важна роля в плана за нападение.
Лъчът предизвика сравнително малко вторични разрушения — основната му енергия бе насочена към достигане на определеното ниво под земята. Полученият кладенец първоначално имаше дълбочина петдесетина метра, но после вътре се посипаха отломъци от шестте пробити етажа и накрая шахтата остана дълбока само няколко метра.
Вторият лъч попадна в административното крило на двореца. За разлика от първия, той бе значително по-широк и настроен така, че да отдели огромно количество топлина. Административното крило на двореца буквално се разпука. Свръхнагрят въздух се понесе като горещ вихър из канцелариите, разтваряше вратите с трясък и възпламеняваше всичко с гореща вълна, която достигаше 932 градуса. Над трийсетина енешански служители, дребни чиновници и охрана, се свариха в черупките си. Канцеларията на кралицата-майка бе разположена в самия фокус на лъча и всичко вътре бе изпепелено за миг. Секунда след това вихрушката разнесе пепелищата по всички краища на рухналото крило.
Вторият лъч беше най-разрушителният, но и най-маловажният от трите. Никой в Специалните части не очакваше кралицата-майка да загине в канцеларията си, тъй като предварително бе известно, че ще присъства на празненствата. Знаеше се, че се намира в другия край на Дърлуи. Но Специалните части държаха операцията да прилича на опит за покушение, макар и неуспешен, тъй като това щеше да задържи кралицата-майка надалеч от двореца, докато Втори взвод си свърши задачата.
Третият лъч бе най-слабият и мъждукаше едва забележимо, докато си проправяше бавно път през покрива, като хирург, който отделя пластове слой след слой. Целта на този лъч не беше да предизвика ужас и разрушение, а да проправи отвор до едно помещение в двореца, където се намираше и главната цел на Втори взвод, и до средството, което — както се надяваха — щеше да принуди енешанците да се оттеглят от тристранния пакт за унищожаване на човечеството.
::Кого трябва да отвлечем?:: — попита Даниъл Харви.
::Вют Сер:: — отвърна Джейн Сейгън. — Наследницата на енешанския трон.::
Харви изглеждаше объркан и дори сърдит и Иаред си припомни, че заради постоянното си интегриране войниците от Специалните части не умееха да прикриват гримасите и жестовете си.
Сейгън се зае да им прехвърля данните от разузнаването, но Харви се обади отново, още преди да е разархивирал доклада докрай.
::Откога се занимаваме с отвличания?:: — попита той. — ::Да няма някоя нова мода?::
::И преди сме го правили:: — отвърна Сейгън. — ::Нищо ново под слънцето.::
::Да, но онова бяха възрастни екземпляри:: — рече Харви. — ::При това такива, които по един, или друг начин ни заплашваха. А сега ще отвлечем дете.::
::По-скоро е ларва:: — намеси се Алекс Рентген, който вече беше приключил с разчитането на компресираната информация.
::Каквото и да е:: — рече Харви. — ::Ларва, хлапе, дете. Въпросът е, че възнамеряваме да използваме едно невинно създание като разменна монета. Нали не греша? Такова нещо не сме правили досега. Отвратително е.::
::И това го казва човек, когото обикновено предупреждават да не прекалява с експлозивните заряди:: — захили се Рентген.
Харви го стрелна с поглед.
::Така е. Обикновено ме предупреждават да внимавам с ракетите и бомбите. И тъкмо аз ти казвам, че тази операция е гадна. Какво ви става на всички, по дяволите?::
::Харви, нашите противници нямат твоите възвишени представи за живота:: — обади се Джули Айнщайн и придружи думите си със снимка на избитите на Гетисбърг дечица. Иаред потрепери.
::Това означава ли, че трябва да падаме до тяхното равнище?:: — отвърна с въпрос Харви.
::Вижте:: — намеси се Сейгън. — ::Въпросът не подлежи на обсъждане. Нашето разузнаване съобщава, че рреите, енешанците и обините се готвят за масивно нахлуване в човешкия космос. Вече извършихме няколко незначителни набега срещу рреите и обините, но не предприехме нищо срещу енешанците, тъй като официално все още сме в съюз с тях. Това им осигурява време да се подготвят и въпреки дезинформацията, с която ги подхранваме непрестанно, те познават добре слабите ни места. Разполагаме със солидни сведения, че се готвят да участват с пълна сила в удара. Ако се нахвърлим срещу тях открито, и трите раси ще отвърнат, а нямаме достатъчно сили да воюваме на три фронта. Харви е прав — тази мисия ни отвежда в нова територия. Но нито един от другите варианти няма толкова значително въздействие. Не можем да прекършим гръбнака на тяхната военна сила. Но можем да им нанесем психически удар.::
Иаред — вече бе получил целия доклад — подхвърли:
::Виждам, че няма да се ограничим само с отвличането.::
::Така е:: — потвърди Сейгън. — ::Защото няма да е достатъчно, за да накараме кралицата-майка да играе по нашите правила.::
::Божичко!:: — възкликна Харви. Той също най-сетне бе схванал цялостната картина. — ::Историята е още по-гадна значи!::
::Но е единствената възможност:: — отвърна Сейгън. — ::Освен ако наистина не смятате, че Колониалният съюз трябва да воюва на три фронта.::
::Мога ли да задам само един въпрос?:: — попита Харви. — ::Защо точно ние трябва да се занимаваме с тази помия?::
::Защото сме Специални части:: — рече Сейгън. — Тази
::Глупости:: — ядоса се Харви. — ::Ти сама го каза. Ние не правим такива неща. Никой не ги прави. Карат ни, защото останалите няма да се съгласят.:: — Огледа другите в стаята за стратегическо планиране. — ::Хайде, да признаем поне пред себе си. Някакъв живороден задник от военното разузнаване е измислил този план, после други живородени генерали са го отхвърлили и сега живородените началници от Колониалния отбранителен съюз не искат да имат нищо общо с него. Прехвърлят го на нас и всеки си мисли, че няма да откажем, защото сме банда двегодишни аморални убийци. Да, но ние имаме морал — поне всички в тази стая, а аз ви познавам добре. Няма да се откажа да изпълня заповедта, когато ми наредят да се бия. Но тук не става въпрос за бой. Това са пълни глупости. Фъшкии първо качество.::
::Добре де, може да са глупости:: — съгласи се Сейгън. — ::Но, както сам каза, такава е заповедта.::
::Само не ме карай аз да съм този, който ще нарами онова жалко създание:: — упорстваше Харви. — ::Може да помагам, но не желая да играя главната роля.::
::Няма да те карам. Ще намеря някой друг да го направи.::
::И кой ще е този храбрец?:: — попита Алекс Рентген.
::Аз:: — отвърна Сейгън. — ::Но ми трябват двама доброволци, които да дойдат с мен.::
:: Вече казах, че съм готов да помагам:: — заяви сърдито Харви.
::Харви, трябва ми някой, който да ме замести, ако получа куршум в главата:: — каза Сейгън.
::Тогава нека съм аз:: — намеси се Сара Поулинг. — ::Но Харви е прав, тази история е адски гадна.::
::Благодаря ти, Поулинг:: — каза Харви.
::Няма за какво. Само не се възгордявай.::
::Чухме едно мнение. Други има ли?:: — попита Сейгън.
Всички присъстващи извърнаха погледи към Иаред.
::Какво?:: — Той подскочи от изненада.
::Нищо:: — рече Джули Айнщайн. — ::Нали с Поулинг сте двойка.::
::Не е вярно:: — възрази Иаред. — ::Искам да кажа, в този отряд съм от няколко месеца и съм пазил гърба на почти всеки от вас.::
::Ей, чакай малко:: — спря го Айнщайн. — ::Никой не казва, че сте женени. И е вярно, че си ни пазил гърбовете — както и ние твоя. Но всеки тук си има предпочитан човек, с когото да участва в операциите. Аз например съм в екип с Рентген. Сейгън е вързана с Харви, защото никой друг не го иска. Ти и Поулинг често действате заедно. Нищо повече.::
::Стига си го дразнил:: — намеси се усмихнато Поулинг. — ::Иаред е чудесен човек, не като вас,
