на адмирала.
— Ах, какъв пропуск от моя страна. Струва ми се, че по това време бяхте в Карлтън Хаус — измъкна се съобразително той.
— Миналата седмица ли казвате? — Адмиралът изсумтя. — Чудно как съм го пропуснал. — Той измери Атъртън с неодобрителен поглед и пак се обърна към графа. — Достатъчно по въпроса. Искам да чуя повече за книгата на насладите.
В дъното на масата Атъртън се разшава, мърморейки раздразнено.
Морлънд чуваше всяка дума.
— Значи мислите, че това е глупост, Атъртън? Просто някакъв недостоен боклук? Не мога да се съглася. Уверявам ви, че е много повече от непристойна. Такива книги далеч надминават въображението. Все пак те изпълняват ролята на наръчник.
— Да, наръчник за пъкъла, доколкото схващам — избухна лорд Уорбъртън, известен с пуританските си възгледи.
Лорд Морлънд леко се усмихна.
— Според нашите разбирания, сигурно, Уорбъртън. Ала има и такива, които твърдят, че физическото общуване е път към екстаза, към религиозното извисяване. Когато се прави както трябва, разбира се.
Мъжете около масата шумно се изсмяха.
— Никога не съм чувал подобно нещо — излая Атъртън и яростно издърпа жилетката си, която се бе заклещила под стърчащото шкембе. — Започвам да си мисля, Морлънд, че твърде дълго умувате над тези ваши дивашки книжки. Цялата идея е абсурдна.
Бавно, лениво усмихнат, Морлънд прекоси стаята, стъпвайки по персийския килим. Куцаше едва забележимо. Наля си от питието върху палисандровата масичка и остана дълго време неподвижен, загледан през прозореца в суматохата по „Грейт Джордж Стрийт“ и моста на Уестминстър.
Не беше обаче нито по-съдържателно, нито по-житейски правилно, само защото си англичанин. Не че Морлънд можеше да обясни това на тези мъже.
Той разклати питието си.
— Така ли мислите, Атъртън? Що се отнася до мен, смятам, че съм чел твърде малко. Никога няма да постигнем съгласие по този въпрос. И все пак аз донесох една такава книга. Разбира се, тя не може да се сравнява с изискания стил на съкровището, което ви описах. Моята е без перли и нефрити, без майсторския рисунък на древния шедьовър. И въпреки това ще ви помогне да получите някаква представа за какво става дума.
Морлънд внимателно вдигна кожената си чанта и извади подвързана в коприна книга.
Мъжете край масата се наведоха напред. Морлънд бавно отвори коприненото фолио пред очите им и освободи закопчалките от слонова кост, разгръщайки първата страница.
— Н-но… — шокирано заломоти Атъртън. — Това… това са…
— Абсолютно порочно — спокойно заяви адмиралът. — И все пак приликата е поразителна. Религиозно извисяване, така ли казахте?
— Нещо подобно. — Морлънд обърна следващата страница, на която двама любовници бяха заобиколени с божури и хибискус.
— Никога не са ни учили на подобни неща, когато бях млад — сключи рошавите си вежди адмиралът. — Само биха ни осакатили, повярвайте ми. — Той изгледа Морлънд. — И как тази ваша безценна книга ще ни помогне в дипломатическата мисия при проклетия китайски император?
Морлънд се върна на мястото си.
— Както знаете, император Ция Цин твърдо отказва да приеме нашите пратеници в Пекин. Но, изглежда, че императорът е голям любител на книги на насладите… и особено на тази книга. От десет години разпраща шпиони надлъж и шир из цял Китай, за да търсят приказната книга, наречена „Тайните изкуства на Жълтия император“. За нещастие, тази книга е изчезнала преди десет години.
— И какво ви кара да мислите, че вие ще я откриете? — подсмихна се Атъртън. — Щом дори необузданият китайски император не може.
Морлънд плъзна пръсти по изрисуваната страница с невиждащи очи.
— Преди три години случайно направих услуга на капитана на една бригантина, пътуваща за Макао. За благодарност човекът ми каза, че винаги мога да разчитам на помощта му. И, господа, преди шест месеца аз поисках тази услуга.
— Е, и? — Гласът на Атъртън не губеше презрителните си нотки. — Не ни дръжте в напрежение, за Бога!
— Капитанът откликна на молбата ми. Най-сетне е открил къде се намира книгата, която току-що ви описах.
Адмиралът стисна челюсти.
— Къде е?
— В Макао… поне е била в Макао, преди да изчезне повторно. Капитанът каза, че има сериозни основания да вярва, че книгата е качена на някакъв кораб в пристанището на Макао, посред нощ, без документи и нужното разрешително.
Морлънд изчака, докато думите му предизвикат желания ефект.
— Е, човече? — рязко попита адмиралът. — Накъде е отплувал?
— Към Лондон, както се оказва.
Из залата плъзна тих шепот. Безцветните очи на Атъртън се присвиха.
— И как този ваш капитан се е сдобил с тези сведения, Морлънд?
Графът небрежно махна с ръка.
— Смятам, че това едва ли ви засяга. Важното е, че книгата скоро ще бъде в ръцете ни. И ние най-сетне ще разполагаме с ключа, който ще отвори вратата за английската търговия и дипломация с Небесната империя. И то без капчица кръв, следва да подчертая.
Адмиралът лекичко забарабани с пръсти по ореховата маса.
— В това има хляб — промълви най-сетне той. — Това е много по-добро от другите планове, които идват от Форин Офис. Обсадете Пекин, покорете Летния дворец и вземете императора за заложник, как пък не! — стрелна ядосано с очи Атъртън. Авторът на този обречен на неуспех план само изсумтя презрително и отново подръпна жилетката си.
Адмиралът се обърна към Морлънд:
— Какво е необходимо, за да имаме книгата, Морлънд, в случай, че приемем този вариант?
— Моля да ме разберете правилно, предпочитам да не споделям подробностите, адмирале. — Погледът му беше твърд. — Поне засега. Капитанът ми каза, че има вече петима, тръгнали по дирите на тази древна книга и загинали при странни обстоятелства. Ако искаме да успеем, трябва да ми дадете пълен карт бланш.
Атъртън се надигна в знак на протест, но адмиралът го сряза с остър поглед.
В същия миг вратата към съседната зала се отвори. Висок чернокос мъж с надменно извит нос прекрачи прага.
Всички мигом понечиха да скочат на крака.
Но героят от Уотърлу им махна да не стават.
Херцогът на Уелингтън прониза с ястребовия си поглед графа на Морлънд.
— Адмиралът ме уведоми за плана ви, Морлънд. Може да се каже, че поне е оригинален. Но защо да ви поверяваме такава отговорност? — Във въпроса му нямаше заяждане, а само сила, с която изпитаният боец проверява слабите места на пионките си. Морлънд издържа погледа му.
— Защото единствено аз разполагам с достатъчно знания, за да проследя книгата. Разполагам с необходимите контакти и тук, и в Азия, за да водя преговорите. И най-вече, защото само аз мога да различа оригинала, когато го намеря.
