отчаяние, което видя в тях. — Както виждате, лейди Деламиър, аз не мога да ви бъда от полза. Разбира се можете да изпратите вашия адвокат, за да ми представи нужните документи. Ако бракосъчетанието е законно, ще трябва да уредим някои въпроси.
— Законно е — отвърна напрегнато младата жена.
Той се взря в лицето й със сурово изражение.
— Разбирам. Връзката беше ли консумирана?
Индия скочи на крака, по бузите й изби червенина.
— Как смееш да питаш подобно нещо?
— Длъжен съм. Вие твърдите, че сте ми съпруга, трябва ли да ви го припомням? Не е трудно неконсумираният брак да бъде анулиран. Ако обаче е консумиран или с наследници, работата ще бъде много по-объркана.
Лаконичният му отговор беше повече, отколкото бе способна да понесе.
— Объркана? Така ли мислиш? Аз те чаках! Претърсвах всяка каруца с ранени, която пристигаше в Брюксел. Бродех по пътищата призори и спирах всеки английски войник в отчаяното търсене на някаква вест. Седмица след седмица те очаквах. — Устните й затрепериха и помежду им се отрони задушен вопъл. — През цялото време стоях там и работех, грижех се за рани, чийто вид само ми бе непоносим. Но аз бях готова да изтърпя това, тъй като се надявах, че можех да науча нещо за теб от някой от войниците, за които се грижех. Понякога ми се струваше, че те виждам да се появяваш иззад облак прах с познатата дяволита усмивка на лице. И тогава ме обхващаше треската. Но дори в тези случаи не спирах да работя, докато един ден болестта повали и мен самата. — Лицето й бе побеляло като хартия. — Казват, че една нощ едва не съм умряла, милорд. Малко след това… — Очите й блестяха, истински извори на мъката. — Няма значение. Само ми кажи как можеш да ме гледаш и да наричаш нашето минало — нашия брак — объркани?
Девлин Карлайл изруга под носа си и се приближи към нея.
— Седни. Няма смисъл да…
Индия заби треперещите си юмруци в гърдите му.
— Не ме докосвай. — Беше на ръба на психически крах, чувстваше го. Но никога нямаше да покаже мъката си пред този груб непознат с лицето на мъжа, когото бе обичала. — Бяхте пределно ясен. Трябва… трябва да си вървя.
— Късно е, мадам. Останете тук и си починете още малко. След това ще повикам файтон. Точно сега не сте в състояние да ходите където и да било.
Младата жена го отблъсна с разперена длан; щом докосна гърдите му, потрепера при спомените, които я връхлетяха.
Спомени за топли, здрави мускули.
Спомени за силни ръце и нисък, гърлен смях.
И нежните, приятни до болка удоволствия, които й бе показал в една притихнала градина, обсипана с рози, докато наоколо един отчаян град се готвеше за война. Докато луната плуваше през кадифеното небе, те бяха вкусили от божествената наслада, като се опитваха с всички сили да отдалечат безмилостната зора, която съвсем скоро щеше да ги раздели.
Трепереща, Индия прогони спомените. Беше й прекалено трудно да ги понесе.
— Вече трябва да си вървя. Не ме задържайте, моля ви.
Усещаше ужасно напрежение в раменете си, докато опитваше отчаяно да се овладее. Торнуд настръхна.
— Съжалявам.
Дрезгавият й смях бе изпълнен с отчаяние.
— Съжаляваш ли? Каква полза от съжаления? — Отстъпи непохватно крачка назад. Погледна го с блеснали от сълзи очи. — Довиждане — рече тя. — Довиждане, Девлин Карлайл. Не идвай да ме виждаш. Не се опитвай да се свържеш никога повече с мен. Вече съм така мъртва в чувствата си към теб, както и ти към мен. Нямам друг избор, освен в крайна сметка да се науча да приемам този факт.
След това вирна брадичка и се отправи гордо към вратата.
5
През следващите два дни граф Торнуд изпрати пет съобщения за Индия в градския дом на херцогиня Кранфорд.
И получаваше обратно неотворени всичките си послания. Когато изпрати като посредник и управителя на своя бизнес, той също се прибра безславно, без да е изпълнил мисията си.
При всеки следващ неуспех настроението на младия мъж се влошаваше. Най-накрая реши да отиде лично.
Приемът му в никакъв случай не можеше да се нарече радушен.
Не, лейди Деламиър не приемала посетители.
Не, нямало да приеме писмено съобщение от граф Торнуд.
Не, нямало никаква възможност да говори с нея, обяви царствено старият иконом и затвори полираната дъбова врата в лицето на младия мъж.
Вбесен, той се отправи обратно към „Белгрейв Скуеър“. Щом тя искаше война, щеше да я получи. Щом се озова в кабинета си, извади перо и фина хартия и само след миг едрият му почерк започна да запълва страницата.
Посланието обаче не беше предназначено за Индия, а за Иън. Торнуд не обичаше нечестните игри, но не виждаше по какъв друг начин да се свърже с тази вироглава жена, която на всичкото отгоре му бе съпруга. А с нея щеше да се свърже на всяка цена, тъй като бурната среща в кабинета му го бе разтърсила по-силно, отколкото му се щеше да признае.
Миналото си беше минало, беше си казал мрачно той, но голите слова не можеха да прогонят от съзнанието му образа на Индия Деламиър, на бледото й лице и треперещи ръце.
Нито пък да го освободят от странната, тъпа болка, която глождеше и денем, и нощем сърцето му.
Улиците около „Белгрейв Скуеър“ бяха осветени от луната и потънали в тишина; само от време на време се чуваше тракането на някой самотен екипаж. В този момент вратата към кабинета на граф Торнуд се отвори със замах.
— Какво искаш от мен?
Пред него, настръхнала и яростна, стоеше Индия Деламиър, с пламнали бузи.
— Щастлив съм да разбера, че си получила писмото ми. Нека да ти помогна да свалиш пелерината си.
Младата жена сграбчи тъмносиньото кадифе.
— Не е нужно, тъй като няма да стоя дълго. — Отметна ядосано върху раменете си подплатената с коприна качулка. — Помолих те да ме оставиш на мира, но ти отказа. Каква игра играеш?
— Не играя никаква игра — отвърна напрегнато Торн. — Просто исках да се уверя, че… че си добре.
— Дори превъзходно, благодаря.
— Защо не изпрати твоя управител да се види с мен?
Индия повдигна рамене.
— Ще ви уведомявам за решенията си, когато му дойде времето. А сега, милорд, свършихте ли вече?
— Още не.
Пръстите му обвиха несъзнателно китката й, както бяха сторили преди три дни. Нима бяха изминали само три дни? Струваше му се, че от предишната им среща го делеше цял един, изпълнен със студенина, живот.
— Да остана, за да бъда подложена на онзи обиден разпит ли? По-добре да не го правя. Казал си на
