеч в детството, към най-ранните й спомени, които бяха студени и мрачни като лондонските улици през тази нощ.
В същия миг тя взе решение. Много добре знаеше какво трябва да направи, но вече три нощи отлагаше.
Трябваше да се върне в къщата на Морлънд и да разгледа по-добре онази книга в кабинета му. А после — да претърси спалнята му, както й заповядваха похитителите на баща й.
И то — без да губи време.
19.
След пладне на другия ден Уитби отвори вратата и покани лорд Морлънд. Бледото му лице показваше едно съвършено съчетание на уважение и сдържаност.
— Мис Камърън приема в… ъ-ъ… зеления салон — пропя икономът, поемайки шапката и ръкавиците на графа.
— Благодаря ти, Уитби. — Морлънд дочу смях от далечния край на коридора. — Днес май е оживено?
Отговорът на Уитби бе само едно повдигане на побелелите му вежди и отчаяна въздишка, но той бе ясен за Морлънд.
Морлънд свъси вежди.
— И джентълмени ли има? — Разбира се, той беше сигурен в безспорния успех на Чеси, но толкова бързо?
— Прииждат на тумби, Ваша светлост — скръбно съобщи икономът. — Влачат се по стълбището, отрупват беседката с букети цветя и бръщолевят за „божествената поезия в очите на мис Камърън“. Не бих се учудил, ако и в момента в салона има поне дузина обожатели. — Икономът покорно се поклони. — Бихте ли ме последвали, Ваша светлост.
Хор от смеещи се мъжки гласове блъсна Морлънд в лицето и не остави никакво съмнение, че Уитби казва истината.
По дяволите, какви ги върши тази жена? Считаше се за връх на неприличието млада дама да забавлява мъжка компания, без да има по-възрастна придружителка. Когато слухът за това достигне до светското общество, репутацията на Чеси ще е безвъзвратно опетнена. Да не е изгубила ума си?
Когато Уитби го отведе до залата в дъното на коридора, Морлънд застана на прага и свъси вежди.
Мили Боже, беше по-зле, отколкото очакваше! Десет-дванадесет мъже се смееха, бъбреха или разглеждаха редките източни фигурки и ръкописи, закачени на стената.
В центъра на тълпата, в муселинена рокля с цвят на праскова, невъзмутимо стоеше жената, която заплашваше да лиши Морлънд от сън, от разсъдък, от смисъл в живота му.
Той влезе в стаята, без да обръща внимание на пресилените въздишки на групичката младоци.
Очите му бяха отправени единствено към Франческа.
Видя как тя мигом настръхна, а раменете й едва забележимо трепнаха, но тя нарочно не се обърна. Предизвикателното й поведение го вбеси. Значи той не бе добре дошъл в нейната „светая светих“.
За Бога, би й дал чудесен урок, ако си тръгне и я остави да върши глупости. Нека цяла седмица да царува, нарушавайки правилата на лондонското общество. Скоро обаче щеше да попадне в лапите на лондонските матрони.
И тогава бързо ще дотича обратно при него.
Но независимо от яда си, Морлънд не искаше да стане свидетел на публичния позор на Франческа Камърън. А и мисълта, че тя ще започне да подражава на предвзетите маниери на повечето дами, които познаваше, го караше да изтръпва.
И все пак схватките с нея го забавляваха. Беше цяло удоволствие да срещнеш жена, която отстоява собствените си идеи — все едно колко скандални изглеждат.
Морлънд едва сподави гнева си, когато един длъгнест младеж, облечен в яркозелено кадифе, се стовари на колене в нозете й.
Боже, та тя направо ги поощряваше!
Чак сега Морлънд забеляза цветята, които отрупваха всички възможни кътчета на стаята.
Със закъснение се сети, че е дошъл без букет и неловкото положение го вбеси още повече.
Значи тя жънеше успехи. Той го очакваше, но все пак…
Странна болка прониза гърдите му, докато гледаше как Чеси кимва на обожателя си да се изправи. За миг изпита диво желание да изхвърли цялата шумна тълпа на улицата.
Но това би било чиста лудост, разбира се, и би предизвикало скандала, който сам Морлънд се мъчеше да предотврати. Освен това Чеси явно се наслаждаваше на първата си победа. Само един напълно безсърдечен човек би могъл да я лиши от нея.
Морлънд стискаше зъби и чакаше Чеси да му обърне внимание.
Напразно.
Явно миналата нощ в зимната градина я бе засегнал по-силно, отколкото предполагаше.
Така й се пада, помисли си горчиво Морлънд. Той също бе не по-малко засегнат.
Търпението му се изчерпа.
— Мис Камърън. Трябва да поговорим, ако не възразявате. — Той сви устни, тъй като тя продължаваше да стои с гръб към него. — И ако компанията ви би се лишила от вас — мрачно добави той.
Молбата му бе посрещната с вълна от протести, но той не им обърна внимание. Не можеше да откъсне очи от жената, която се обърна към него в мига, в който слънчевите лъчи нахлуха през прозореца.
Първата му мисъл бе, че изглежда твърде свежа и бодра след тържеството снощи, което сигурно е продължило до зори.
Втората — че е невероятно, до болка красива. Както винаги.
Пръстите на Морлънд конвулсивно се свиха, когато забеляза леката руменина, плъзнала по страните й. Без да каже дума, тя взе една разцъфнала роза от вазата, в която имаше сигурно поне тридесет.
Чеси повъртя в ръка пурпурното цвете, сякаш обмисляше предложението на Морлънд.
— Ах, но вие не уточнихте предмета на разговора, милорд. Аз трябва да съм много внимателна, тъй като си нямам кой да ме защити тук, в Лондон.
Орлякът обожатели зад гърба й тутакси обори изявлението й. Понесоха се шумни клетви в преданост до смърт.
Във всяка друга ситуация Морлънд би оценил подобна сцена като забавна и безобидна. Сега обаче сърцето му бясно заби. Да не го прави нарочно, за да го дразни?
— Мисля, че ще е по-добре да поговорим навън, мис Камърън.
