— Тя е знаела. — Карлайл стоеше на брега на реката, стиснал ранената си ръка, като се взираше към разпилените останки на каретата. — Нямам представа как, но Луна е знаела.
Индия се бе приземила сред свистене на коприна и сега двамата стояха, хванати за ръце и наблюдаваха реката и касапницата. Луна стоеше в краката им в очакване и приемаше доволно всяка милувка на Торнуд по кадифената си козина.
— Тя опита да ме изблъска от файтона. В началото си помислих, че е полудяла и се опитва да ме убие. — Поклати глава. — Но тя е знаела. Спаси ми живота. Както и ти, като я изпрати след мен.
— Много си добра, безценната ми — прошепна лейди Деламиър и вълчицата вдигна поглед към лицето й.
Индия прегърна и двамата.
— Слава Богу, че си жив и здрав, Дев. Нещо в това така внезапно пристигнало съобщение ме изпълни с подозрения.
Торн изруга.
— Стивънс простреля Иън. Той падна от коня си няколко мили по-назад. Мислиш ли, че този балон може да ни отнесе…
Последните му думи бяха заглушени от чаткане на копита.
— Не мърдайте! По пътя прибрах Иън и сега възнамерявам да се погрижа и за вас.
Двамата се обърнаха и видяха каретата на херцогиня Кранфорд, която препускаше по хълма. Току пред реката вратата й се отвори с трясък и бабата на Индия слезе с царствен вид, стиснала сребърния бастун в ръка. — Ето ви и вас! Вече се чудех какво ви задържа толкова дълго. — Когато видя останките на разбития файтон, тя поклати глава. — Внучката ми с право се тревожеше за теб, Торнуд. Надявам се знаеш, че дължиш на нея живота си.
— Точно й казвах същото — отвърна младият мъж. — И се канех да я питам как бих могъл да й се отплатя.
— Аз ще ти отговоря вместо нея, млад празноглавецо! Можеш да се ожениш за Индия в параклиса на Суолоу Хил, пред очите на цялото имение, така, както трябваше да го направите още първия път! Тя ще облече античната булчинска рокля на майка си и ще носи букет от най-хубавите ми рози. — Херцогинята удари с бастуна си по земята. — И ако чуя дори най-слаб протест от теб, ще…
Девлин повдигна надменно едната си вежда.
— Ако нямате нищо против, ваше височество, бих искал сам да й направя предложение. — Обърна се към своята любима и обгърна със здравата си ръка талията й. — Закъснях малко, но те моля да ме приемеш за твой съпруг, любов моя. Този път ще направим всичко както трябва. — Графът се отпусна сковано на едно коляно, без да обръща внимание на болката от раната. — Ще бъда достоен за дявола съпруг и подозирам, че ти няма да ми отстъпиш по нищо в ролята си на съпруга, но мисля, че заедно можем да се справим прекрасно с това. Може би дори ще успеем да озаптим трите деца и да им дадем малко от щастието, от което са били лишени толкова дълго.
Очите на младата жена се напълниха със сълзи. Мислеше си за другото дете, което не бе изпитало това щастие. И докато стояха, огрени от слънцето, й се стори, че усеща до себе си нечие топло, жизнерадостно присъствие.
— Разбира се, че ще се оженя отново за теб, глупчо такъв. Но единствено с желанието да не ти позволя да се върнеш към ужасния си живот на речен пират.
— А какво ще кажеш за теб самата? Доколкото си спомням именно ти прекоси цял Лондон, облечена в мъжки дрехи. По-ясна покана за всеки разбойник и крадец в Уайтчапъл не съм виждал! — Торн се олюля за момент, като се бореше с болката си. — Но наистина ли ще ме приемеш? Този път завинаги? Няма да има повече ходене на война и призоваване за изпълнение на опасни мисии. Единствената мисия, която възнамерявам да приемам в бъдеще, е да сваля Алексис от върха на ябълковото дърво в градината или може би голямата ти сребриста вълчица от ръцете на някой разгневен селянин.
— Отговорът ми е „да“ — отвърна пресипнало Индия. — Както винаги. — Намръщи се. — Дев?
— Толкова се радвам — отвърна неуверено младият мъж. — Толкова много се радвам… да го чуя…
И се строполи в краката й.
В този момент се зададоха Маккинън, чиито колене все още трепереха след полета с балона и Иън, с овързан с парче плат крак, който скочи непохватно от каретата на баба си. Херцогинята ги изгледа неодобрително.
— Нищо ново под слънцето — измърмори тя. — Конър е блед като призрак, а Иън отказва да стои във файтона, въпреки че не може да ходи. А сега и съпругът ти се строполи безжизнен в краката ти, Индия. — Поклати презрително глава. — Мъже! Абсолютно безполезни, когато една жена има най-голяма нужда от тях. Постарай се да запомниш това, момичето ми. — И тогава в очите й се появи особено изражение. — Разбира се открих, че все пак има някои неща, които правят сравнително добре.
32
На следващия ден херцогинята настани тримата пациенти в бившата стая на Люк, в три походни легла, разположени в редица край стената. От командната си позиция в един фотьойл до прозореца, тя раздаваше бульон, горчиви билкови отвари и неприятно миришещи лапи, придружени от общи хигиенични съвети. Люк и неговата съпруга, Силвър, бяха пристигнали от Лондон веднага, след като бяха научили новината и наблюдаваха с безкрайно забавление предприетата от баба им мащабна кампания. Това поне даваше на Силвър известна свобода, тъй като лейди Кранфорд обикновено я правеше главната си мишена, като й нареждаше да пие бульони за подсилване, да се разхожда в бързо темпо и куп други екзотични предписания, предназначени да се противопоставят на „трудностите на майчинството“, както ги наричаше възрастната жена.
За нея нямаше значение, че съпругата на Люк не само че цъфтеше от здраве, ами и бе силна като вол.
Същата сутрин от Лондон пристигнаха и уважаваните господа Пендлуърт и Мънктън, очевидно облекчени, че намират приятеля си жив и здрав. Те също се насладиха на гледката на тримата яки мъжаги — Иън, Конър и Торнуд, пленници под железния юмрук на дребната крехка старица.
— Струва ми се, че Конър е доста блед, какво ще кажеш, бабо? — Люк бе подпрял рамо на камината и ухилен до уши наблюдаваше приятеля си, прикован към леглото заедно с другите двама. — Опасявам се, че летенето с балон му се е отразило по-зле, отколкото си признава.
— Такива сте мъжете — заяви с назидателен тон херцогинята. — През по-голямата част от времето причинявате само неприятности. — Даде знак на иконома. — Бийч?
— Да, ваше височество?
— Донеси ми онова бурканче от страничната маса, ако обичаш. — Така въоръжена, лейди Кранфорд се насочи към леглото на Маккинън. — Отвори уста и си вземи лекарството като мъж — нареди тя.
На лицето на младия мъж се изписа отвращение, след като погледна към гъстата кафеникава течност в съда.
— Но наистина, ваше височество, вече съм напълно добре. Просто непосредствено след полета ми се зави свят.
— Не искам да слушам обяснения. Беше блед в продължение на часове, а тази пача от телешки крак ще възстанови силите ти. Не се проявявай като страхливец пред толкова свидетели.
Конър отвори намръщено уста и изгълта отвратителния лек.
— Чудесно. — Херцогинята се обърна, за да избере следващата си жертва. — Сега идва твоят ред, Иън. Раната на бедрото ти се поправя много добре, но не се храниш достатъчно.
Нямаше значение, че снажният й внук току-що бе погълнал три резена бекон, половин хляб и две парчета от най-хубавия сливов сладкиш на готвачката.
Младият мъж обаче знаеше, че няма смисъл да спори, когато баба му изпаднеше в подобно грижовно настроение.
— Много добре, бабо — отвърна той, отвори широко уста и преглътна геройски, като премлясна.
