— Така е.
Тя свъси вежди, но очите й блестяха.
— И с лошото си поведение си искал да го предизвикаш.
— Предполагам, че е така — засмях се аз.
— Как така предполагаш — поклати глава тя. — Ти трябва най-добре да знаеш.
— Бях още дете.
— Аха, вечното извинение. Само че няма да мине. Аз например никога не съм се опитвала да се наложа на нашите.
— Да, ти си била идеална. Вече ми го каза.
— Шегуваш ли се с мен?
— В никакъв случай.
Тя ме изгледа подозрително.
— Мисля, че все пак го правиш — заключи накрая.
— Добре, де, може би малко.
Тя обмисли внимателно отговора ми и тръсна глава.
— Е, може би мъничко го заслужавам. Но знаеш ли, не съм толкова идеална.
— Нима!
— Естествено, че не съм. Например спомням си ясно, че преминах четвърти клас с петица.
Аз се опулих насреща й и изиграх пълен шок.
— Не! Не може да бъде!
— Истина е.
— Как успя да го преживееш?
— А ти как мислиш? — потръпна тя. — Но си казах, че повече никога няма да го допусна.
И за миг не се усъмних.
— Огладня ли вече?
— Мислех си, че никога няма да попиташ.
— Какво ти се яде?
Савана вдигна косата си нагоре и я хвана на конска опашка, после я пусна и тя се разпиля върху раменете й.
— Какво ще кажеш за един голям сочен чийзбургер?
Мина ми през ума, че е прекалено хубаво, за да е истина.
7.
— Признавам, че това е най-интересното място за вечеря — заяви Савана и се огледа доволно.
В далечината между дюните се виждаше дълга редица от клиенти, които сновяха от паркинга до капачето и обратно.
— Най-хубавото място в града — отбелязах и лакомо отхапах от огромния бургер.
Савана седеше на пясъка съвсем близо до мен и гледаше към морето. Бургерите бяха фантастични, сочни и с много месо, и въпреки че пържените картофки бяха малко мазни, всичко беше страшно вкусно. Савана ядеше и се взираше в океана. Изведнъж ми се стори, че принадлежи много повече на това място от мен самия.
Спомних си за начина, по който говореше за баща ми и за всички други, включително и за мен. Имаше рядката дарба да дава на хората това, от което се нуждаеха най-много, и в същото време да остане вярна на себе си. Не приличаше на никого от познатите ми, нито по външност, нито по характер. Беше прекрасна, просто не можех да разбера какво харесва в мен. Двамата бяхме напълно различни. Тя беше момиче от планините, умно и мило, отгледано от грижовни родители, готово да помогне на всеки в нужда. Аз бях татуиран глупак в униформа, недодялан в обноските и чужденец дори в собствения си дом. Тя се държеше с татко по-мило от мен самия, беше възпитана да уважава хората. Прииска ми се да приличам поне малко на нея.
— За какво си мислиш? — обърна се тя към мен.
Нежният й глас ме откъсна от мислите ми.
— Чудех се защо си тук — признах си. — Имам предвид с мен.
— Защото обичам океана, а не ми се случва много често да съм до него. У нас няма нито вълни, нито раци и раковини. Не знам защо, но е така.
Погледна ме дяволито и ме потупа по ръката.
— Шегувам се — засмя се. — Тук съм, защото искам да съм тук.
Не знам защо се вълнувах толкова. Всичко, свързано с нея, беше ново и непознато, не бях сигурен, че някога ще свикна с това чувство. Тя отново ме потупа и отмести поглед към океана.
— Тук е прекрасно. Липсва ни само залезът и всичко ще бъде просто идеално.
— За целта трябва да отидем от другата страна на Щатите.
— Наистина ли? Искаш да кажеш, че слънцето залязва на запад? — стрелна ме с поглед тя и в очите й светнаха весели пламъчета.
— Така съм чувал.
Савана изяде само половината от бургера. Загъна внимателно останалата част и я мушна в чантата си. После двамата събрахме опаковките и салфетките и тя сложи чантата си върху тях, за да не ги разпилее вятърът, изпъна крака и ме погледна едновременно съблазнително и невинно.
— Искаш ли да ти кажа за какво си мисля?
Вдигнах вежди, опиянен от погледа й.
— Мислех си колко много ми липсваше през тези два дни. Наистина, радвам се, че имах възможност да опозная останалите. Обядвахме заедно, вечерта се забавлявахме, но на мен все ми се струваше, че нещо липсва. Радостта ми не беше пълна. И чак днес, когато те видях да идващ към мен, разбрах защо се чувствам така.
Аз преглътнах. В едно друго време и в един друг живот сигурно щях да я целуна. Исках го от цялото си сърце, но не го направих. Продължих да я гледам с отворена уста. Тя посрещна погледа ми без сянка на притворство.
— Когато ме попита защо съм тук, се пошегувах, защото си мислех, че отговорът е очевиден. Струва ми се… правилно да съм с теб. С теб ми е леко, като че съм със стар приятел. Предполагам, че родителите ми се чувстват така един с друг. Те обичат да са заедно, допълват се взаимно и аз винаги съм искала един ден да намеря човек, с когото да се чувствам по същия начин. — Тя замълча за миг, после отново се взря в очите ми. — Искам да те запозная с тях.
Гърлото ми пресъхна.
— Аз също искам — успях да кажа.
Тя сложи ръка в моята и ние сплетохме пръсти. Известно време останахме така, потънали в блажена тишина. Чайките ровеха с човките си из плитчините за храна. Вятърът ги разгони и те се разлетяха над плажа и водата. Вече се стъмваше, в мастиленосиньото небе плуваха сиви облаци. По плажа се разхождаха влюбени двойки.
Излезе прохладен ветрец и насити въздуха с мирис на море. Всичко ми изглеждаше различно! Ново и в същото време уютно, сякаш винаги сме били заедно. А дори не бяхме истинска двойка. Но един нахален гласец прошепна в ухото ми: докога ще бъде така? След малко повече от седмица заминавах за Германия и всичко щеше да свърши. Имах достатъчно опит от приятелите си, за да знам, че е нужно нещо повече от няколко дни, колкото и специални да са те, за да може една връзка да издържи, когато между теб и момичето ти лежи цял океан. Виждал съм много момчета след отпуск да се кълнат, че са влюбени, и може би наистина бяха, но връзката им приключваше за няколко месеца.
Времето, прекарано със Савана, ме караше да се питам дали е възможно да има и изключения от общото правило. Имах нужда от нея и както и да се развиеха отношенията ни, знаех, че няма да забравя нито един от миговете, прекарани с нея. Може да ви звучи невероятно, но тя бе станала част от живота ми и отсега се измъчвах, че утре през деня нямаше да имам възможност да съм с нея. Нито на следващия ден, нито на последващия ден. Може би с другите не е било така и затова любовта им не издържаше на
