Пухкавите ръчички на момичето притиснаха куклата.
— Криех се. А после… после щях да избягам — добиви предизвикателно тя.
— Какво? — бясно извика Джеръми. — Без мен?
Елспет подсмръкна.
— Беше миналият месец. Бях толкова самотна, а ти мислеше единствено за оня грозен оловен войник, който чичо Тони ти донесе от Лондон. — Пръстите й мачкаха косите на куклата. — Никога не се промъкваш да ме видиш, след като бавачката изгаси свещта. Никога не ме взимаш, когато ходиш за риба. И никога не искаш да си играем на рицари и дракони. Не и откакто нима херцог. — Долната й устна затрепери. Ти си доволен да забиеш нос в някоя прашна стара книга или да си губиш времето с конярите, или…
Джеръми свъси вежди с неприятното признание пред себе си, че упреците на сестра му съдържат голяма доза истина.
— Винаги имам време да поговоря с теб, пате. А следващия път, когато решиш да бягаш, по-добре ме вземи със себе си, защото инак ще те направя на бъз и коприва заедно със скривалището ти! Разбра ли?
Елспет послушно кимна, сразена от яростната му заплаха. Но само след секунда палецът й отново се измъкна от устата.
— Дже’ъми?
— Ъ?
— Какво значи бъз и коприва?
Тъй като и момчето не бе съвсем наясно относно значението, само изсумтя презрително.
— Хич и не питай, лудетино. Но имай предвид, че ще го направя и че много ще боли.
Децата легнаха на дъсчения под. Елспет отново беше налапала палеца си. Дълго време не помръднаха, замечтано загледани в прелитащите облаци.
— Дже’ъми?
— Сега пък какво има?
— Чичо Тони беше влюбен до носа си в лейди Рейвънхърст. — Елспет сбърчи чело. — Или май беше „влюбен до уши“. Не успях да чуя добре, защото сгъваха чаршафите.
Брат й зяпна.
— И в лейди Рейвънхърст ли?
Сестра му сериозно кимна.
— Втората прислужница го каза на втората камериерка. А после Кук ги шляпна и двете и им рече да не клюкарстват по адрес на господарите.
— Вярвам, че Кук го е направила. Боже, а ти къде беше по това време?
— В кухненския килер, разбира се. Какво означава „влюбен до уши“, Дже’ъми?
Брат й въздъхна. Имаше някаква представа за значението на този израз, но реши да не я споделя с малката любопитка. Всеки въпрос пораждаше нов, а навлизайки в темата, той вече не се чувстваше в свои води.
— Само, че харесваш някого.
Елспет се зае да оправя роклята на куклата и затананика.
— В такъв случай, аз съм влюбена до уши в чичо Тони — весело заключи тя. — Иска ми се той да ни беше баща.
— Той ни е чичо, глупаче. Не може да ни бъде баща.
— Да, ама изглежда също като татко. И името му е почти същото. Освен това баща ни не струваше, всички слуги го казват.
Джеръми бе дочул достатъчно клюки и подобно изявление не можеше да го завари неподготвен, ала не му стана приятно, че и Елспет го знае.
— Какво точно си чула да приказват слугите, Елспет?
Сестра му сви рамене.
— Че е лъжел на карти. Третият лакей спомена, че не си плащал дълговете от комара, че останал без пукнат грош и, че натиснал една от кухненските помощнички с кифла в пещта. Какво означава това, Дже’ъми?
— Няма значение — потресен изстена брат й.
Елспет започна заговорнически да шепти.
— Сигурно няма. Обаче Кук каза, че татко бил човек с големи пороци. Какво ли искаше да каже, Дже’ъми? — Малката й главичка се наклони на една страна. — Дали не е крал кифлички от килера като нас, когато ни наказаха да си легнем без вечеря? Дали третият лакей не е имал това предвид, когато спомена кифлата и фурната?
Очите на Джеръми изведнъж станаха студени.
— Сигурно нещо подобно, Елспет.
Лъжата прозвуча достатъчно убедително. Все пак през последните месеци Джеръми научи доста добре как се лъже.
Научи също как да скрива болката от неочакваните открития и нямаше да допусне Елспет да преживее същото.
— Няма значение. — Той погали разрошените й златисти къдрици. — Аз ще се грижа за теб. Ще се справим чудесно.
Елспет го награди със слънчева усмивка, съдържаща безграничната й вяра в неговите способности. После й хрумна нова мисъл.
— Ами ако чичо Тони никога не се върне? Ако отиде пак на онова място… Китай ли се казваше? Или на оная проклета война с подлия стар французин? Чакай, казваше се…
— Той е корсиканец, а не французин, Елспет. Освен това войната свърши. А чичо Тони вече никога няма да воюва, забрави ли? Каза ни го през нощта, когато се върна след… след…
Гласът на Джеръми замря в гърлото му, когато си спомни нощта, в която Тони бе пристигнал, кален и изтощен, от Бат. Прегърна децата и силно ги притисна до себе си.
И така те научиха, че майка им няма да се върне у дома. Никога.
След няколко месеца чичо им отново ги прегърна така и им каза същото за баща им.
Слава Богу, че имат чичо Тони, помисли си Джеръми. Без него животът им през последвалите месеци щеше да бъде непоносим.
— Спомням си — промълви тихо Елспет. Мушна юмруче в шепата на Джеръми. — Чичо Тони беше толкова мил. Обичам го много повече от татко, това е! — Горната й устна трепна. — Искам той да беше истинският ни баща.
— Не може да ни е баща — отчаяно повтори Джеръми. — Те са близнаци, глупаче. Това, че кочияшът Джем прилича на принца престолонаследник, когато си сръбне, не означава, че може да отиде в Карлтън Хаус и да повика кралската карета — добави надменно той.
Елспет се замисли върху казаното.
— Какво означава „когато си сръбне“?
Брат й изпуфтя:
— Няма значение, лудетино. И спри да си мислиш, че чичо Тони може да ни стане баща. Той ни е чичо. Ще трябва да се задоволим с това.
Елспет бавно и замислено засмука палеца си.
— Ама кога ще си дойде? — попита жално тя.
Джеръми сви рамене.
— След две седмици, както обеща. Нали никога не ни е лъгал?
— Само един път.
— Тогава трябваше да остане в Лондон, глупаче. По държавна работа, ангажименти с правителството и така нататък. Мислех, че разбираш.
Елспет само презрително изсумтя.
— Ти разбираш. Никога не съм казвала, че аз разбирам. — В отговора й се четеше цялото достойнство на петте й годинки. Внезапно една сълза се търкулна по мърлявата й бузка. След нея — втора.
Брат й тихичко въздъхна и прегърна треперещите рамене. Двамата дълго не помръднаха, черни и
