спи.
Между сините завеси на сватбеното легло съпрузите лежаха плътно един до друг, без да се докосват. През целия си кратък живот Джоан никога не е била толкова объркана и изплашена.
— Ти каза, че Ройз ти е обяснила какво трябва да правиш и какви са ти задълженията, когато си с мен.
— Да. — Гласът на Джоан бе едва доловим. — Знам, че не трябва да ти се противопоставям каквото и да правиш с мен.
— Мисля, че ти също трябва да изпиташ удоволствие, Джоан. — Той протегна ръка към гърдите й. Тя изненадана трепна и Крайспън се отдръпна.
— Ще е много по-добре, ако мога да те виждам — каза той.
— Добре, че не можеш. Бих се срамувала, ако ме видиш без дрехи.
— Няма от какво да се срамуваш. Аз съм твой съпруг, а и ти имаш най-прекрасното тяло, което някога съм виждал.
Той постави ръката си отново върху гърдите й. Сега тя не се противи и остана да лежи под него. Нежно, той вкуси зърната й едно по едно. После целуна устните й, но това не беше като целувката на Алейн. Крайспън не бе способен да запали в нея огъня, който предизвикваше Алейн. Повлияна от тази мисъл и от спомена за другия мъж, Джоан докосна с език устните на Крайспън. Мигновено той се отдръпна.
— Къде, по дяволите, научи това? — запита я той. — Само проститутките правят така.
— Не знаех — оправда се тя. — Виждала съм слугите да го правят. Мислех, че ще ти хареса.
— Джоан, ти най-много ми харесваш, когато се държиш като невинна девойка, каквато си сега, и като скромна съпруга. Има някои неща, които добрите и почтени жени не правят.
— Но аз не знаех. — През съзнанието й премина мисълта, че Алейн я бе целунал по този начин и не я смяташе за непочтена жена. Той също й бе казал, че я обича, нещо, което Крайспън не направи.
— Разбира се, че не си знаела — нежно заговори Крайспън и отново я целуна по устните. — В невинността си ти си си позволила да бъдеш подведена от глупавите слуги. Не трябва да го правиш повече. Не подобава на съпруга на барон. Ще те науча на всичко, което трябва да знаеш и да правиш в това легло.
— Да, лорде. — С голямо усилие тя се опита да пропъди мисълта за Алейн и да се концентрира върху Крайспън.
Съвсем скоро тя откри, че няма от какво да се плаши. По природа Крайспън бе нежен, може би по- подходящ за уседнал живот, а не за военни подвизи. Той се отнасяше към нея изключително учтиво и мило. Целуваше я често, но винаги със затворени устни. Докато я целуваше, докосваше гърдите, раменете и други чувствителни части на тялото й. Постепенно тя свикна с неговото докосване и дори започна да му се наслаждава. Когато Джоан започна да отвръща на милувките му, той проникна нежно в нея. За нейно учудване, тя не се изплаши, тъй като усилията му бяха довели до желания резултат. Тя усети първоначално лека, а после все по-силна болка, която бе съсредоточена само в едно място.
— Опитвам се да бъда нежен и да не ти причинявам болка.
— Разбирам. — Тя пое дълбоко дъх и обгърна раменете му.
Той започна да се движи в нея. Постепенно болката премина в сладка топлина, която я изгаряше отвътре. Тя отметна глава назад задъхана.
— Заболя ли те? — запита той, погрешно изтълкувал движението й.
— Не, лорде. Приятно е — увери го тя, молейки го да продължи.
— Чудесно. — Той я целуна. — Надявам се, че наистина е така. — Направи още няколко движения, пое дъх и после се отдръпна от нея. Джоан сграбчи раменете му, за да го задържи в положението, в което беше.
— Моля те не спирай, лорде.
— Трябва да спра сега. И ме наричай Крайспън.
— Беше толкова нежно и красиво — каза тя. — Дори не бе толкова болезнено, колкото очаквах. Ще го направим ли отново?
— Да, разбира се — обеща той. — Всяка нощ ще го правим, за да се сдобием с наследник.
Тази нощ те се любиха още много пъти и преди да заспят, Крайспън каза на съпругата си:
— Мисля, че ще ни е много хубаво, когато сме заедно.
— Аз също, лорде — исках да кажа — Крайспън — отговори тя.
Глава 5
Време е да ставаш. — С тези думи Парис изля пълна кофа със студена вода върху Алейн. Той изстена и се изправи. Разтърка очи, а после отново се отпусна върху сламата.
— Хайде, Алейн. Късно е вече. Ще забележат отсъствието ни и ще трябва да даваме обяснения.
— Искам да спя. — Алейн зарови глава в сламата.
— Добре! В такъв случай ще трябва да опитам отново. Парис изля още една кофа със студена вода върху Алейн. Втория път той се съвзе по-бързо и започна да крещи на приятеля си. Тогава се появи конярят.
— Хей, какво става тук? — попита той. — Не знаете ли, че като мокрите сламата, ще изгние? Бандити! Махайте се от тук!
— Ние сме гости на барон Рудолф — каза Парис с надменен тон — и не ми харесва начинът, по който говориш с по-високостоящи от тебе.
— Гости, а? — Конярят се изсмя на думите на Парис. — Рудолф обича конюшнята винаги да е в изрядно състояние и когато му кажа какво сте направили вие двамата, ще бъде много ядосан. А сега да видя къде са женичките ви. Не обичам разврата, още повече в конюшнята ми.
— Няма никакви жени. — Алейн се изправи и прегърна Парис през рамото. — Аз съм се отрекъл от тях.
— Тогава си научил много малко в краткия си живот. — Сега по-благоразположен, конярят добави: — По-разумно би било да се махнете от тук и да се преоблечете. Аз ще кажа на момчето от обора да почисти мократа слама.
— Съжаляваме за случилото се. — Парис реши, че ще е добре да умилостиви мъжа, и пъхна една монета в портмонето му. — Приятелят ми не се чувстваше добре през изминалата нощ и се нуждаеше от място, където да почине.
— Попрекалил е с пиенето, а? — каза конярят и с невероятна бързина прибра монетата. Сигурно този човек имаше навик да събира пари от пренощувалите в обора и броят на тези хора не беше малък. Тъмните ъгли на обора бяха най-подходящото място, където оръженосците можеха да доведат някоя красива кухненска прислужница. Самият Парис бе водил жени в чужди конюшни, докато се занимаваше с военни дела.
— Благодарим ти за любезността — каза Алейн, залитайки. Парис мигновено го хвана за ръката.
— Все още си пиян, ако питаш мен — отбеляза конярят. Той съзря двете кани, едната от които беше счупена. Вдигна здравата и каза: — Явно много вино сте изпили снощи.
— Повече отколкото трябваше — отговори Парис, но погледна Алейн и каза: — Ала това не е достатъчно.
— Аха, значи е заради жена — отбеляза конярят, като гледаше как Парис извежда Алейн навън.
Алейн спря в двора и запримигва на ярката слънчева светлина.
— Хайде, първо ще посетим банята — подтикна го Парис. — Сигурен съм, че ще се почувстваш по съвсем различен начин. После ще се обръснеш, ще облечеш нови дрехи, ще се нахраниш и отново ще бъдеш в отлична форма.
— Това, което казах, беше вярно. Отказах се от всякакви жени.
— Тези думи са продиктувани от силното ти главоболие. Не ми приличаш на монах — заговори Парис с характерното си чувство за хумор. — Все пак, ако наистина си толкова луд, че да направиш това отвратително нещо в нейна чест, тогава ще остане една жена, от която няма да си се отказал.
Топлата вода и парата в банята направиха чудо с Алейн. След като облече чисти дрехи и бе избръснат,
