След като баба й и Торнуд излязоха от голямата сводеста оранжерия, Индия изпълзя от скривалището си. В този момент по лицето й повя хладен ветрец. Тъй като прозорците и вратите на помещението винаги се затваряха грижливо, за да не пострадат любимите орхидеи на херцогинята, студеният полъх изненада младата жена.
Намръщена, тя тръгна по един дълъг стъклен коридор, който водеше към задната част на къщата; там най-после откри източника на течението. Два от задните прозорци, обикновено внимателно заключвани, бяха зейнали. Щом се приближи до тях, надникна навън, към комините. В този момент й се стори, че нещо помръдна надолу по покрива, в сянката на един комин.
Индия замръзна и заоглежда по-внимателно повърхността на покривите; движението обаче не се повтори. Най-сетне успя да убеди себе си, че всичко е било плод единствено на въображението й. Но когато се обърна, за да се върне, забеляза върху пода безупречен отпечатък от обувка с пясък по краищата. Същият пясък се бе посипал и на други места, в това число и върху парапета на прозореца.
Мускулите на ръцете й се стегнаха. Значи не беше достатъчно, че Торнуд бе измъкнал плановете й от херцогинята! Нима беше изпратил също така и човек да я шпионира в дома на баба й?
Крехкото стъбълце на виолетката в дланта й се счупи под неволния натиск на напрегнатите й пръсти. Нямаше да позволи да бъде следена от Девлин Карлайл. Нямаше да позволи да се бърка в живота й. Не и след като й бе дал да разбере пределно ясно какви бяха чувствата му към нея.
Погледът й потъмня, придоби дяволито изражение. Торн очакваше да я види във Воксхол, облечена като овчарка, нали така? Е, тя пък щеше да се погрижи да му осигури една-две изненадки.
Трескавата дейност през следващите няколко часа накара Индия да забрави за отпечатъка и за отворения прозорец. Костюмът й за празненството все още не беше завършен и шивачката бързаше да пришие златен ширит към ниското деколте и прозрачните издути ръкави. Прекрасната рокля бе от най-фина коприна и щеше да предизвика истински скандал, ако се облечеше без нищо друго.
Тази тънка материя била последният вик на модата, уверяваше я модистката, а никой не можеше да измисли по-стилна дреха с по-голям вкус от властната Мадам Гре.
Докато се оглеждаше пред голямото огледало, Индия внезапно помисли какво би казал Дев, ако я видеше в тази рокля с вдигната коса, която се спуска като водопад от къдрици, и лице, предизвикателно прикрито с червена атлазена маска. Той, разбира се, очакваше тя да бъде със синя маска и да бъде облечена като овчарка.
За този костюм вече не можеше да става и дума. Индия нямаше намерение да улесни намесата на Торн. Не, тя щеше да бъде Нефертити, властната царица на Египет. Усмихна се, загледана в прозрачната рокля в бяло и златно, която обгръщаше безупречно стройното й тяло. Екзотичният вид се подсилваше от едното голо рамо.
Шивачката се отпусна върху стола с въздишка.
— Мадмоазел е прекрасна. Тази вечер в краката ви ще паднат много мъже. Наистина това колие е бляскава идея.
Младата жена прокара пръст по пищния чоукър с мъниста лапис и златни амулети с египетски йероглифи на тях. Колието й бе подарено от един жесток бедуински принц, който се бе надявал да я направи седемнайсетата си съпруга. Това предложение не се стори особено забавно на баща й, херцога, тъй като по това време Индия бе едва на дванайсет години. В интерес на дипломацията обаче бяха разменени подаръци и коне. Това бе сложило за известно време край на разприте и през същата нощ бяха напуснали лагера на бедуините като големи приятели.
Лейди Деламиър докосна тежките мъниста лапис, като се усмихваше замислено. Принцът й бе казал, че тя ще стане жена над жените и никой мъж няма да може да й устои. Запита се дали думите му бяха верни. И ако бяха верни дали желаеше да плени Девлин, или с тези приготовления просто искаше да му плати за мъката, която й бе причинил.
Нито един от тези въпроси не допринесе за спокойствието й.
Раздразнено пристегна корсажа на роклята, която имаше смущаващото свойство непрестанно да се смъква по-ниско, отколкото й харесваше. Прекрасно бе да си модерна, но тя бе привикнала към семплия провинциален живот и разходките в старите ризи на брат си. Фактът, че гърдите й бяха разголени до такава степен, я караше да се чувства неудобно.
— Наистина сте олицетворение на съвършенство, миледи — увери я модистката. — Ще подлудите от възхищение господата.
Индия обаче желаеше да подлуди само един от тях. Сега обаче нямаше да мисли за това.
Върна роклята на шивачката, за да направи последните промени. В този момент на вратата се почука. Сега, след като вторникът бе минал, Бийч говореше отново. Младата жена се усмихна на невъзмутимия слуга, който работеше в тази къща от години и надзираваше живота на поколения Деламиър с желязна ръка.
— Страхувам се, че лорд Торнуд смята всички ни за побъркани — рече тя. — Странно, никога не бях мислила за нас, че сме ексцентрични.
Икономът погледна неодобрително.
— Страхувам се, че графът едва ли е в състояние да прави преценки за членовете на вашето семейство, миледи.
Индия залепи пъргаво целувка върху слабата буза на домоуправителя. Той се изчерви леко и после се изкашля.
— Извинявам се, че ви притеснявам, миледи, но три деца долу искат да говорят с вас. Както разбрах били повереници на Торнуд.
Младата жена се засмя от сърце.
— Тук, и тримата? Какви калпазани. Но са постъпили чудесно. Разбира се, че ще ги приема. Бийч, би ли бил така добър да помолиш мисис Харисън да донесе от ореховата си торта? Ще свърши прекрасна работа, тъй като те изглежда са гладни непрекъснато.
Икономът кимна. Днес това нямаше да бъде проблем, тъй като готвачката също бе възобновила нормалния си ритъм на работа. Тогава старият слуга се изкашля.
— Да, Бийч? — попита младата жена.
— Страхувам се, че има един проблем, миледи. Сигурно си спомняте, че днес е сряда.
— Гръм и мълнии! — възкликна спокойно Индия със съзнанието, че езикът й нямаше да изненада домоуправителя. — Това значи, че в кухнята няма да се пали огън в памет на кончината на сестрата на готвачката.
— Точно така.
Очите на лейди Деламиър проблеснаха; така ставаше всеки път, когато се налагаше да прибегне до съобразителността си.
— Тогава ще трябва да запалим старата готварска печка в оранжерията и аз лично ще направя чай.
Старият слуга очевидно бе скандализиран.
— Но, миледи, това не е прието.
— Глупости, Бийч, никога не съм си падала по церемониите. Моля те, погрижи се да я пренесат в далечното крило.
— Добре. Но аз ще остана до вас, за да бъда сигурен, че няма да подпалите цялата къща.
— Ужасен тиранин си, знаеш ли това, Бийч?
В отговор домоуправителят само подсмъркна.
— Впрочем, забеляза ли, че два от прозорците в оранжерията са отворени? Някой работил ли е в килера тази сутрин?
— Аз поне не знам. Ще попитам лакеите, миледи. Ще разбера скоро, ако някой от тях не си върши както трябва задълженията.
