— Сега, след като хванахме трима от бандата, скоро ще открием и останалите. Те не са от онези, които си държат езика зад зъбите. Освен това вече имаме още един ориентир. Разбрахме, че имат особен белег на дясната китка.
— Изгряващо слънце — прошепна замислено младата жена. — Аврора.
— Много си съобразителна, съпруго моя. Имаш вроден нюх за тези неща.
— Трябва да го запомня. Ако не ми запълваш както трябва времето, може да изчезна в изпълнение на една или друга мисия.
Изражението на Торн стана сериозно.
— Няма да направиш подобно нещо, ако ти е мил животът. Край на нощните походи и вземането на интервюта от речни пирати, предупреждавам те.
— Дори ако са много красиви ли? Дори ако си нараняват рамото, като прелитат на палубата, за да опитат да ме спасят от проблеми, които съм си създала сама?
Девлин я изгледа замислено.
— Струва ми се, че можем да уредим нещо, ma mie. Ти допадна на екипажа на „Циганката“. Може да успеем да поплаваме с тях надолу по реката. — На устните му заигра усмивка. — Ако условията са приемливи, разбира се.
Индия прокара леко пръст по рамото му.
— О, подозирам, че условията могат да бъдат изключително приемливи.
Бяха почти в края на мраморния коридор, когато от един от салоните в задната част на къщата се дочу зноен смях.
Младият мъж замръзна. Потърси погледа на своята любима.
— Това не може да е…
Но беше точно тя. В същия този момент лейди Хелена Марчмънт седеше до херцогиня Кранфорд и отпиваше деликатно чай от изключително фината си чаша от севърски порцелан.
— Да се връщаме — прошепна Карлайл. — Ако побързаме, изобщо няма да ни види.
Но вече беше късно.
— А, ето ви и вас — каза херцогинята и се изправи царствено. — С лейди Марчмънт точно говорехме за вас. — В проницателните й сини очи пламнаха дяволити искри. — Казах й колко щастливи ни направи съобщението за предстоящата ви женитба.
Лейди Хелена гледаше с непроницаемо изражение двете фигури до вратата.
— Новината ме изненада доста, но предполагам, че в случая е проговорил войникът в лорд Торнуд. Напълно по военному — набелязваш целта, планираш акцията и се спускаш напред, без да се замислиш.
— Това се оказа доста резултатно за нас в Брюксел — прошепна Дев, като сведе поглед към своята любима и й се усмихна. — Струва ми се, че сега отново проработи успешно.
Графинята се изправи сред облак от дантела и атлазени панделки.
— Не искам да досаждам. Дойдох от Лондон, защото бях загрижена за децата. Донесох подарък за Алексис, ако е възможно да я видя.
След като погледна към Торн, лейди Кранфорд кимна.
— Мисля, че ще я намерите в розовата градина. Играеше на криеница с Иън и другите двама палавници.
Хелена Марчмънт се усмихна на Индия.
— Желая ви много щастие — прошепна тя, преди да се обърне и да отвори френските прозорци.
Тежкият й парфюм увисна във въздуха, където остана дълго след като бе излязла да търси момиченцето.
— Питам се какво е искала?
Лейди Деламиър се взираше замислено в отдалечаващата се фигура на посетителката.
— Искала е да види теб, разбира се — отвърна решително баба й. — И да разбере дали все още има някакъв шанс с Торнуд. — Ъгълчетата на очите й се присвиха. — Надявам се, че не съм отишла прекалено далеч в разгадаването на положението?
— Бяхте убийствено точна, както винаги — отговори сухо младият мъж. — Виждам, че сред членовете на това семейство трябва винаги да бъда изключително внимателен. — Погледна навън към градината. — Предполагам, че няколкоминутният разговор с графинята няма да навреди на Алексис. А след това ще я отведа.
— Не е добре да изнежваш момичето, знаеш ли — обади се твърдо херцогинята. — Вярно, че е преживяла много, но спомените избледняват бързо. Съветът ми е да не се отнасяш към нея по по-различен начин, отколкото към другите двама.
— Струва ми се, че имате право — отговори бавно Дев. — Въпреки това нещо в тази жена ме прави неспокоен.
— Да, Чилтън, какво има? — Възрастната жена вдигна поглед към иконома, който влезе в стаята. — Да не би някоя друга разочарована дама да желае да се види с Торнуд?
Верният слуга поклати глава.
— Това съобщение пристигна току-що от Лондон, ваше височество. Адресирано е до лорд Торнуд. Каретата чака отвън отговора.
След като Карлайл прочете посланието, челото му се набразди от загрижени бръчки.
— Трябва да се връщам — заяви рязко той.
Индия изгуби способността си да се движи.
— Това има ли нещо общо с…?
— Точно така — изръмжа Торн. — И докато тази работа не бъде доведена до край, няма да имаме мира. — Обхвана дланите на своята любима и ги стисна силно. — Ще се върна колкото мога по-скоро. Това не е по мой избор, трябва да разбереш.
Младата жена успя да изобрази нещо като усмивка на лицето си.
— Знам това. В теб ли е… изгубената стока?
— Цяла-целеничка — отвърна Девлин, като усети скрития в ботуша си диамант.
— Ще кажа на готвачката да ти опакова нещо за обяд. Страхувам се, че ще го пропуснеш.
— Но се чувствам напълно задоволен, миледи — усмихна се хищно Карлайл.
Индия притисна пръстите му в своите.
— Върни се при мен, Дев. Губих те вече два пъти; не искам да те изгубя отново.
Съпругът й я целуна страстно, с цялата си душа. Когато се отделиха един от друг, и двамата бяха задъхани.
— Никога вече няма да ме изгубиш. Дори и да искаш — заяви дрезгаво той.
Частният секретар на херцог Уелингтън чакаше спокойно в тъмната карета. Беше спретнато облечен; беше много внимателен в това отношение, както впрочем и във всяко друго. По принцип всичките му планове бяха безупречни.
Опипа добре скрития под пелерината си пистолет и се усмихна. Този път в замисъла му нямаше да има никакви пукнатини. След часове херцог Уелингтън щеше да бъде мъртъв, диамантът, известен като „Аврора“ — в неговите ръце, а императорът на Франция можеше да се отправи отново към трона си.
Торнуд отвори вратата на файтона.
— А, Стивънс, ти ли си? Нямаше нужда да идваш лично, наистина нямаше нужда.
— Негово височество искаше аз да ви покажа новите рапорти. Освен това има още няколко неща, които мисля, че той не би желал да споменавам пред вас, но аз реших, че би трябвало да ги знаете.
Младият мъж се настани с лекота в каретата и пусна чантата на срещуположната седалка.
— Какви неща?
— Четирите последни заплахи за живота му, например.
— Не ми е казвал нищо по този въпрос.
Адютантът на генерала кимна.
