::Да:: — рече Иаред.
::И въпреки това не изглеждаш щастлив.::
::Виж, на това не знам какво да кажа:: — призна той.
::Аз пък знам:: — Тя го гледаше усмихнато. — ::Сладък си, когато ревнуваш.::
И го целуна.
::Не исках да ревнувам:: — рече той.
::Никой не иска да ревнува според мен.::
::Съжалявам.:: — Иаред сведе глава.
::Няма за какво. Щастлива съм, че ни интегрираха. Радвам се, че съм част от този взвод. Има толкова много хубави страни. Но ти винаги ще си останеш на първо място за мен. Ти си моята най-голяма любов.::
::Най-голяма любов:: — повтори той и кимна. — ::Завинаги.::
Поулинг се усмихна широко.
::Ето, че се разбрахме. А сега :: — тя се притисна към него, — ::любимците имат особени привилегии.::
7.
::Височина трийсет километра:: — обяви Джейн Сейгън. — ::Всички да слязат от автобуса.::
Войниците от Втори взвод изскочиха от десантния кораб и се понесоха в нощното небе над Дърлуи, столицата на енешанския народ. Под тях в небето разцъфнаха експлозии — не смъртоносните разрушителни взривове на противовъздушната отбрана, а красиви разноцветни букети на празнични фойерверки. Беше последната вечер на Чафалана, енешанския празник за прераждане и обновление. Във всички градове и големи селища на планетата енешанците бяха наизлезли по улиците и празнуваха така, както подобава на един уважаващ радостните мигове народ.
Този Чафалан Дърлуи бе особено шумен. Освен обичайните празненства тази година съвпадаше с Ръкополагането, което означаваше, че Фхилеб Сер, енешанската кралица-майка, ще обяви дъщеря си, Вют Сер, за бъдеща управница. В чест на Ръкополагането Фхилеб Сер бе предоставила рецептата на кралското млечице, с което хранеше Вют Сер, за производството на масова синтетична версия, която щеше да бъде раздадена, в разредена форма, на всички граждани на Дърлуи в последната нощ на Чафалана.
В естествената си форма, използвано за подхранване на преметаморфозирал енешанец, кралското млечице предизвикваше дълбоки растежни изменения, които водеха до физически и умствени предимства, когато енешанецът достигне зрелост. В разреден и синтетичен вариант то пораждаше само халюциногенни преживявания. Повечето граждани на Дърлуи бяха излапали полагащото им се млечице преди началото на фойерверките и сега се излежаваха по ливадите, зареяли замъглен поглед към озарения от светлини небосвод.
На трийсет километра над тях (и снижавайки се бързо) Иаред все още не можеше да види упоените енешанци: фойерверките под него, макар и ярки, бяха още далеч, а тътенът от взривовете се омекотяваше в гъстата атмосфера. Вниманието на Иаред бе погълнато от съвсем други неща: местоположението на неговите другари, темпа на снижаване и необходимостта от маневри, за да поддържа правилно място във формацията и да не се озове твърде далеч от зоната за приземяване.
Локализирането на неговите другари бе най-лесната част. Всеки член на отряда бе маскиран за по- голямата част от електромагнитния спектър с помощта на камуфлажен наноботен костюм и добавъчна екипировка, но носеше миниатюрен предавател и приемник, настроен на строго определена вълна. Предавателят се включваше на къси интервали, за да обнови картината за дислокацията на отряда във въздуха. Така Иаред знаеше, че Сара Поулинг е на четирийсет метра над и зад него, Даниъл Харви е на шейсет метра под него, а Джейн Сейгън е на двеста метра отгоре, последната, напуснала десантния кораб. Първия път, когато бе участвал в нощен височинен скок, малко след мисията в Гетисбърг, Иаред бе изгубил насочващия сигнал и се бе приземил на няколко километра от своя отряд, объркан и сам. След което естествено му триха доста сол на главата.
Десантната зона бе на двайсет и пет километра под тях, озарена от неговия МозКом, който освен това предлагаше виртуален маршрут за най-правилен заход към нея. Маршрутът непрестанно се променяше, тъй като МозКомът вземаше предвид посоката и силата на вятъра и други атмосферни условия и освен това се стараеше да не го прекарва през трите виртуални колони, насложени върху полезрението на Иаред. Тези колони започваха някъде високо в небето и опираха в една-единствена сграда: Двореца на кралицата- майка, който служеше едновременно за резиденция на Фхилеб Сер и нейните придворни и за официално седалище на правителството.
Какво всъщност представляваха тези колони стана ясно, когато Иаред и Втори взвод достигнаха височина четири километра. Три ярки лъча блеснаха в небето, насочени право надолу от спътниците, които Специалните части бяха извели в ниска орбита над Енеша. Единият лъч беше мъждив, вторият — ослепително ярък, а третият почти черен, ако се изключеха неравномерните му проблясъци. Гражданите на Дърлуи бяха запленени от тази гледка и последвалия я тътен, който всъщност бе възникнал заедно с лъчите. В своето замаяно и възторжено състояние на ума те сметнаха лъчите за неразделна част от светлинното представление над града. Само нашествениците и организаторите на празненството знаеха, че това, което става, не отговаря на сценария.
Сателити, снабдени с лъчеви оръдия, не бяха нещо, което енешанската планетна защитна система би пропуснала с лека ръка — в края на краищата тъкмо това й бе предназначението. Но в конкретния случай сателитите бяха умело дегизирани като три ремонтни влекача. Влекачите бяха разположени на орбита още преди няколко месеца — малко след инцидента при Гетисбърг — като част от обслужващия флот на Колониалния съюз, предназначена да поддържа дипломатическите кораби в една от трите големи енешански станции. И наистина, в основната си част спътниците имаха тъкмо това предназначение. Леко модифицираните им двигатели не се виждаха отвън, нито можеха да бъдат засечени при повърхностно сканиране, ала същевременно осигуряваха някои по-различни функции.
Трите влекача трябваше да изтеглят „Хвърчило“, след като корабът се появи в енешанския космос, и да поискат разрешение да извършат ремонтни дейности по корпуса му вследствие от скорошната битка с ррейски крайцер. „Хвърчило“ бе спечелил битката, но трябваше да отстъпи, за да отстрани някои незначителни повреди (битката бе край една сравнително добре защитена ррейска колония). Нещо повече, бяха предложили на енешанските военни да направят посещение на добра воля на борда на кораба, но последните отказаха, тъй като вече бяха потвърдили легендата на „Хвърчило“ по свои канали. От „Хвърчило“ освен това поискаха и получиха разрешение членове на неговия екипаж да си отдъхнат в Треш, енешански курорт, предназначен за дипломати от Колониалния съюз. Треш се намираше югоизточно от Дърлуи и северно от посоката, която следваше в началото транспортният кораб, натоварил на борда си два взвода „почиващи“.
Докато прелиташе над Дърлуи, корабът съобщи по официалния канал за силни турбуленции и промени курса си на изток, за да ги избегне, с което навлезе в забраненото за полети въздушно пространство над столицата. Енешанският въздушен контрол засече промяната, но разреши на кораба да се върне на стария курс, след като преодолее въздушните ями. Така и стана, само след няколко минути, но междувременно десантният съд бе олекнал с два взвода.
Интересни възможности се разкриват, когато врагът ти официално все още е твой съюзник. И не осъзнава, че вече сте станали противници.
Трите мощни лъча от влекачите, които бяха изтеглили „Хвърчило“, бяха насочени право към двореца на кралицата-майка. Първият — най-силният — проби всичките шест етажа, стигна до подземието и разтопи резервния генератор на електричество и — още двайсет метра по-надолу — главния електропровод. Това лиши двореца от електричество и се наложи да се премине към аварийните системи, които също бяха унищожени след микросекунди. Въпреки липсата на енергия в двореца имаше достатъчно локални енергоизточници, които се пробудиха и го превърнаха в лабиринт от затворени врати. Създателите на охранителната система бяха сметнали, че прекъсването на двата основни енергоизточника може да бъде предизвикано само от пряка атака срещу двореца. Това отговаряше напълно на истината, с едно малко изключение — никой не бе очаквал, че децентрализираната система от охранителни мерки може да играе
