много на пет. И знаеш ли кое е странното? Това момиченце е поне два пъти по-старо от нас двамата взети заедно. Объркана вселена, приятелю.::
Харви се обърна и се отдалечи. Иаред погледа още известно време детето, после го покри. Огледа се за Сейгън, но я нямаше. Намери я извън сградата.
— Дирак — каза тя, — какво мислиш за бойното си кръщение?
Каза го на глас.
— Мисля, че е отвратително.
— Така е — каза Сейгън. — Знаеш ли защо сме тук? Какво търсим в селище на диви колонисти?
— Не — призна той след кратко замисляне.
— Тук сме, защото губернаторът на това селище е син на държавния секретар на Колониалния съюз. Тъпият копелдак искал да докаже на майка си, че ограниченията, налагани на дивите колонисти, са в разрез с техните граждански права.
— И така ли е? — попита Иаред.
— Защо питаш?
— Просто от любопитство.
— Може и да е така, а може и да не е. Но и в двата случая последното място, на което трябва да се решават подобни проблеми, е
— Какъв ужас! — изпъшка Иаред.
Сейгън се засмя криво.
— Да, може да се каже. Сега обаче трябва да се върна в хладилника и да се заема с анализите, докато не открием онзи нещастен кучи син. След което ще имам удоволствието да съобщя на държавния секретар, че синът й е бил изяден от рреите. Заедно със семейството му.
— Със семейството му?!
— С жена му — уточни Сейгън. — И дъщерята. Четиригодишна.
Иаред потрепери, спомни си мъртвото момиченце.
— Какво ти е? — попита Сейгън, беше втренчила поглед в него.
— Нищо — тросна се той. — Всичко това е толкова безсмислено.
— Безсмислено за жена му и дъщеря му. Глупакът си е получил заслуженото.
— Щом казваш. — Той потрепери отново.
— Да, казвам го — отвърна тя. — Да вървим да се заемем с пробите.
::Дано ти е дошъл акълът в главата:: — посрещна го Сара Поулинг, когато Иаред излезе от лазарета на „Хвърчило“, и докосна раната на бузата му. — ::Ама много обичаш сам да си създаваш проблеми.::
::Дребна работа:: — увери я той. — ::Де да можех да кажа същото за ръката и глезена. Е, глезенът не е счупен, но на пръстите ще им трябват няколко дена, за да зараснат напълно.::
::По-добре е, отколкото да си мъртъв, нали?:: — засмя се Поулинг.
::Права си.::
::Освен това всички научиха нещо ново от теб. За какво може да се използва храчка УмнаКръв. Сега ти викат Иаред Отровния.::
::Всеки знае как да загрее УмнаКръв:: — възрази Иаред. — ::На Феникс съм виждал да трепят с нея насекомите.::
::Да, за насекомите го знаем всички. Но трябва да си малко по-съобразителен, за да се сетиш, че върши работа и с по-големите буболечки.::
::Да ти призная, почти не разсъждавах. Просто не исках да умра.::
::Странно какви неща придават вдъхновение на човека:: — ухили се Поулинг.
::Да, знаеш ли, спомних си как ме учеше да се съсредоточавам. Точно в онзи момент.::
::Това е добре. Значи ми дължиш голяма услуга. Гледай да ми я върнеш някой ден.::
Иаред спря и се ослуша.
::Какво има?::
::Усетили?::
::Кое?::
::Че ми се чука.::
::О, Иаред. Когато човек спре насред коридора, трудно ще се сетиш, че точно това му е на ума.::
::Поулинг, Дирак:: — намеси се в разговора Алекс Рентген. — ::Заповядайте в стаята за почивка. Ще празнуваме успешния завършек на операцията.::
::Да бе:: — въздъхна Поулинг. — ::Сигурно ще има торта и сладолед.::
Нямаше нито торта, нито сладолед. Имаше оргия. Бяха се събрали всички войници от Втори взвод без един и вече се намираха в различни стадии на разсъбличане. Двойки и тройки на пода и по диваните, прегръщаха се и се целуваха.
::Това ли ви е празненството?:: — попита Поулинг.
::Празненството по случай успешния завършек на операцията:: — повтори тържествено Алекс Рентген. — ::Правим го след всяко сражение.::
::Защо?:: — попита Иаред.
Алекс Рентген го погледна изненадано.
::Наистина ли ти трябва конкретна причина, за да участваш в оргия?:: — Иаред понечи да отговори, но Алекс вдигна ръка. — :;Първо, защото слязохме в Долината на тъмната сянка и излязохме от другата й страна. Няма по-добър начин от този да почувстваш, че си жив. А и след гадостите, на които бяхме свидетели днес, имаме нужда от разтуха за ума. И второ — сексът наистина е добро средство, още повече когато всички са интегрирани.::
::Значи ли това, че вече няма да ни ограничавате от интеграцията?:: — попита Поулинг, Иаред долови известна тревога във въпроса й.
::Точно така:: — потвърди Рентген. — ::Сега вие сте едно цяло с нас. И не само за секса. Става въпрос за истинско усещане за съпричастност и доверие.::
::Всичко това ми звучи малко префърцунено:: — подхвърли Поулинг.
Рентген отвърна с весел импулс.
::Какво пък, твоя воля. Разбирай го както щеш. Няма да отрека, че сексът също има важно значение. Увери се сама.:: — Той й подаде ръка. — ::Нещо против да започваме?::
Поулинг погледна Иаред, намигна му и хвана ръката на Рентген.
::С най-голямо удоволствие:: — Иаред ги изпрати с поглед и после усети, че някой го тупа по рамото. Обърна се и видя Джули Айнщайн, гола и с набъбнали зърна.
::Дойдох да проверя вярно ли е това, дето говорят за Иаред Отровния:: — каза тя.
Неопределено време по-късно Поулинг се върна при Иаред и легна до него.
::Много интересна вечер:: — бяха първите й думи.
::Може и така да се каже:: — отвърна той уклончиво. Думите на Рентген, че сексът е различен, когато всички са интегрирани, се оказаха доста бледо описание на преживяното. — ::Сейгън защо не беше с нас?::
::Алекс каза, че преди участвала, но от известно време престанала. Преди няколко години. След една битка, при която едва не загинала. Но тъй като участието е доброволно, никой не й се сърди.::
Иаред почувства, че при споменаването на името „Алекс“ нещо го срязва, Поулинг беше с него, докато той беше с Айнщайн.
::Значи все пак има някакво обяснение:: — каза той замислено.
::Добре ли си прекара?:: — Тя го погали по рамото.
::Знаеш отговора.::
::Зная:: — потвърди тя. — ::Усещам те в главата си.::
