падна на колене от изтощение.
— Не! Не! Защо? — Даловардазиян бе отчаян и коленичи до него.
Мина време преди Димогор най-сетне да го погледне. Погледът му бе избистрен и прояснен от душевната слабост на мъката му.
— Не биваше да я пускаш да си тръгне.
— Тя го пожела и аз бях задължен да и помогна.
Даловардазиян бе потресен от откритието, че пророчеството бе претърпяло промяна. Той едва успя да проследи Димогор и да го последва през остатъчните следи на мостове и пет Вратника.
— Както ти казах, така стана. Пророчеството се промени. Тя ни е нужна, Огор, нужна е на нас тримата. За нея се говори в пророчеството и тя е толкова важна, колкото сме и ние тримата. Тя е наречена Отрицаващата, но нищо повече не мога да разбера от накъсаните писани и неписани прозрения. Тя трябва да е тук.
— Защо?
Даловардазиян присви очи.
— Не ме ли чу?
— Да, чух те. Тя трябва да е тук. Да, някога, но сега. Тя ще дойде, ще се върне отново. Матристел ще успее и ще живее отвъд Границата, и ще се върне. Написаното се е написало едва сега, за да не можем да я спрем и да не знаем.
Даловардазиян разбираше.
— Разбирам. Толкова е просто. Някой неща не бива да се знаят, преди да се случат. — Той се изправи, гледащ към мътния пепелив облак от бушуващи противоречия. — Същите тези неща, крити от нас за нас. Значи всичко е наред. — Продължи той и Димогор се изправи до него. — Ние тримата ще успеем. Защото боговете го искат и защото е в силата ни.
— Все още сме двама.
— Не, Огор. Третият е вече с нас. Това е твоят син, Преславид Велики Славиус Огор.
„Нима може някой да се пребори с вечността и туй, що изискват нейните Властелини? Как биха могли смъртните дори за миг да се докоснат до предначертаното и да поемат най-правия и праведен път…
… Всяка една малка крачка е букет от много и добре планирани велики стъпки и дела, и тъй, както Великата Отрицаваща се завърна в истинския си живот, така и Святата Троица бе израстнала над себе си и сля последните си предоставени животи, за да се сбъднат малките своеволия и случайности на пакостливите божества, написани на лист хартия с бяло, добре подострено перо…“
Из „Легендохранителница на рицарското воинство от Светлината до…“, легенда 100000000001
Речник
Вратник — поставя се в края и в началото на мост. Пространствен процеп, който значително спестява време и енергия за строенето на мост с действителна дължина, като по този начин укрепва и самата конструкция. Вътре в процепа времето има друга скорост и свойството да се разтегля и контролира, затова във външната реалност придвиждането е мигновено. Самият мост просто бива вмъкнат във Вратника и попада в пространство, което е паралелно или още неутрално. Принципът на построение не се променя, а околната среда има същите визуални качества като тази, в реално време, което помага на Мостотвореца да се ориентира. Мостът продължава по построение и излиза през вторичния Вратник на крайното място. Метод, владян само от мъже.
Каядиев камък — добива се на черни и бели пластове. Черният носи отрицателен заряд, а белият — положителен. Тези заряди са сходни с ауричната енергия на боравещия с каядий. Използват се само от обучени адепти. Най-добрите в работата с каядий на Лирика са Мостотворците и Гладиаторите. Свойствата на камъка се променят в зависимост от начина на шлифоване. Плочите на гладиаторската Арена са изсечени по хоризонталната структура на камъка и имат свойството веднага да влизат в контакт с енергията на докосващия ги. Дялането на Камъка на Адава е съобразено с вертикалната структура на каядийят, при което качествата му се променят.
Легендна обител — Великото обиталище и средище на магия, намиращо се в столицата Ескода Рила. Има легенда, че е построена върху дълбок и древен извор на магия, за да бъде тя разпръсквана из всички кътчета на Лирика от висшите магьосници. Там се обучават и всички, които имат магическа дарба.
Живаде — древното наименование на Мостотворец, което се използва и за обръщение, съдържащо уважение и почит.
Ирик-Рил — Вторият континент на Лирика.
Алак-Тройла — Първият континент на Лирика.
Палетра — официално прошение до Мостотворец, молещо за мостен път.
Камък на Адава, Черна гривна — Направени от каядиев монолит. Камъкът представлява идеален кръг от съвършено споени една в друга спирали от Черен и Бял каядий. Камъкът не изсмуква мигновено енергия при пряк допир, а служи като генерираща плоскост за енергия, която служещият си с него Мостотворец изсмуква от околната среда. Не може да действа без Черната гривна, с която образува контактна верига, в рамките на която се съхранява циркулиращата енергия.
Дракозащитници — древен човешки род, възникнал със създаването на Лирика, за да защитава драконите. Живеят в замък на по-нисък връх, съседен на Радензам, където живеят драконите.
Радензам — най-високият планински връх на Лирика. Намира се на планината Драккес. Там живеят драконите.
Дракони — живеят в замък, имащ формата на пръстен, които опасва най-високия планински връх Радензам. Техен единствен и най-могъщ господар е Невидимият дракон.
Невидимият дракон — още наречен „Господарят“. За пръв път покорен и обуздан от рицар Рай Зедар от третия клон на рода. По-късно драконът е прогонен чрез властна магия в Миналото.
Луни — тринадесет на брой. Съответно Келфа, Данийм, Ктрума, Туромея, Форвила, Зодиа, Ненейке, Дилмеде, Мутинси, Хелд̀с̀Моркета, Софалфер, Голен и Ардага.
Границата — най-явното доказателство за наличието на световете на Мрака, които противодействат по сили, устройство и прояви на тези на Светлината. Границата, олицетворяваща злото и отричаща всякаква логика и природни закони, служи за баланс в света на Лирика, който изцяло е изтъкан от добри намерения и положителни стремежи. Това е най-действителната неоспоримост за границата и противоборството между две реалности, съдържащи взаимно отичащи се енергийни полета. Намира се навътре в океана, но е видима от цяла Лирика. Може да се заобиколи, защото има овална форма. Във височина обаче достига почти до Болдонох, а овалът се заостря в правилна пирамида, на чиито връх пази равновесие друга пирамида. Границата винаги е обвита в плътен, светлонепропусклив воал, който дори нощем, остава ясно разграничим, заради липсата на всякаква светлина и звезди във вътрешността. Случват се обаче промени в структурата на воала, защото от време на време върху повърхността му се получават отражения на небето, океана или луните.
Арката — вход към Границата на Мрака. Вижда се от целия Първи континент. От Арката до най-доближения бряг, недалеч от деветте замъка на Рай Зедар, се материализира мост, по който се придвижват създания на Мрака. Отварянето на Арката става посредством астрални символи, изписани по гладката й повърхност, които започват да се въртят около центъра си през определен период от време. Преминаване по моста, свързващ двете измерения, е и едно от главните изпитания за завършил обучението си рицар Рай Зедар.
Рай Зедар — древен род на право — и законозащитници. Състои се от девет братя, положили основата на най-могъщото и водещо Рицарско братство на Лирика. От рода Рай Зедар се раждат силни дарби — рицари, лечители, магически адепти, жреци в многобройните религиозни течения. Рицарят Рай Зедар воюва с меча на своя предтеча. Той се предава по наследство от баща на син. Мечовете са
