открия кой го прави и защо. Кажи ми нещо повече за факултета ви.
— Каквото и да разправям, с твоята диплома едва ли ще го разбереш.
— Не ме интересува научната работа, а отношенията. Клюките, ако щеш.
— Истината, искаш да кажеш.
— И какво общо има физиката с политиката?
— Ами че те са дупе и гащи още от деня, в който Айнщайн се е подписал под писмото до Рузвелт. Освен това, за властта всеки физически факултет, особено такъв развъдник на гении като нашия, е потенциално гнездо на тероризъм.
— Не ми философствай, а кажи нещо конкретно.
— Както на всички такива места, и при нас е пълно с екстремисти. Консервативните демократи, например, искат да засилят щатското влияние в управлението на университета и полицията да замести самоуправлението за поддържане на реда.
— Че това не е ли републиканската програма?
— Хвани се за масата… Нашите републиканци са радикални и програмата-максимум им включва национализация на висшето образование, а охраната да се възложи на ФБР. Отделно си имаме и анархисти, а напоследък говорят, че и комунисти са се появили… Не мога да разбера тоя наивник ректорът как успява да балансира между всички тия фракции.
— Може би именно защото е наивник. Но тия радикал-републиканци и консервативни демократи… Исусе, накъде отива тая държава?! Не, не мога да повярвам.
— Това още не е всичко, за минитмените още нищо не съм казал. Всъщност защо не се убедиш сама?
— Поне засега не искам да се ровя из Кеймбридж.
— Не говоря да дойдеш като детектив… Хрумна ми нещо друго. От къде ти е докторатът?
— От „Джон Хопкинс“, естествено.
— Откъде накъде естествено, като живееш в Балтимор, може да си учила къде ли не! — Делия направи крива физиономия. — Добре де, нивото ти е подходящо. Ела при нас под прикритие като лектор, нали почват летните семинари и лекторати. Измисли си някаква тема, нещо за мотивацията на поведението, например.
— За такъв вариант не бях мислила… И какво трябва да направя?
— Дори не е необходимо да говориш с ректора. Прати едно предложение до учебния отдел и още на другата сутрин ще си гост-професор за ваканционния семестър. Управата винаги се оплаква, че са им малко кандидатите.
— А как ще обясня, че се познавам с тебе?
— Е… сигурно още първия ден някой отворко ще намери повод да те представи, за да се похвали, че ме познава. Нали съм нещо като местна забележителност. Бас държа, че ще стане още преди да те поканят на някоя сбирка. Дотогава, като се засечем някъде, прави се, че не ме познаваш. Ако ти потрябвам за нещо, ще ми се обаждаш по мрежата или смартфона, яко съм се защитил срещу подслушване.
— Ще си помисля, а и трябва да се посъветвам с Хелън.
— Тази пък коя е?
— Гаджета сме още от университета.
— Как ли те търпи…
— Тя е глухоняма.
— Хвани едната, па удари другата!
— И освен това загина преди две години.
— Съжалявам… Ама чакай, как така се съветваш с нея?
— В началото бях много депресирана, дори исках да се самоубивам, но после разбрах, че мога да се свързвам с нея по мрежата. Мрежовата църква на Вси светии й откри и-мейл, а от обратна поща нямам нужда, винаги съм я разбирала и без думи.
Останах с убеждението, че новата ми партньорка решително слага в джоба си всички чешити, които познавах.
Скъпа, чудя се дали тези разговори в университетския форум имат връзка със случая. Още преди два месеца някой си И.Ти. (това сигурно трябва да значи, че е извънземен) е написал, че отсега нататък никой не трябва да се чувства сигурен. След това почват да валят като дъжд предупреждения за възмездие, нашествие и други ужасии. Виж само това, например: „Пазете целостта на тялото и душата си, за да не потънете в езерото без повърхност, над чиито времена се носи духът на свършилото се бъдеще. Нострадамус VII“. Хитро, а? Само дето не е казал колко градуса му е пиенето!
Обаче виж, скъпа, какво пише Шкловски, той изглежда е някакъв поляк: „От създаването на ахронарите насам са проучени няколко стотин звездни системи и на 7 от тях (не знаех, скъпа, че са толкова много!) бяха открити следи от разумен живот, погинал от ядрено самоунищожаване. Техният пример ни предпазва от глобален конфликт, а и единствената позната ни оцеляла цивилизация също е изпаднала в дълбока регресия след ядрен инцидент.“ Доколкото разбирам, иска да каже, че историята няма нищо общо с извънземни. Добре, ама вместо да каже още нещо по същество, след това само клейми злостните хулигани и зове университетската общност да не се поддава на техните провокации. Още по-хитро, а? Оставаше само да им напише истинските имена!16
Тук Делия спря за малко, за да си налее от служебната бутилка джин (по една седмично, с касова бележка от супермаркета, за да влезе в данъчната декларация).
За кой ли дявол (прости, Господи!), се набутах в тази афера, скъпа! А Пит, тоя самовлюбен маниак, вместо да ми помогне, ме кара да работя под прикритие, като че ли съм ченге от миналия век. Явно е прекалил със старите детективски романи, и защо ли Фил толкова го превъзнася?!
Хайде, скъпа, не ме оставяй да се отплесвам. Щом ще заминавам за Кеймбридж, трябва текущите дела ако не да ги приключа, то поне да ги вкарам във фризера. И какво имаме в аджендата? Първо, изтичането на информация в „Беслоу майнинг“ — идентифицирахме къртицата, значи още днес мога да го приключа и да й взема парите. Второ, порнографският сериал — потвърдихме, че поне един епизод е заснет в щатския Капитолий… това е основание да го прехвърля на ФБР, иначе ще ми виси на главата до второ пришествие, а и хонорарът е мизерен. Трето, кражбата от музея — тя може да чака, още не са ми платили аванса. Исусе, а какво прави тук дъщерята на сенатор Филипино — ами че тя нали се прибра вкъщи още оня ден! В коша!…
Е, изглежда това е всичко, скъпа. Оставям поръчка на информационната агенция да следят публикациите, ако им попадне нещо по случая. Само с тях ще държа връзка — и с тебе, разбира се. И още — не се сърди, че ти прехвърлям всички други писма, защото иначе като се върна, цяла седмица не ще ми стигне, докато си прегледам пощенската кутия.
Та докъде бяхме стигнали, скъпа? О да, писанията във форума. Обърна ли внимание, че темата изчезва някак изведнъж? И според теб това може ли да е признак за край на подготовката? 17
Остана да си измисля тема за семинара, скъпа. Подсети ме как го каза Пит… За мотивацията на поведението ли? Ама това е толкова изтъркана тема, и нали знаеш, че бихевиоризмът не е никаква наука, а чиста статистика, съпоставяне на стимули и реакции — най-обикновено занаятчийство в традициите на Павлов.
Скъпа, а от друга страна не е ли точно занаятчийството, което ми трябва в този случай? И е точно както го каза Пит, защото ако открия мотивацията, ще стане ясно кой има интерес от цялата тая бъркотия. Да знаеш, че Фил май ще излезе прав, като ми го превъзнася. Значи решаваме, ще бъде за мотивацията на поведението. Но така е много общо формулирано, трябва да добавя нещо — например, в какви ситуации? Екстремални, нестандартни, парадоксални??? Нали всичко вече е описано. Какво каза?…
Браво, скъпа, винаги си ми помагала. Ординерни, ама разбира се! Колко неординерно!!! Не знам какво щях да правя без тебе.
