останалите членове. Иаред ги игнорира, напълно потопен в информационния океан, създаван от неговите нови другари — увереността в техните способности да се справят с рреите, спомени от по-ранни съвместни бойни операции, напрегнато очакване за предстоящото сражение, споделено съгласие, че опазването на материалната база на колонията е безсмислено, тъй като колонистите най-вероятно вече са мъртви.
::Зад теб:: — чу Иаред гласа на Сара Поулинг и двамата с Джейн Сейгън се извърнаха и стреляха едновременно, още докато приемаха картината и информацията, подавани от гледната точка на Сара — трима ррейски войници се бяха прокраднали зад една неголяма постройка и ги бяха издебнали в засада. Изведнъж и тримата се озоваха сред лавина от куршуми, изстреляни от Сейгън и Иаред, единият падна мъртъв, другите двама побягнаха в различни посоки.
Иаред и Сейгън направиха бърз преглед на полезренията на останалите войници, за да определят кои от тях могат да стрелят по бегълците. Междувременно Поулинг и още неколцина се бяха върнали към първоначалната си задача, а именно да открият и обезвредят снайпериста на един от покривите. Сейгън въздъхна, осъзнала, че ще трябва сами да се заемат с избягалите рреи.
::Поеми ей този:: — нареди му и се втурна след другия. — ::Гледай да не те гръмнат.::
Иаред хукна след бягащия ррей, който подскачаше на яките си задни крака — приличаха на птичи. Внезапно рреят се извърна и пусна един откос, стиснал оръжието си с една ръка — откатът го отклони още след третия изстрел. Куршумите се забиха в земята пред краката на Иаред и той приклекна зад една рухнала стена. Рреят хвърли оръжието и изчезна зад гаража на колонията.
::Май ще ми трябва помощ:: — каза Иаред и тръгна към гаража.
::Да бе, точно на тебе:: — подметна Харви неизвестно откъде. — ::Тези негодници са поне два пъти повече от нас.::
Иаред влезе в гаража през широко отворената врата. Един бърз поглед му показа, че има още една врата на същата стена и редица прозорци, високи и тесни и едва ли подходящи за измъкване. Значи рреят трябваше все още да е някъде тук. Иаред се притисна до една от стените и започна методично да претърсва помещението.
Внезапно от един тъмен ъгъл блесна острие — стрелна се към дясното му бедро. Нанотъканта на спецуниформата се втвърди на мястото на допира и Иаред дори не бе одраскан. Но от изненада изгуби равновесие, пльосна се на пода и изпусна пушката. Рреят изскочи от скривалището си, преди Иаред да успее да я вдигне, изрита я настрани и отново замахна с ножа. Острието изсвистя и го поряза по бузата, от порязаното мигом рукна УмнаКръв. Иаред извика от болка. Рреят се обърна и скочи към оръжието.
Докато Иаред се надигне, рреят вече бе сграбчил пушката и я бе насочил към него — издължените му пръсти стискаха несръчно, но здраво приклада и спусъка. Иаред застина. Рреят изграчи нещо и натисна спусъка.
Нищо. Иаред чак сега си спомни, че оръжието е свързано с неговия МозКом и спусъкът няма да се подчини на друг. Усмихна се измъчено, но облекчено. Рреят изграчи отново и заби приклада в лицето му, право в раната, която бе оставил ножът. Иаред изпищя от болка и падна по гръб. Рреят хвърли пушката на една висока лавица, където не можеха да я достигнат и двамата, смъкна от друга лавица тежка метална щанга и пристъпи към Иаред, като я размахваше свирепо.
Иаред блокира удара с ръка, унитардът се втвърди отново, но от сблъсъка ръката му изтръпна. При следващия замах той посегна да улови щангата, но не прецени скоростта й и тя се стовари болезнено върху разперените му пръсти, строши два и му отплесна ръката. Рреят замахна странично и го удари в слепоочието. Иаред падна. Последва силен ритник в брадичката и устата му се напълни с УмнаКръв. Рреят го събори на пода и вдигна ножа към незащитеното му гърло. Кой знае защо, в този миг в съзнанието на Иаред изплува споменът за тренировките със Сара Поулинг, когато тя го бе затиснала с колене, бе опряла ножа си в гърлото му и го обвиняваше, че много лесно се разсейвал.
Беше същото като този път.
Иаред изхриптя и изплю храчка УмнаКръв право в очите на ррея. Той се дръпна погнусен, което даде на Иаред време да инструктира чрез своя МозКом УмнаКръв да направи с лицето на ррея онова, което бе направила с кръвосмучещото насекомо на Феникс:
Рреят изпищя — лицето и очите му бяха обгорени — и изпусна ножа. Иаред го сграбчи и го заби отстрани в главата му. Чуждоземецът нададе кратък прегракнал вик и рухна. Иаред последва примера му и се отпусна уморено до още димящия труп, от който се вдигаше пушек с възкисел задушлив мирис.
::Ставай:: — нареди му някой и същият някой го срита. Иаред трепна от болка й вдигна глава. Беше Сейгън. — ::Мърдай, Дирак. Видяхме им сметката на всичките. Стига си се скатавал.::
::Боли:: — оплака се Иаред.
::На мен ли го казваш? Да знаеш само на какво приличаш. Следващия път гледай да го гръмнеш, преди да те докопа.::
::Разбрах:: — отвърна Иаред.
::Като стана дума за това, къде ти е пушката?::
Иаред погледна към високата лавица, където я бе запратил рреят.
::Май ще ми трябва стълба.::
::Ще ти трябват няколко шева:: — рече Сейгън. — ::Още малко и ще ти се отпори цялата буза.::
::Лейтенант:: — намеси се гласът на Джули Айнщайн. — ::Открихме колонистите.::
::Има ли някой жив?:: — попита Сейгън.
::Не, разбира се:: — рече Айнщайн уж спокойно, но гласът й явно потрепери. — ::По-добре елате да видите.::
Само след минута Сейгън и Иаред влязоха при нея в хладилното помещение на колонията.
::Вътре ли са?:: — попита Сейгън.
::Да:: — отвърна Айнщайн. — ::Отзад.::
::Всичките?:: — попита Сейгън.
::Така мисля. Трудно е да се каже. Повечето са разчленени.::
Хладилното помещение бе натъпкано с месо. Изкормени трупове висяха от куките. Поставените под тях варели бяха пълни с карантии. По масите бяха разхвърляни крайници в различни стадии на обработка. На отделна маса имаше колекция от глави, черепи, разтворени така, че да се вижда мозъкът. В друг варел под масата имаше празни черепни кутии.
В ъгъла бе струпана купчина непокътнати трупове, покрити с мушама. Иаред отиде и я повдигна. И видя деца.
::Божичко!:: — възкликна Сейгън и се обърна към Айнщайн. — ::Прати някой до администрацията на колонията. Да провери дали има генетични архиви и снимки на колонистите. Ще ни трябват, за да идентифицираме труповете. Други да погледнат в боклукчийските контейнери.::
::Какво търсим?:: — попита Айнщайн.
::Остатъци:: — обясни Сейгън. — ::От тези, които рреите вече са изяли.::
Иаред се подпря на стената, загледан в купчината детски трупчета. Най-отгоре бе положено малко момиченце с нежни черти, лицето му изглеждаше странно спокойно и необикновено красиво. Иаред посегна и го докосна по бузата. Беше леденостудена.
Изведнъж го завладя непреодолима мъка. Той изхлипа и стисна очи.
Даниъл Харви, който бе влязъл заедно с Айнщайн, спря до него и го погледна.
::За първи път ти е, нали?::
::Какво?:: — Иаред обърна глава към него.
Харви махна с ръка към купчината.
::За първи път виждаш деца. Прав ли съм?::
::Да:: — призна Иаред.
::Така е с всички:: — обясни Харви. — ::Първите колонисти, които виждаме, обикновено са мъртви. Първите деца, които виждаме, също. Първите извънземни, с които се срещаме, или се опитват да ни убият, или ги убиваме ние. Изминаха месеци, преди да видя жив колонист. А живо дете още не съм видял.::
Иаред отново се обърна към купчината.
::Това на колко години е?::
::Знам ли, за Бога?:: — Харви отмести поглед. — ::На три или четири, доколкото мога да преценя. Най-
