мълчание.
— Не така, Тъмнокоса. — Той поклати глава с характерното за него рязко, отсечено движение. — Движи коленете. Всичко зависи от коленете, както съм ти казвал стотици пъти.
И без да продума повече, той й показа правилната стойка с леко подгънати колене и опънати напред ръце.
— Мисли си за небето и земята. За високопланинския извор. Мисли с това — заповяда той, потупвайки стегнатия си стомах точно над пъпа. — Преди всичко мисли, без да разсъждаваш. Така, че да стигнеш отвъд думите и разума. Само тогава ще се движиш съвършено и изящно, с тяло и душа в единение.
Чеси тренираше упорито и лека-полека се научи.
В Шао Лин имаше още един чужденец, висок, с кехлибареножълти очи. Понякога Чеси се бореше с него, докато учителят внимателно ги наблюдаваше. Питаше се какво ли е станало с него след заминаването й.
Отдавна, толкова отдавна…
Изведнъж й се стори, че беше вчера — реещите се хвърчила, плодородния чернозем. Яркозелените оризови насаждения над сребърната повърхност на водата.
Плъзгай се. Отблъсни се. Чувствай.
Ръцете й разсякоха въздуха, образувайки еднакви, безупречни дъги в пространството.
— Движи се като вода през пясък, Тъмнокоса. Като вятър през трева.
И тя го правеше. Както винаги всяко движение я изпълваше с хармония, с енергия и радост.
Възраждаше я. Дори когато си мислеше, че силите й са напълно изчерпани.
Най-сетне болката намаля и се отдръпна от нея като черен облак.
Но остана да кръжи наоколо.
Без да я докосва. Ала и без да може да се освободи напълно от нея.
20.
— Какво, за Бога, възнамерявате? — Лицето на Суидин се издължи от притеснение, когато видя Чеси същата вечер.
— Отивам в къщата на Морлънд, разбира се. Да търся проклетата книга! — Чеси внимателно поставяше черната маска на лицето си.
— Да не сте полудяла? Цял ден валя. Тази нощ керемидите ще са хлъзгави като лед. Цяло чудо ще е, ако не паднете и не си строшите врата, моето момиче!
Чеси безгрижно се разсмя.
— Няма да е кой знае каква беда!
— Говорите глупости, момиче! Какво ще каже баща ви, ако узнае…
— Той обаче не знае, нали? И никога няма да узнае, ако не намеря тази проклета книга. — Тя се обърна и го прониза с безумен поглед. — О, Суидин, поне днес недей да спориш с мен. Много добре знаеш, че времето ни изтича. Откакто маларията го повали преди пет години, здравето му е съвсем разклатено. Всеки ден се безпокоя дали се грижат за него и дали кризите му не са започнали отново.
Суидин рязко, грубовато я стисна за рамото.
— Не се косете за Джеймс. Той е як като бик. Ще се оправи. Безпокоя се за вас.
Чеси посегна към черната си пелерина.
— Че защо?
— Защото тази вечер сте странна, моето момиче, и това никак не ми харесва.
— Трябва да намеря книгата. Можеш ли да го отречеш?
Суидин сви устни, но не отговори.
— Така е. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Точка по въпроса. — Тя се извърна и тялото й потъна в облака от черна коприна. — Докарай каретата, Суидин. — Гласът й леко потрепера. — Преди да съм изгубила кураж.
Слугата вдигна ръка, сякаш искаше да й възрази. Но преди да успее да отвори уста, Чеси се обърна и изчезна по задното стълбище.
Катеренето по покрива се оказа много по-опасно, отколкото бе очаквала. На два пъти се подхлъзна и увисна над бездната, на косъм от смъртта. Но и двата пъти успя отново да изпълзи, размахвайки отчаяно крака, докато намери някаква опора.
Когато най-сетне стигна до задния прозорец, Чеси бе пребледняла. Трепереше с цялото си тяло и единственото й желание беше нощта да свърши колкото се може по-скоро.
Ала пълната с опасности нощ едва започваше.
Както и миналия път, тя се насочи към кабинета на първия етаж. Този път нямаше никой и само една самотна свещ гореше на полицата над камината. Чеси бързо претърси кабинета — погледна под дивана и зад пердетата, прерови дори бюрото.
Но книгата беше изчезнала.
С нарастващо безпокойство тя се прокрадна в коридора и се запромъква към спалнята на Морлънд на втория етаж. „До библиотеката има скрита врата“, пишеше в бележката.
Когато безшумно отвори вратата в дъното на коридора и надникна в спалнята, Чеси имаше чувството, че сърцето й ще изскочи.
На масичка за карти беше запален само един свещник. В трепкащата му светлина Чеси различи бели чаршафи и виолетови копринени завеси.
Чаршафите образуваха купчина, струпана върху широкоплещест мъж, който спеше дълбоко.
Този път поне бе свалил ботушите си. Тя се намръщи, забелязала камарата дрехи, небрежно разхвърляни по пода между вратата и леглото.
Чеси затаи дъх и напрегна сетива. Морлънд не помръдваше.
Сега или никога, помисли си мрачно.
Тя пропълзя до библиотеката и опипа с пръсти дървените полици. Всичко около нея бе застинало.
Тайникът трябва да е някъде тук!
Внимателно опипа стената, търсейки някаква вдлъбнатина или таен секрет.
Отново нищо. Нито следа от някакъв механизъм.
Претърси полиците още веднъж, после коленичи, за да опипа ламперията над пода.
И това не донесе успех.
Тъкмо се канеше да се изправи, когато зърна гипсовите фигури от двете страни на библиотеката, някъде на равнището на кръста. Присви очи и се приведе напред. Странно. Фигурите не бяха съвсем симетрични.
Тя опипа очертанията на една цъфнала гипсова клонка, която стърчеше няколко сантиметра по-високо от същия орнамент от другата страна на библиотеката. След миг Чеси отскочи и едва не извика тържествуващо — част от стената поддаде навътре. Откри го!
Чеси предпазливо провря ръка в тъмната ниша и заопипва прашните полици.
Пръстите й докоснаха нещо обемисто, нещо, покрито с коприна, със закопчалки от слонова кост.
Пулсът й забуча в ушите, когато измъкна предмета и го поднесе към светлината на свещта.
Разтвори кориците, обсипани със скъпоценни камъни. В ръцете й се оказа дебел том с подшити на ръка страници.
С разтуптяно сърце Чеси се облегна на стената и се вгледа в страниците.
Този път явно имаше късмет…
Тя внимателно обърна първата страница. Сърцето й се сви.
О, рисунката беше майсторски изработена. Ярките цветове изобразяваха двойка влюбени, прегърнати в градина с лотоси и божури.
Ала не бе рисувана със същата майсторска четка, която бе създала шедьовъра, който преди много години бе видяла в кабинета на един богат китайски търговец.
