кухнята ухаеше на пай и откъм двора се чуваха детски гласове, докато мъжете играят на карти, а жените сервират бира с кани и клюкарстват. Мястото изобщо не беше за еманципирани жени. Все още миришеше на боя, мекият килим беше на мястото си и всичко беше готово за живеене — ако някой искаше да живее с носталгията по миналото.
— Хубаво е, Куче.
— Това е късмет, скъпа. И на мен ми се ще да имах такава.
— Но ти имаше голямата къща на хълма.
— Не аз. Аз бях копелето.
— Ами… на горния етаж…
Свих рамене.
— Иди да погледнеш.
Изкачихме се по стълбата, застлана със синя пътека. Започна да отваря стаите една по една и да се усмихва. Стигнахме до нейната. Тук бяха вложили особено старание. Очите й бяха мокри, устните й бяха мокри, в този момент трябваше да я оставя сама.
Щарън се обърна бавно, вгледа се продължително в очите ми, разкопча блузата си и я пусна на пода. Нямаше сутиен и гърдите й бяха пълни, дръзко вирнати.
— Недей, скъпа — казах аз, а тя откопча полата си и също я остави да се свлече на пода. Изрязаните бикини останаха на нея само още няколко секунди и тя застана пред мен, без да се срамува, съвсем гола. Девствената й путка се усмихваше с раздалечени устни, защото не знаеше какво друго да прави и Шарън легна на леглото, в което бе спала като дете с подканящо разтворени крака. Преди да зададе въпроса, погледна ръцете си.
— Кой си ти, Куче?
— Познаваш ме.
— Никой не те познава. Не и сега. Може би знам повече, отколкото си мислиш, но искам да го чуя от теб.
— Защо? И без това не би повярвала.
— Съблечи се.
— Не.
— Искам да видя пишката ти.
— Дявол да го вземе, престани!
— Покажи ми я.
Краката й потрепериха, тя се усмихна, а ръката ми започна да се занимава с копчета и ципове.
— Дявол да го вземе…
— Куче… не се притеснявай… и аз не мога да се сдържа.
Хвърлих ризата и панталоните. Имах ерекция, която не заслужавах, а тя лежеше гола и едната й ръка галеше космите между краката й. В ушите ми нещо запищя, стомахът ми се сви и легнах до нея, така че да може да протегне ръка и да ме пипне.
— Шарън…
Тя намокри пръста си и го прокара между краката си.
— Кой си ти, Куче?
— Слушай…
— Започни от войната. Разкажи ми за Роланд Холънд.
Протегнах ръка покрай проклетата си ерекция, взех пистолета, който бях хвърлил на леглото и го преместих до възглавницата. Положението беше невероятно и можех единствено да мисля, трябваше да мисля.
— Роланд Холънд — продължи да настоява тя.
— Гений в бизнеса. Дадох му спестяванията си и парите, които получих, когато се освободих от армията, за да основе фирма. Получих десет процента. Всичко е напълно законно.
Шарън погледна едната си ръка, реши, че все още не е достатъчно мокра и докосна пръстите си с език.
— Десет процента от много милиони са много милиони.
— Браво, умна си. А сега можеш да умреш, защото смятам да се облека.
Тя се обърна към мен и ме улови здраво.
— Каза, че ще ме вземеш.
— Шарън…
— Онзи човек в Ню Йорк… Винсънт Тобано. Той е ченге, нали?
— Дявол да го вземе, защо не…
— Просто трябва да ми кажеш. Направи всичко възможно, за да ме накараш да те мразя. Защо просто не ми кажеш?
Щеше ми се проклетият ми пенис да омекне. Но той нямаше никаква съвест. Взех гащетата си, извадих цигара от джоба си и я запалих. След това седнах на ръба на леглото с гръб към нея.
— Наеха ме — отвърнах.
— Кой?
— Правителството. Имах съвършено прикритие. Вече бях богат. Направиха ме черноборсаджия. Включих се в голямата игра и когато нещата отиваха по дяволите, никой не можеше да обвини мен. Винаги го отдаваха на някоя лошо скроена операция. Отдавна съм в бизнеса, но само работодателите ми знаеха кой съм всъщност.
— В Ню Йорк…
— Скъпа, Винс Тобано е най-честното ченге, което някога съм срещал. Типът, когото изритах от леглото, е Чет Линдън — голям шеф от Вашингтон. Беше се побъркал, защото мислеше, че ще проваля цялата им операция, а когато им дадох ковчега едва не припаднах, защото трябваше да сдържа смеха си. Знаеш ли, че Тобано ще получи повишение за всичко това, а старецът от Пентагона ще изяде задника на идиота Чет, защото е допуснал нещата да стигнат чак дотам? Чет не би се осмелил да ми посегне, защото Винс щеше да го разкъса на парчета. Или щеше да ме ядоса, което е още по-лошо. Шибаният синдикат загуби милиони с този хероин, могъщите се срутиха, Организацията смуче палци и се чуди как да ни пипне, макар и да си дава сметка, че е невъзможно и…
Погледнах панталона си и Шарън проследи очите ми. Джобът, в който бях сложил металната топка, беше издигнат във въздуха.
— Искам да те чукам — казах.
— Защо?
— Защото те обичам.
— Тогава защо още не си го направил?
— Беше сгодена. Сега казваш, че годеникът ти е мъртъв.
— Наистина ли се чувстваше морално задължен да не спиш с мен?
— Предпочитам да мисля така.
— Наивник — отсече тя.
Обърнах се към нея и леко сложих длан на гърлото й.
— Не казвай това.
— Тод почти ти го обясни.
— Кое?
— Когато тръгна към Европа, на гарата те изпрати само едно десетгодишно момиченце. Ти обеща да се ожениш за него, когато се върнеш и купи един зелен пръстен от будката. Момиченцето не го свали от ръката си, докато не помисли, че мъжът, когото чака, е умрял. — Шарън се усмихна, бръкна в джоба на блузата си и извади глупавия пръстен. Пак го сложи на пръста си. — Сигурно е ужасно да чакаш една девственица толкова дълго. Надявам се всичко да мине добре.
