Джеръми въздъхна и запрати още един камък. Този път не улучи. Сумтейки раздразнено, се вторачи в сестра си.
— Ще престанеш ли да си смучеш пръста, Елспет? Това го правят само бебетата. Чичо Тони не ти го казва, защото… е, аз не съм толкова възпитан.
Главата на сестра му се отпусна. Сините й като метличина очи се разшириха. Брат й забеляза напиращите сълзи.
— Хайде, хайде, не плачи, глупавичката ми. Допускам, че можеш да си смучеш пръста, когато сме сами. Само… само не го прави пред хората, ясно ли е? Просто… просто не подхожда на сестрата на херцога на Морлънд.
Момиченцето тутакси налапа мръсния си палец.
— Що не? — смънка тя.
— Защото… защото не е, по дяволите! — Мърморейки, той запрати още един камък над пътеката. Този път — право в целта.
Мрачният му израз леко се разведри.
— Нашият чичо Тони ще се ожени ли някога, Джеръми?
Момчето сви рамене.
— Предполагам. Повечето възрастни го правят. — Той замислено заподхвърля камъка в дланта си. — Защо питаш?
— Защото искам нова майка — момиченцето погали с пръсти вълнените рошави коси на куклата. — Искам някой да ме завива нощем и да слуша молитвите ми. Искам някой нежен и добър да ме гушне, когато си ожуля коляното на оная ужасна стълба. — Очите й отново овлажняха. — Бавачката е добра, обаче не е същото. И престилката й винаги толкова дращи. — Тя подсмръкна. — Протрива ми носа.
Пръстите на брат й силно стиснаха камъка. Детското му лице стана сурово.
— Дори чичо Тони да се ожени, новата контеса няма да ни е майка, Елспет. Тя ще ни бъде… — очите му съсредоточено се присвиха — …нещо като леля, предполагам.
А през ума му мина мисълта, че първото нещо, което ще направи новата контеса, е да опакова багажа на нежеланите си племенници и да ги изпрати при някой роднина от десето коляно, колкото се може по- далече от Севъноукс.
Но момчето не каза нищо на сестра си.
Не и когато тя вече бе преживяла такава загуба. Вместо това той ведро махна с ръка на юг, по посока на величествения Лондон.
— Няма значение. Чичо Тони е прекалено зает с лондонските развлечения, за да мисли за женене. — Джеръми не бе сигурен в точното значение на последната фраза, но тя го беше впечатлила, когато чу Кук да я казва на иконома.
Сестра му го смути с острия си, настойчив поглед.
— Що, Дже’ъми? Той не обича ли дамите?
— Защо — поправи я разсеяно брат й. — Разбира се, че обича дамите, Елспет — смъмри сестра си той. — Нали го видя оня път в плевника с вдовицата от Лондон?
Джеръми се намръщи, той и досега не разбираше причината за задъхания й смях, който скоро премина в тихо, пресекващо стенание. Тогава за миг се бе уплашил, че на жената й е призляло.
Беше решил да се промъкне и да погледне по-отблизо, но някакво неосъзнато чувство го спря. А и лицата на двамата, когато излязоха от плевника близо четвърт час по-късно, изглеждаха доволни и щастливи въпреки сламките, полепнали по гърбовете им.
Да, ще трябва да разпита чичо Томи за случилото се, реши Джеръми. Време беше да научи за тези неща. Та нали беше вече почти на десет години.
— Е, защо няма да се ожени?
— По дяволите, Елспет, откъде да знам? — сопна й се момчето и взе нов камък. Този прелетя поне на метър от белега в дървото. — Видя ли сега какво направи! Останах почти без снаряди!
Палецът на Елспет се настани в любимото си място. Личицето й се издължи.
В прилив на разкаяние брат й се наведе и несръчно я прегърна.
— Не плачи, глупавичката ми. Големите са толкова… така де, странни в тия работи. С часове бленуват, пишат стихове и се гледат като телета. А след това изведнъж разбираш, че са се разделили и хич не се и сещат един за друг. Мен ако питаш, просто си губят времето, да ги вземат дяволите.
Елспет ококори очи от това безпрецедентно нарушение на „доброто джентълменско поведение“, както би се изразила бавачката.
Палецът се изхлузи от зяпналата й уста.
— О, Дже’ъми, бавачката сигурно ще те пребие, ако чуе това.
— Е, значи трябва да вземем мерки да не го чуе, нали така? — стрелна я с дяволит заговорнически поглед момчето.
След миг двамата прихнаха, после се хвърлиха в прегръдките си и започнаха да се въртят, докато очите им не се напълниха със сълзи от смях, сложил край на всичките им разногласия.
Когато най-сетне се настаниха отново върху грубия дъсчен под, Елспет вдигна сините си замислени очи към небето.
— Всъщност аз знам, че чичо Тони обича дамите — призна си тя. — Даже мисля, че много ги обича.
Брат й се намръщи.
— Не е същото.
— Кое?
— Дамите.
Палецът отново беше измъкнат от устата на Елспет.
— Защо не?
— Защото дамите не са… просто не са същото като жените.
— Но…
— По дяволите, Елспет, не ме питай защо! Само това знам. Каза ми го вторият коняр. Дамите са за женене, а жените за… — Той смръщи чело. — Е, за онова шумно нещо, което чичо Тони правеше в плевника с вдовицата от Лондон. Тия неща са нещо различно — важно завърши той.
Ококорена, Елспет го гледаше с преклонение.
— Божке, Джеръми! Знаеш толкова много за мъжете и дамите… ъ-ъ, жените. Откъде…
Ала брат й бе дал достатъчно разяснения за един ден.
— По дяволите, Елспет, край на въпросите! — Хвърли още един камък от топящия се арсенал. Кварцовият снаряд разцепи въздуха, проблесна под слънчевите лъчи и удари бука с галещ ухото звук.
Ала Елспет не се отказваше лесно, дори след толкова впечатляващ изстрел. Босите й крачета си играеха с една провиснала върбова клонка.
— Изгубил си е ума по жената на чичо Хок, знаеш ли?
От устните на младия херцог се отрони изумено възклицание.
— Къде си чула това, дяволче?
Сестра му само се подсмихна и залюля крачета в топлия въздух.
Джеръми я сръга с лакът.
— Хайде, изплюй камъчето или ще те гъделичкам, докато се разкрещиш.
— Няма да го направиш.
— Ще го направя.
— Няма да го направиш!
— Ще го направя! — И за да й докаже, Джеръми се надвеси със заплашително готови пръсти.
— Спри! Ще кажа, ще кажа!
Погледът на Джеръми омекна.
— Предай се тогава, щурчо. Къде го чу?
Елспет срамежливо извъртя очи.
— Чух го, когато… когато бях в шкафа за бельо.
— Какво, за Бога, си правила там!
