Алексис се извиваше конвулсивно, завряла лице в полата на своята приятелка.
Херцогинята се намръщи и погледна внучка си.
— Сиви хора ли? За какво говори тя?
— Ще ти обясня по-късно, бабо.
В този момент през френския прозорец се появи още една фигура.
— Лейди Деламиър, трябва да поговоря с вас. Не, обръщам се с гореща молба към вас.
Някаква жена в семпло пътническо наметало стоеше на прага, като кършеше ръце. Зад нея бе застанал Албърт, лакея, който бе дошъл от Лондон.
— Сега може би не е най-подходящият момент — отвърна дипломатично Индия, но въпреки това непознатата влезе в стаята.
— Това е свързано с мис Алексис. Става въпрос за онази ужасна лейди Мърчмънт. Работих при нея шест месеца и всяка секунда бе истинска агония. Тя говори и върши такива ужасни неща, а сега планира нещо още по-ужасно, уверявам ви. Но повече не ме интересува, избягах и се отървах от всички тях. И трябва да ви кажа, тъй като ние с Албърт…
Лицето на младата жена поруменя.
Лакеят пристъпи напред, като изпъчи рамене.
— Ние искаме да се оженим, миледи, и това е факт. Казах на Елиза, че няма да имате нищо против нашето желание, тъй като вие не приличате на лейди Марчмънт. Но Елиза иска да сподели нещо и по-добре да го направи сама.
Ръцете на неговата годеница трепереха.
— Аз бях тази, която ви донесе онези заплашителни писма, миледи. Знаех, че лейди Марчмън замисля нещо лошо за вас и не можах да измисля друг начин да ви предупредя. Тя не ме изпуска за момент от очи, разбирате ли. С Алберт се срещахме само когато тя ме изпратеше за свърша нещо. Но аз го помолих да остави онези писма и той го направи, нали има добро сърце. Той не знаеше какво пише в тях, кълна се.
„Поне тази загадка се разреши“ — помисли Индия. Усмихна се на притеснената посетителка.
— О, съмнявам се, че ще уволним Албърт през следващите двайсет години. Той е прекалено изпълнителен, за да направим подобно нещо. Колкото до вас, Елиза, сигурна съм, че ще намерим място и за вас, или тук, в Суолоу Хил, или в къщата ни в Лондон. Бихте ли желали?
— О, мис, ще го направите ли? Бихте ли го направили, след като ви измамих така?
— Вие опитахте да ме предупредите, Елиза. Как мога да ви се сърдя за това?
Алексис потърка бузите си.
— Работили сте за лейди Марчмънт, така ли? Тя е зла, точно както си мислех, нали?
Младата жена закима усилено.
— Всичко, което казахте за нея, е вярно. Мисля, че сте много умна, щом сте го забелязали. — Погледна към Индия. — Винаги съм искала да работя като гувернантка, миледи. Помислих си, че може би…
В гласа й прозвуча копнеж, но не довърши мисълта си.
Лейди Деламиър се засмя.
— В интерес на истината, познавам трима немирници, които имат нужда от твърда, но любяща ръка.
Младата жена се усмихна на момиченцето и протегна ръка към нея.
— Е, в такъв случай, мис Алексис, защо да не видим с какво можем да помогне на готвачката в кухнята? Мистър Албърт ще ни покаже пътя.
Индия проследи смаяно с поглед детето, което последва охотно новата си приятелка, забравила новата травма от последните часове в желанието си „да помогне“ на готвачката, като опита някои от прекрасните й творения.
— Но къде се забави Иън? — обърна се към баба си младата жена. — Помолих го да отиде да види какво става с Девлин и каретата. Все още не се е върнал, а вече мина четвърт час.
Херцогинята кимна.
— Това не е в стила на брат ти — заяви отмерено тя. — Може би момиченцето имаше право. Може би наистина има причина да се тревожим…
Стивънс насочи пистолета си към гърдите на Дев.
— А, сега, Торнуд, надявам се, че ще ми дадеш този диамант.
— Щях да бъда истински глупак, ако го направех. Несъмнено ще ме застреляш веднага, щом го сторя.
Младият мъж говореше с усилие равно, тъй като раната в ръката му, резултат от първия изстрел на секретаря, го болеше много.
— Но аз ще ви застреля така или иначе, лорд Торнуд. Няма да има никаква разлика, както и да постъпите.
Край каретата се чу чаткане на копита. В прозореца на колата се появи лицето на Иън.
— Всичко наред ли е при вас? Индия беше притеснена и ме помоли да…
Пелерината се плъзна по ръката на Стивънс. Очите на лорд Деламиър се разшириха при вида на дулото.
Чу се изстрел и един куршум го одраска бедрото. Силата на изстрела го повали на земята и той се търкулна, свит на топка.
— Жалко за брата на Индия — усмихна се ледено адютантът на Уелингтън. — Но ние не желаем да ни се месят, нали, Торнуд?
Дев не отговори. Полагаше усилия да стои с изправен гръбнак, докато кръвта напояваше все по-голяма част от ризата му. Съзнаваше обаче, че сега бе единственият му шанс да се измъкне.
Внезапно се хвърли напред, блъсна спътника си в единия край на файтона и изби пистолета от ръката му. Обърна се, изруга, отвори вратата и се приготви да скочи, макар точно сега да се движеха в галоп.
Този миг колебание го погуби.
— Ще си платиш за това, Торнуд — изръмжа Стивънс.
И ботушът му се стовари върху хълбока на младия мъж.
Индия се изправи рязко.
— Отивам при тях. Нещо не е наред, бабо, чувствам го.
— Но те имат повече от половин час преднина. Дори с Ханибал никога не би могла да ги догониш.
Погледът на лейди Деламиър попадна върху яркооцветения балон. Повдигна полата си и под нея се видяха бричовете, които бе сложила още щом бе заподозряла някаква неприятност.
— Но аз ще отида с балона, разбира се.
Херцогиня Кранфорд се намръщи и отиде да повика Конър Маккинън.
— Моята вироглава внучка тръгна след Девлин. Убедена е, че му се е случило нещо, а не мога да кажа, че съм по-малко разтревожена от нея. Ще я намериш в подножието на хълма.
Младият мъж повдигна едната си вежда.
— И как се надява да го догони? — Погледна навън и лицето му се покри с нездрава бледност. — Не с балона, надявам се. — Но щом срещна погледа на възрастната жена, страховете му се потвърдиха. Преглътна с усилие и се насили да се усмихне. — Значи с балона. Защо не? В крайна сметка, не може да е много по-трудно от това да стоиш на заливаната от огромни вълни палуба в развилнялото се море, нали?
Но въпреки това не изглеждаше ни най-малко убеден, когато се спусна след сестрата на своя приятел.
Хенри Смитсън точно правеше последна проверка на въжетата, а Индия стоеше до него, когато пристигна Конър. Той изгледа с недоверие коприненото съоръжение и поклати глава.
