той наистина се почувства по-добре. Заедно с Парис влезе в големия салон, за да се нахранят и да изпият по чаша топло питие.
Първото нещо, което съзря Алейн, беше Джоан. Тя носеше зелена рокля, а на главата си имаше мрежичка, каквато носеше Ройз предната вечер. Джоан се усмихваше и изглеждаше, че единственото нещо, което виждаше тя, бе Крайспън. Тя го съзерцаваше с любов и възхищение, а той й отвръщаше със страст и топлина. Всичко това потресе Алейн.
— По дяволите! Защо са станали толкова рано?
— Вече е почти обед — каза му Парис. — Хайде да ги поздравим. Това със сигурност не можем да избегнем, така че да го направим.
— Заповядайте! — каза Крайспън, щом ги забеляза. — Къде се бяхте скрили?
— В конюшнята — отговори Алейн, обърнат към Крайспън, защото не се осмеляваше да погледне Джоан.
— Ха — изсмя се Крайспън, — с някое младо слугинче, предполагам?
— Не, с кана вино — каза Парис. — По-точно с две кани вино. Втората я донесох аз.
— А как са сега главите ви? — Крайспън продължаваше да се смее, без да разбира, че нещо не е наред.
— Главата ми е добре — отговори Алейн и добави тихо: — Само сърцето ми е наранено.
Крайспън не го чу, за разлика от Джоан. Алейн видя слисаното й изражение, видя как от восъчно бледо то стана алено.
— Ще дойдете ли с нас на лов? — попита Крайспън, все още несъзнаващ напрежението между Алейн и Джоан.
— Ще дойдем, но само ако е останала закуска и за нас. — Парис постави ръка върху рамото на приятеля си и го насочи към масата, където имаше хляб, сирене и месо за всички, които искаха да закусят. Отдалечавайки се от Джоан, Крайспън отиде при тях.
— Толкова време ви търсих. Знаете, че женитбата ми няма да промени приятелството ни, нали?
— Нито ще се промени фактът, че сме братовчеди — каза Парис, преди Алейн да може да проговори. — Но една жена винаги променя мъжа.
— Мисля, че го променя към по-добро — каза Крайспън със сериозно изражение. — Джоан е страхотна и изобщо не е толкова срамежлива, колкото се страхувах, че ще бъде. Тази сутрин съм много щастлив.
— Е, това е вече нещо, което се радвам да чуя — Рудолф изникна зад тях. — Добър да е денят ви, младежи. Крайспън, ако може да ми отделиш няколко минути. Искам да поговоря с теб. Смятам, че докато си в Нормандия, аз мога да направя някои неща в Хоугстън от твое име. Чудех се… — Той се отдалечи заедно с Крайспън и остави двамата приятели сами.
— Ако има нещо, което може да промени приятелските ни отношения с Крайспън — Парис се загледа след тях, — това е неговият тъст.
— Той изобщо не одобрява заминаването на младоженците в чужбина — каза Алейн. — И вчера беше гневен заради това.
Те видяха как Крайспън и Рудолф преминаха през салона, видяха и Джоан, която ги последва.
— Не мога да стоя повече в Бенингфорд. Това ме убива — каза Алейн и стана.
— Не можеш да си тръгнеш точно сега — посъветва го Парис. — Крайспън ще иска да знае защо си променил плановете си, след като му обеща да останем тук, докато той и Джоан отпътуват.
— Що за съвет, стари приятелю? — В думите му нямаше хумор. Парис разбра, че той ще избухне. Алейн нямаше да може да се примири да гледа двамата влюбени. Трябваше да се направи нещо, за да бъде излекуван от любовната треска.
— Остани само днес и утре — предложи Парис. — Това ще задоволи Крайспън и няма да обиди Рудолф, което ще се случи, ако си тръгнем по-рано. Ще бъде достатъчно лесно да избегнеш това, което не искаш да виждаш, по време на лова. Самият лов ще ти помогне да се разтовариш. А за вечерта ще трябва да помислим как да се измъкнем от големия салон. Утре вечер ще съобщя, че искам да поема задълженията си в Хоугстън най-сетне. Ще кажа също, че се изморих от безкрайните празненства и пиенето. Крайспън ме познава добре и ще повярва. Ти ще му кажеш, че искаш да ми правиш компания и затова ще дойдеш с мен в замъка. Мисля, че той ще приеме подобно извинение.
— Дотогава има цели два дни. — Алейн поклати глава. — Не искам да остана толкова дълго, а и няма да мога да издържа.
— Направи го в името на приятелството. Това е най-добрият начин да се справиш с тази ситуация.
— Добре — предаде се Алейн. — Още веднъж ще приема съвета ти. Изобщо няма да ми е лесно. Съдбата не е на моя страна, откакто съм в Бенингфорд. И ако ме видиш да пия твърде много, моля те, спри ме. Искам да бъда с ясно съзнание следващите два дни.
В следващите години Алейн много пъти си пожелаваше да бе напуснал Бенингфорд веднага след сватбата. Толкова много неща щяха да са по-различни, ако бе последвал интуицията си. Но тъй като той остана, една дълга драма започна своето начало.
Положи големи усилия, за да стои далеч от Крайспън и Джоан. Когато Крайспън беше сам, беше по- лесно. Алейн го обичаше така, както обичаше Парис. Те тримата имаха прекрасни спомени от съвместния си живот, изпълнен със смях и приключения. Крайспън беше по-различен. Докато двамата бяха буйни и непокорни, той беше благ и често замислен. Никога обаче не се бяха карали и Алейн нямаше да допусне това да се случи сега. Поради тази причина той държеше езика си зад зъбите, не пиеше и се отнасяше мило с всички, дори с Рудолф и неговия телохранител. Той броеше часовете, които оставаха до напускането му, и се опитваше да не мисли за Джоан.
Докато Алейн внимаваше с виното, Рудолф пиеше без мярка. Той беше изключително щастлив от факта, че бракът на Джоан е консумиран и скоро можеше да стане дядо.
— Сватбите са прекрасни забавления — каза той на Ройз, която стоеше от дясната му страна. — Самият аз се чувствам като младоженец. — Като доказателство той прегърна Ройз.
— Лорде мой, моля ви. Това е неприлично — възпротиви се тя. — Какво ще си помислят гостите?
— Повечето от тях ще си помислят, че ще създам собствен син, преди Джоан и Крайспън да ме дарят с наследник — каза Рудолф и похотливо се усмихна. — А и ти не трябва да си толкова скромна, жено. Никой не може да види какво става под масата, а дори и така да е, какво значение има това. Ние сме съпрузи и това ни е позволено.
Ройз се опита да се отдръпне от съпруга си, но неговата прегръдка бе доста стегната и тя не успя. Погледът й бе отправен безцелно напред, тя седеше отвратена и не събра кураж да избута ръцете му. Искаше да го накара да се отнася с уважение към нея поне на публично място, А вместо това се налагаше да понесе всичкото това унижение.
Парис седеше до Ройз. Тя знаеше, че той е забелязал вулгарното отношение на Рудолф към нея. Със сигурност бе видял и грубите му пощипвания. А и как ли някой от присъстващите би могъл да не ги забележи? В този момент спасител на Ройз бе Бейъд. Той се приближи до масата и съобщи на Рудолф нещо за нощната охрана, което отвлече вниманието му. Едва тогава Ройз се освободи. Тя усещаше, че лицето й пламти. Мислеше, че ще умре от срам, особено след като забеляза погледите на някои дами изпълнени със съжаление. Всички те се бяха вторачили в нея и тихо коментираха положението й.
— Лейди Ройз — започна разговор Парис, — този сос е неустоим. Сигурно го правите по специална рецепта, която пазите в тайна.
— Научих я от майка си, а тя бе изключителна домакиня — отговори Ройз, разбирайки към какво се стремеше тон. Погледна го в очите, където очакваше да открие съжаление, но той я дари с приятелска усмивка. Явно бе истински джентълмен.
— Тогава, лейди Ройз, отправям комплименти към вашата майка и към дъщеря й също.
— Оставям домакинството почти изцяло на прислугата. Аз само ги контролирам — каза Ройз, изключително доволна, че говорят по неутрална тема. — Специално този сос приготвям винаги сама. Когато се задомите, сър Парис, ще изпратите съпругата си при мен, за да я науча как се приготвя. Така тя ще може да го приготвя за вас.
— О, вашата красива външност съответства на доброто ви сърце. Благодаря ви. — Парис си позволи за
