оставих сама в един непознат град. С дете, с моето дете… — Отмести поглед. — Какво чудовище трябва да съм? — Поклати глава. — Защо не почаках? Защо не си наложих да издържа, докато се върна у дома след битката? Моята слепота и невъздържаност доведоха до смъртта на сина ни. Нашия син.
Кокалчетата на пръстите му, които стискаше, побеляха.
— Недей, Дев. Не съжалявам нищо от случилото се в Брюксел — възкликна буйно Индия. — Беше късмет, че се върна при мен. Не се опитвай да поемеш върху твоите рамене тежестта на направения избор.
— Как можеш да ме гледаш, без да изпитваш омраза, когато съм пропуснал толкова много, толкова много? Всичко, което има значение. — Ръката му се плъзна по стройната й талия. — Пропуснах да те видя бременна с моето дете. Пропуснах да видя радостта и щастието, които си излъчвала, когато си наедрявала ден след ден. Пропуснах да видя и едно момченце с умен поглед, което се усмихва, докато ти го държиш в обятията си. И заради какво? — Изсмя се горчиво. — Заради някакви безсмислени понятия за чест и родина, която се интересува повече от златни гвинеи и шумни паради, отколкото от своите герои — изръмжа той.
— Ти имаше своите задължения, а аз — моите. Не можеш да се върнеш и да промениш това.
— Само ако можех! — Дев сведе поглед към подредените дрешки. Взе една малка ризка; очите му блеснаха. Когато се обърна, слънцето бе превърнало косите на Индия в лъскава червеникава маса, а лъчите му се пречупваха в сълзите на лицето й. При тази гледка дъхът на Карлайл секна. — Искам още един шанс, Индия. Искам теб. Искам това. — Допря уханния лен на бузата си. — Искам дом, изпълнен със смях и деца. Макар да се страхувам, че няма да бъда добър баща. — Усмихна се криво. — Не може да се каже, че съм имал нормално детство. Баща ми беше непоправим комарджия, а майка ми беше… — Изкашля се. — Може би е по-добре да не я назовавам с подходящото име.
— Ти няма да си такъв.
— Няма ли? — засмя се горчиво той. — Ужасно се страхувам, че никога няма съумея да пусна корени някъде. Ами ако открия, че не съм добър баща или съпруг? Ами ако побягна като най-големия страхливец?
— Тогава и аз ще побягна с теб. Не забравяй, че познавам по-голямата част от Туркестан. А и онзи бедуински вожд, който би бил много щастлив да…
— Разбрах какво искаш да кажеш — отвърна мрачно Торн.
— Но аз не искам него. Искам теб.
Младата жена се взираше в очите му, изпълнена с желание, с нужда.
Внезапно двамата се озоваха в някакъв свят, в който имаше само желание.
— Предупредих те, Дев — прозвуча нисък и дрезгав гласът й. — Никога не съм обещавала да направя това по-леко за теб.
Вдигна длани към гърдите му и ги плъзна в отвора на ризата, върху издадените мускули.
— Действай още малко в този дух, скъпа, и аз ще…
Индия се потърка в тялото му.
— И какво ще направиш?
Едно мускулче на челюстта му потрепна, когато видя глада в погледа й.
— Мисля, че ще ви дам всичко, което поискате, миледи.
— А аз искам това.
Лейди Деламиър се надигна на пръсти и прокара език по ухото му.
Ръцете на Дев се вкопчиха в меките й бедра, докато се вслушваше в шепота й.
— Мили Боже, Индия, ще умра в страдания ей тук в краката ти.
— Не можеш да умреш от онова, което предложих — намръщи се тя. — Поне аз мисля така. Никога не съм опитвала, разбира се, но подозирам, че доста мъже биха били щастливи да ми покажат как да…
Карлайл я притисна към гърдите си; изражението му беше заплашително.
— Не искам да слушам за другите мъже, които са влюбени в теб. Не захвърляй в моето лице собствената ми глупост. За мен ти си единствената от мига, в който те видях на онази кална брюкселска улица.
— А прочутият речен пират?
— Никога не е бил толкова прочут, колкото изглеждаше. И това бе само една роля, една от многото, които съм се научил да играя в скапания си хамелеонски живот. Единствено ти имаш тайнствената способност да проникваш отвъд моята фасада и да откриваш истината за мен.
Младата жена приведе глава и прокара устни по топлата кожа на врата му; трепета, който предизвика, я изпълни с неописуема радост.
— В такъв случай ми го докажи. Искам да усетя как сърцето ти бие до моето. Искам да видя очите ти да ослепяват от желание. И тогава искам да те усетя слят с мен. Докато ме обладаваш.
Девлин простена. Ръцете му трепереха силно, когато я целуна.
Не стигнаха до леглото, където бе спал Чарлз II. Торн я вдигна и я постави да седне върху най-близката стабилна повърхност, която по една случайност се оказа голямата дъбова маса.
Нямаше значение, че върху нея бе подписана Магна Харта. В момента те пишеха своята собствена история, история от по-личен характер, върху полираните дървени дъски.
Оградени от облак черен поплин и прасковен атлаз, те се бореха със слоеве от нежелани дрехи.
— Дев, не мога… не мога да дишам.
— Нито пък аз, скъпа. — Отметна широкия колан на роклята й, вдигна единия й крак върху кръста си и плъзна нагоре фустите й; погледът му потъмня при вида на млечнобялата й кожа. — Тук ще бъде, ma mie. Не мога да чакам. И без това ми се струва, че чакам вече цяла вечност.
— Да, тук. Веднага.
И го направиха тук, начаса. Индия го посрещна насред път — гореща женска страст с твърдо мъжко желание. Дланите й се вкопчиха в раменете му и тя го привлече по-дълбоко в себе си.
— Doucement15, красавице! — рече дрезгаво той. — Ако действаме така припряно, ще ти причиня болка.
Но младата жена гореше от всяко негово докосване, гореше от месеците, изпълнени с фантазии и суровата реалност на изминалата нощ. Кръвта на Деламиърови гореше във вените й и не оставяше никакво място за търпение.
— Дай ми бъдеще, Дев. Тук, на тази огряна от слънцето маса, помогни ми да имам друго дете. Той също щеше да иска това от нас, струва ми се.
Дрезгавата й молба проряза Торн. Ръцете му я стиснаха още по-силно и той проникна още по-дълбоко. Усети как тя го обхваща като във вакуум. Целуваше лицето й, дланите, шията, като опитваше да запази хладнокръвие.
В този момент ръцете й се плъзнаха надолу и го обхванаха и той вече бе напълно в нейна власт.
Затвори очи. Ръцете му трепереха, когато я постави да легне, като се движеше бързо и дълбоко, толкова дълбоко, колкото може да проникне изобщо един мъж.
И двамата бяха изгубени, изгубени за всичко друго, освен за желанието, което се вихреше свободно и неограничавано. Младият мъж шепнеше непрестанно, думи, които боготворяха красотата й и се възхищаваха на дивия й кураж. Обичаше я не само с тялото и сърцето си, но и със своите слова.
И наградата му бе пълното й отдаване.
Усмихна се мрачно, когато почувства, че тя се напрегна под него, изви гръбнак и се вкопчи в раменете му. После дишането й се успокои и той я понесе отново към главозамайващи висини, към вълшебни пейзажи.
Индия потръпна, когато се върна отново към спокойното каре от слънчева светлина в спокойната стая в едно спокойно кътче на Норфолк. Отвори очи, унесени и замъглени от желание и присви решително устни.
— А сега е твой ред, немирник такъв. Вече се наситих на чара ти.
Раздвижи се, все така долепена до него, а ръцете й правеха мъчителни, невероятни неща с всичките му мускули.
Торн потрепваше при всяко едно еротично движение.
— Исках да ти покажа колко съм сериозен. Исках да ти покажа колко добре мога да раболепнича.
Очите на лейди Деламиър блеснаха, когато огледа слетите им тела.
