Глава 4
Сватбената премяна на Джоан беше така подбрана, че да подчертава русата й коса и сапфирените очи. Дългите фусти бяха от меко падаща коприна със златист оттенък. Отгоре носеше наметало от по-тежка коприна — част от облеклото, използвано за пръв път преди шест години от дъщерята на краля — Матилда. Тя беше вдовица и се възползваше от всички нововъведения в модата, които бяха донасяни от континента в бащиния й двор. Наметалото на Джоан беше от зелено-синя коприна, дълго до коленете, и с къси ръкави. Всичките му ръбове бяха гарнирани със златна бродерия. Тънката й снага беше обхваната също от златен колан, който чудесно пасваше с бижутата й. На главата си носеше диадема, която прибираше русите й коси, падащи до кръста.
Ройз, която беше по-слаба от Джоан и с черна коса, беше облечена в зелена рокля и сребристо наметало. Под нейната диадема имаше фина мрежа, която обвиваше косите, както подобава на омъжена аристократка.
Почти всички присъстващи дами бяха облечени по подобен начин. Изключение правеха някои по- възрастни, които все още се придържаха към предишната мода. Повечето от мъжете носеха туники, панталони и бижута. Туниката на Крайспън беше в същия цвят като наметалото на Джоан — чиста случайност според Ройз. На Парис беше във вишнево, а на Алейн в тъмнозелено.
През по-голямата част от сватбения ден Джоан беше неспособна да мисли ясно. Тя позволи на Ройз и прислугата да я облекат и разкрасят, като че ли беше парцалена кукла. Ходеше където й кажеха, стоеше както и където й заповядат. Смътно си спомняше после момента, в който отец Еймбрас прочете сватбения договор. Не помнеше как бяха изрекли името й, после това на Крайспън и на всички свидетели. След като беше прочетен целият договор, Рудолф триумфално се произнесе, че тя вече е съпруга на Крайспън. Не помнеше как Крайспън й подаде ръка, за да преминат от салона в малкия параклис, където бе отправена сватбената благословия.
След литургията оставаше само бракът да бъде консумиран, но това щеше да стане след дълги часове на пиене и забавления. Джоан седна до Крайспън на масата и му позволи да държи ръката й. Тя се усмихваше, когато трябваше, но мислите й бяха насочени към предстоящата нощ.
Постепенно денят преваляше и Джоан загубваше представа за това, което ставаше около нея. Тя чу Рудолф да дава съвети на зет си. После Крайспън я погледна и разбра, че тя е разтревожена от грубите забележки на баща си. Той я прегърна.
— Вярвам, че всички младоженки са разтревожени преди първата си брачна нощ. Не бива да се страхуваш от мен, Джоан. Нямам желание да те нараня.
— Не се страхувам. Знам си задълженията и изслушах всички проповеди на баща ми. Ще износя колкото деца мога, за да осигуря на теб и на него наследник.
— Звучи много коравосърдечно по начина, по който го каза. — Чистите очи на Крайспън срещнаха нейните. Гласът му беше тих и мил. — Винаги съм смятал, че жената трябва да има право да избира съпруга си.
— Не мога да споря с баща си за избора му — каза тя, без да добави, че ако имаше право на избор, не би прекарала предстоящата нощ с Крайспън, а с неговия братовчед и приятел Алейн. Но тя нямаше право да бъде толкова честна и каза само думите, които Крайспън би искал да чуе. — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да съм добра съпруга.
Той постави ръка върху рамото й и я целуна леко по устните. Последва наздравица сред гостите. Джоан отвърна с наивна готовност. Но когато Крайспън я пусна, първият човек, когото видя, бе Алейн. Той стоеше далеч от тях. Лицето му бе огряно от светлината на свещите. Устните му бяха стиснати до болка, очите — потъмнели и пълни с тъга и копнеж. Бе втренчен в нея.
Джоан искаше да крещи, да изплаче собственото си страдание, да удря с юмруци по масата, за да прогони скръбта, болезнено раздираща сърцето й. Но тя не направи нищо от това. Беше добре възпитана и не изрази чувствата си пред гостите.
Объркана, Джоан скри лицето си в широкото рамо на Крайспън. Той я притисна силно и погали косата й.
— Всичко е наред. Милото ми момиче, не се плаши. Всичко ще е наред. Обещавам.
— Ти си толкова добър с мен. — Джоан беше засрамена от това, че е неспособна да отиде в леглото му с открито сърце.
Сватбената нощ премина, както бе планувана. Дамите заведоха Джоан в спалнята, където тя и Крайспън щяха да започнат съвместния си живот. Там те я съблякоха и бързо я изкъпаха. Едва бяха привършили, когато на вратата се почука. Ройз я отвори и вътре нахлуха мъжете начело с младоженеца. Отец Еймбрас благослови сватбеното легло и отправи молитва бракът да е плодотворен и да се родят много деца. Той хвана ръцете и на двамата и каза на Крайспън да целуне булката. Мъжът с готовност го стори и действията му бяха последвани от язвителния хумор на Рудолф.
— Ще се справиш отлично, синко, и помни добре съветите ми. — Рудолф беше доволен, че плановете му се осъществиха.
За Алейн това беше най-тежката част от дългия и тъжен ден. Той не можеше да откъсне поглед от полуголата Джоан, от нейната гладка кожа и по детски невинно тяло. Първият и последният поглед върху това обично тяло щеше да остане в съзнанието му завинаги.
Джоан разбра, че той я гледаше, и се изчерви, но Алейн задържа погледа си върху нея, докато сините завеси на леглото не бяха спуснати. Преди те да я скрият, той видя върху лицето й изписан ужас.
Алейн си каза, че е глупак. Никое невинно момиче не би се чувствало добре, ако в съпружеската спалня влезе тълпа от цинично подвикващи хора. Той се надяваше, че Крайспън ще е мил с нея. Братовчед му не се отнасяше страстно към жените, но поне нямаше да я нарани. Той имаше добро сърце и не би тормозил една жена. Това бе единственото, за което Алейн можеше да благодари на бога.
Що се отнасяше до него, не му оставаше нищо друго, освен да им пожелае всичко най-хубаво и да излезе, преди да е казал или направил нещо, за което да съжалява. Другите гости също трябваше да оставят двойката насаме. В много случаи празнуващите оставаха в спалнята, докато бракът бъде консумиран.
След като се увериха, че двойката е добре настанена в мекото легло, гостите излязоха и отидоха в салона, за да продължат веселбата. Тогава Алейн напусна празника. Той се спусна по стълбите, взе една кана от най-хубавото вино на Рудолф и се запъти към конюшнята. Там седна върху купчина слама и се зае да изпразни съдържанието на каната. Това обаче не облекчи раздиращата го отвътре болка. Когато видя, че виното е свършило, той запрати каната в дървената преграда и тя се разби на парчета.
Легна върху сламата, закри лицето си с ръце и се опита да забрави образа на полуголата Джоан. Тя и неговият братовчед щяха да прекарат цялата нощ зад тежките сини завеси. Представата за тази картина му причини още по-голямо страдание, а собственото му желание към Джоан се превърна в непоносима болка, която терзаеше не само духа, но и младото му тяло.
— Защо? — изстена Алейн. — О, Господи, Джоан, защо не можеш да бъдеш моя?
— Ти знаеш защо. Крайспън е по-висшестоящ барон. — Парис се настани до него. — Ето. Донесох ти още една кана с вино. Това е единственото, което ще ти помогне тази нощ. Утре ще трябва да помислим за нещо друго.
— Ти си чудесен приятел. Най-добрият от всички приятели и аз толкова много те обичам, Парис — говореше Алейн с пияния си провлачен глас. Той взе предложената кана, вдигна я и изля съдържанието й в гърлото си.
— Утре сутринта ще си болен — предупреди го Парис.
— Защо пък утре сутринта? Че аз съм болен и сега и никога, ама никога и никой няма да може да ме излекува. Знаеш това, нали, стари приятелю? Никога няма да бъда излекуван. Никога. Ще я обичам до края на живота си, докато умра.
— Никога е прекалено дълъг период от време — каза Парис и взе празната кана от ръцете на Алейн точно преди той да запрати и нея. Беше донесъл наметалото на Алейн и покри раменете му с него. За да покаже, че е съпричастен към болката на приятеля си, той сам изпи няколко глътки, зави се и легна да
