— Не съм го докарал аз. Онези грубияни ни спряха насред пътя и опитаха да откраднат коня.
— Туй й лъжа — опита да протестира Колтън. — Наех момъка да язди коня, а хитрото змийче после направи опит да го открадне от мен.
— Започваш да ме интригуваш, момче.
Върху палубата падаше дълга сянка и разсичаше Индия и подскачащото животно. Нещо в тази тъмна ивица я накара да потрепери. Лейди Деламиър се намръщи и опита да различи чертите на мъжа край мачтата.
Черна коса, завързана отзад на опашка — нещо напълно демоде. Черна превръзка на едното око. Смугла кожа, полускрита от мръсотия и гъста брада. Прикова като омагьосана очи върху златната халка, която се поклащаше на ухото му.
Младата жена преглътна мъчително.
— Чий точно е конят, когото имам честта да гледам в момента?
Гласът му беше звучен, със силен акцент и приковаваше вниманието.
— Аз съм… Джеремая.
— Джеремая кой?
— Ъъ, Фрогет, Ваша светлост — прибави тя. — Но, както казах, конят не е за продаване. Тези негодници опитаха да го откраднат от мен.
Уил Колтън веднага си проправи с рамо път през тълпата.
— Туй й лъжа, ваша светлост. Крадливият хлапак просто яздеше по моя поръчка животното от Лондон. И му платих добре за таз’ работа, освен туй.
— Той е този, който лъже! — възпротиви се Лейди Деламиър.
След минута вече се бе разгорял разгорещен спор. Неговият край сложи пистолетен изстрел, който огласи „Циганката“.
— Достатъчно — изръмжа капитанът. — Лесно ще разберем дали конят е откраднат. Слез от него, момче.
Индия се плъзна от седлото, но не изпусна от пръстите си гривата на животното.
— Сега се отдалечи от него.
Колтън отстъпи назад, като се намръщи.
— Вие, сър, повикайте коня.
След моментно колебание Уил вдигна мръсната си ръка.
— Тук, ъъ, приятелче. Ела при мен, ела като добро момче.
Големият кон вдигна глава и изцвили, без да помръдне.
— А сега ти, момче.
— Ела, скъпи — повика го тихо Индия. — Сладкият ми той. — Скопеният жребец затанцува по палубата и тръгна след нея, като я побутваше лекичко. — Хо — извика тя, но животното продължи да върви, като я тикаше към човека край мачтата. — Престани, лошо създание такова!
Но конят очевидно имаше нещо наум. Миг по-късно младата жена бе притисната към високата, сериозна фигура.
Дъхът й секна. В корема си усети твърд изпъкнал мускул. Бузите й пламнаха от ниския смях на пирата. Опита да отстъпи, но откри, че ръцете му са я обхванали здраво през кръста.
— Voyons5, нощта започна да става интересна.
Главата й бе извита назад. Фенерът се издигна над нея.
Капитанът изруга тихо, приглушено.
— Пъркинс?
— Да, капитане?
— Отведи коня и го разтрий добре — нареди сурово Французина.
— Няма да си тръгна! Не и без парите ми! — изрева Колтън. — Моите хора няма да пуснат животното.
Пиратът махна с ръка, сякаш да отпъди муха.
— Отведи и този човек, Пъркинс.
На палубата се разгоря битка. Индия се възползва от настъпилия хаос, качи се върху Ханибал, решила да прикрива Фрогет, докато се измъкне от кораба.
Такава възможност обаче така и не й се отдаде.
Силни ръце я обхванаха през кръста. Някой я вдигна от коня и я преметна върху мускулестото си рамо.
— Пусни ме… пиратска отрепка такава!
Протестите й бяха посрещнати с басово подсмиване.
— Той няма да ви свърши никаква работа! Само аз мога да яздя Ханибал. Ще те хвърли в цял ръст в мига, в който го докоснеш по гърба.
— О, не, аз успявам да се разбера с животните… и с хората.
Нещо в този студен, звучен глас накара кръвта на младата жена да потече по-бързо. Започна да се бори яростно; в това време силните ръце на Французина се плъзнаха по гърба й и обгърнаха хълбоците й.
Внезапно дългите му пръсти спряха да се движат. Последва псувня.
„Мили Боже, не може да е разбрал! Не и след такъв кратък контакт!“
Някъде в мрака се чу острият крясък на чайка. Пред луната плуваха парцаливи облаци.
На лейди Деламиър всичко това й намирисваше много лошо.
Но не можеше да позволи на този мръсен пират да забележи страха й.
— Пусни ме! Няма да видиш добро от него, казвам ти.
Сега вече всички присъстващи на палубата бяха замлъкнали и наблюдаваха как техният капитан се бори с нахакания новопристигнал.
— Престани да се съпротивляваш — изсъска Французинът.
— Как не!
Похитителят й понижи глас.
— Искаш ли да разкрия коя си пред всичките си хора? И то веднага, скъпа?
Гласът му прозвуча медено.
„Той знае. Мили Боже, разкрил ме е!“ — едва не изписка младата жена. Какво щеше да прави сега?
В този момент палубата се залюля. Някой я блъсна и я помъкна като чувал с овес.
— Пази коня, Пъркинс. Никой да не го докосва, докато не изясня фактите около него. Несъмнено няколко удара с моя колан ще накарат момчето да изплюе камъчето.
— Само се опитай — изсъска Индия, докато риташе като побесняла.
— О, може да разчиташ на това. Точно това възнамерявам да правя с теб, скъпа, да те бия. Или може би е по-добре да кажа „лейди Деламиър“? — изсъска в отговор дрезгавият му глас.
23
— Проклет крадец! Скапан мошеник!
Гневните крясъци на младата жена отекваха по палубата. Яростта й обаче беше само начин на самозащита. Пиратът знаеше както нейния пол, така и самоличността й. Какво щеше да направи сега с нея?
Изправена пред проблем, Индия направи онова, което винаги бе правила откакто можеше да ходи. Последва примера на двамата си обични и изключително непокорни братя.
Вдигна юмруци и се приготви за бой.
— Стой далеч от мен!
Французина затвори вратата на кабината и спусна резето.
— Не се приближавай! В противен случай ще съжаляваш, предупреждавам те!
Високият се обърна бавно и подпря гръб на вратата, кръстосал ръце пред широката си гръд. Единствената свещ премигваше върху орнаментирания, обкован с месинг скрин, така че брадатото му лице оставаше в сянка.
