— О, да. Знам, че баща ми е избрал най-подходящия за мен съпруг, и с гордост ще бъда ваша жена.
— Приемам това като комплимент. Сега мисля, че ще трябва да настигнем другите.
Джоан продължи с него убедена, че след тази размяна на нежност не е способна да мисли за друг мъж. Тя остана до Крайспън по време на целия лов. Беше му благодарна, че я отведе, когато трябваше да бъде убито животното.
По-късно, на вечеря, те отново бяха заедно. Крайспън държеше ръката й почти през цялото време и тя започна да свиква с топлината на тялото му. Участваха заедно във всички забавления, а докато той разговаряше с баща й и с отец Еймбрас, Джоан изучаваше чертите му. Бъдещият й съпруг сигурно щеше да напълнее, когато достигне определена възраст. Представяше си как ще го предотврати, като следи внимателно за това, което той яде и пие. Така правеше и Ройз с баща й. Джоан предположи, че бракът й с Крайспън ще е по-успешен от този на Ройз и Рудолф. Крайспън беше по-благ от баща й. Тя искаше да го направи щастлив. Щеше да подреди дома им, както той пожелае.
Когато в края на вечерта, с позволението на баща й, Крайспън я изведе навън, те се целунаха нежно за лека нощ. Тя не се противопостави, когато ръцете му я обгърнаха силно. В началото бе малко несигурна, но нали той можеше да я докосва където пожелае, след като ще прекарат остатъка от живота си заедно.
След като й пожела приятни сънища, той си отиде. Джоан остана объркана от собствените си чувства, породени от отношението й към двама различни мъже. Стоя дълго разтреперана, със затворени очи, преди да се съвземе и да намери пътя до леглото си.
Глава 3
В късното утро на деня преди сватбата няколко мъже обсъждаха последните детайли от сватбения договор. В момента срещата не изглеждаше толкова важна. Подробностите около зестрата на Джоан и земите на Рудолф, които щяха да наследят внуците му, вече бяха уредени.
— Убеден съм, че скоро в Англия ще има размирици — каза Рудолф на Крайспън и отец Еймбрас. — Всички знаем, че във военните дела най-често се нараняват или убиват млади мъже. Крайспън, аз предлагам в случай на ранна смърт да стана настойник на невръстните ти деца и управител на земите ти. Искам това да е записано на сватбения договор.
— Чичо Еймбрас е най-близкият ми роднина и винаги е представлявал моите интереси — каза Крайспън, поглеждайки към свещеника. — В случай на нужда бих искал той да поеме попечителството над децата ми.
— Аз не подлагам на съмнение верността на отец Еймбрас — побърза да каже Рудолф. — Той е изпълнил задълженията си към теб, и то добре. Но нека бъдем искрени. Той вече е възрастен, а аз ще живея по-дълго и ще дочакам децата ти да навършат пълнолетие. Още повече че той планува да напусне Англия за няколко години, а аз ще остана тук, в Бенингфорд.
— Тогава Алейн е другият ми най-близък роднина — отговори Крайспън. — Алейн е млад и жизнен. Той ще бъде чудесен настойник на децата ми.
— Но между него и децата няма да има пряка връзка, а аз ще съм техен дядо. Те ще наследят земите ми. Освен това Алейн живее на север от тук, докато моите земи граничат с твоите. Ако те сполети нещастие, аз ще прибера децата при мен, в моя замък.
— Всичко, което казваш, е истина. Много мило от твоя страна. — Крайспън си даваше вид, че мисли задълбочено върху аргументите на Рудолф.
— Кой би бил заинтересуван за съдбата на внуците ми повече от мен?
— Рудолф е прав. Необходима е силна ръка да пази децата на Крайспън в случай на смърт или ако той е дълго време на бойното поле. Позволете ми да направя едно предложение: ако се случи нещо с Крайспън, Рудолф ще поеме настойничеството над децата и земите му. Но ако Рудолф се спомине пръв, Крайспън ще поеме прекия контрол над земите, за да бъдат унаследени от внуците му, когато те станат пълнолетни. Какво ще кажеш, Рудолф? — обади се отец Еймбрас.
Колебанието му трая само миг:
— Съгласен.
— Ще кажа на писарите да включат тази нова кауза, за да я прочетем довечера. Мисля, че това е най- сигурният начин внуците ти да бъдат защитени, Рудолф.
— Опитвам се да мисля за всичко — отговори Рудолф.
По-късно Крайспън каза на Парис за това ново споразумение.
— Не разбирам. Бащата на Джоан е по-стар, следователно той би трябвало да умре пръв.
— Той искрено вярва, че ще има война, когато кралят си отиде, и че аз ще трябва да се бия — обясни Крайспън. — Както и да е, това е само предпазна мярка. Чичо Еймбрас също одобри това решение. Мисля обаче, че Рудолф не харесва Алейн, понеже го отхвърли като евентуален настойник. Това вероятно е добре, за да може този, който пази децата, да е близо до тях.
Докато баща й и Крайспън разговаряха за сватбения договор, Джоан събираше цветя за украса на салона. Градината беше едно от любимите й места. Въздухът винаги беше свеж. Тук цъфтяха рози, лавандула, мащерка и други билки. Първите розови храсти бе засадила баба й. За замък, където се събираха войни, нехаещи за красотата, това беше уникална площ. Джоан беше прекарала много следобеди тук, сама или с Ройз. Така направи и днес, когато събираше необходимите билки за утрешните блюда.
В тези мигове тя искаше да се сбогува с моминството си. Утре, когато напусне Бенингфорд, щеше да отиде в друг дом и тази градина щеше да й липсва. Едва след няколко години, когато се завърне в Хоугстън, щеше отново да бере розмарин и магданоз. Чудеше се дали в замъка в Нормандия има подобна градина.
Мислите й отново се върнаха към Крайспън и чувствата, които преживяваше с него. Джоан беше изплашена и от чувствата си към Алейн. Всеки път тя си обещаваше да не мисли за него, но щом го видеше, забравяше затова обещание. Трябваше да мисли единствено за Крайспън, от когото се възхищаваше и когото харесваше. Ако зависеше от нея обаче, не би се подчинила на волята на баща си и би избрала Алейн. Но дори и да се опиташе да промени нещата, нямаше съмнение — щеше да понесе жестоко наказание. А от гнева на Рудолф можеше да пострада и Ройз.
Зад гърба си Джоан чу, че се отвори врата. Последва звук от стъпки, по-тежки от тези на Ройз. Предположи, че е Крайспън, който идва да й съобщи, че са се споразумели с баща й. Възнамеряваше да го покани да седне до нея на малката каменна пейка и да поговорят.
Крайспън можеше да й разкаже повече за плановете си относно пътуването до Испания. Но приветливата усмивка изчезна от лицето й, щом видя кой е прекъснал усамотението й. Като че ли той бе изникнал от забравените й за миг мечти.
— Моя лейди. Скъпа Джоан — изрече Алейн. — Простете ми. Може би не трябваше да идвам тук. — Той се отдръпна с намерението да си ходи, но не го направи. Вместо това прикова очи към нея и те заговориха с думи, които устните не биха изрекли. Джоан инстинктивно разбра, че той се бореше със себе си: искаше да остане, но благоприличието го съветваше да си тръгне, за да не се случи непоправимото.
— Защо дойдохте? — Джоан съжали за зададения въпрос.
— А защо не? — „Защото не мога да живея без теб“ Това беше истинският отговор и той беше по-ясен, отколкото ако го бе казал гласно.
— Аз не мога… Ние не трябва… — Тя спря, борейки се със сълзите си.
— Не бива — съгласи се той.
Те стояха, разделени от градината, и просто се гледаха. Тя попиваше с поглед лицето и тялото му, за да не ги забрави никога. Без да осъзнават, те се бяха приближили един до друг, неспособни да устоят на силата, която ги привличаше. Алейн стоеше неподвижно, а Джоан протегна ръка към него.
— Защо се случва всичко това? — промълви тя, разкъсвана от терзания. — Защо сега, точно преди да срещна Крайспън? Ако знаех, щях да обикна първо него и всичко това нямаше да се случи.
— О, не, тук грешиш — каза той, като направи още една крачка към нея. — Щеше да се случи съвсем същото, само че хиляди пъти по-лошо. Ако се бяхме срещнали, след като се бе омъжила, ти нямаше да си невинната девойка, непознаваща страстта и нежността, които аз познавам, и тогава нищо нямаше да е в състояние да ни раздели. Единствено твоята невинност и предаността ми към Крайспън ме държат далеч от
